О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 846
София, 21.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №2789/2013 година.
Производството е по чл.230, във връзка чл.274, ал.2 ГПК.
С определение от 21.6.2013 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл.292, във, връзка с чл.229, ал.1, т.7 ГПК, поради наличие на висящо т.д.№6/2012 г. по описа на ОСГК на ВКС.
С ТР №6/2102 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС ОСГТК е постановено тълкуване по 24 въпроса относно разноски и държавни такси по граждански и търговски дела, поради което производството по делото следва да бъде възобновено на основание чл.230, ал.1 ГПК.
Производството е образувано по частна жалба, вх.№1746/25.3.2013 г., подадена от адв. П. Т. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – Ш., против въззивно определение от 20.02.2013 г. по гр.д.№701/2012 г. по описа на Шуменския окръжен съд, г.о. Визираното определение е постановено в производство по чл.248 ГПК
С посоченото определение въззивната инстанция е оставила без уважение молба, вх.№84/07.01.2013 г., подадена от [фирма] – Ш., за изменение на решение №279/15.12.2012 г. по гр.д.№701/2012 г. по описа на Шуменския окръжен съд в частта му за разноските. Изводите си съдът е обосновал с разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК.
Срещу определението на въззивната инстанция от 20.02.2013 г. е подадена частна жалба от адв. П. Т. – процесуален представител на ответника по исковата молба – [фирма] – Ш. с оплаквания за неправилност. Моли се да отмяна на обжалваното определение и присъждане на исканите разноски.
Ответникът по частната жалба Д. В. П. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба намира, че същата отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното определение е постановено по гр.д.№701/2012 г. по описа на Шуменския окръжен съд, във връзка с което е налице произнасяне на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№2788/2013 г. С решението си по посоченото дело – №368/17.12.2013 г., съдът е отменил въззивното решение и е уважил предявените от Д. В. П. от [населено място] против [фирма] – Ш. обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Предвид изхода от гражданскоправния спор частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определени е- потвърдено, но с мотиви, изложени по-горе.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.д.№2789/2013 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о.
ПОТВЪРЖДАВА въззивно определение от 20.02.3013 г. по гр.д.№701/2012 г. по описа на Шуменския окръжен съд, г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: