О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 846
София, 21.07. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1171/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. В процесуален представител на ищцата Е. В. В. от град Б., област Видин, против въззивно решение №23/12.02.2010 г. по гр.д. №635/2009 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, І-ви граждански състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №602/09.10.2009 г. по гр.д. №25/2009 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от Е. В. В., тогава от град К., област Стара Загора против Р. И. Т., от град Г., област Стара Загора, обективно съединени искове за определяне местоживеенето и издръжката на детето И.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че с въззивното решение, освен че е налице произнасяне по съществен материалноправен въпрос – определяне на родителските права и местоживеенето на детето, съдът е постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС. Сочи се, че в практиката на ВКС трайно е възприето становището, че обичайно майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол и наравно да отглежда е възпитава момчетата. Твърди се, че съдът винаги е длъжен да съобрази пола на детето, неговата възраст, както и всички останали предпоставки, които са от значение за правилното отглеждане, развитие и възпитание на детето. Излага се, че събраните по делото писмени и гласни доказателства не са обсъдени в тяхната съвкупност, както и становищата и възраженията на страните, като допускайки и съществени нарушения на процесуалноправни норми, съдът е достигнал до неправилни и незаконосъобразни материалноправни изводи. Като противоречиво на обжалваното решение се сочи решение №669/1992 г. на ВС, ІІ г.о.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – Р. И. Т., посредством процесуалния си представител – адв. С, е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответника по касация намира за установено следното:
Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/.
Касационният жалбоподател е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал.3, т.1 на визираната правна норма. Посоченият от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд решава въпроса за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
В процесния случай изложението по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. От съдържанието на изложението не се установява поставянето на въпроси по смисъла на посочената правна норма. Изложението съдържа оценка на съдопроизводствените действия и изводите на въззивния съд, което по естеството си представлява визиране на касационни оплаквания по смисъла на чл.281 ГПК, които се разглеждат от съда обаче едва, когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от самата нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Касационната жалбоподателка не е съобразила изложението си с разясненията, изложени в ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.дело №1/2009 г. на ОСГКТ на ВКС.
Поради това касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №23/12.02.2010 г. по гр.д. №635/2009 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, І-ви граждански състав, по касационна жалба, вх. №5169/13.4.2010 г., подадена от адв. В процесуален представител на Е. В. В. от град Б., област Видин.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: