5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 847
София, 13.06.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1658/2011 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване , по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационни жалби на двамата ответници [фирма] и [фирма] в трудовия спор, чиято солидарна отговорност да заплатят неимуществени вреди в резултат на професионално заболяване е ангажирана на основание чл.200 от КТ .След като с решение №202/2011г по гр.д. № 1635/2010г на ВКС ІV г.о по реда на чл. 290 ГПК е било отменено решението на Пернишки окръжен съд от 18.06.2010г и делото е върнато за ново разглеждане на въззивния съд с указание по процесуален въпрос,за доказателствената тежест относно факт от значение за спора ,е постановено обжалваното от касаторите решение №315 от 27.07.2011г по гр.д. № 412/2011г на Пернишки окръжен съд , с което е потвърдено решение № 796 от 28.01.2010г по гр.д.№990/2009г на ПРС .
Касаторът [фирма] е поставил в изложение въпрос за материалните предпоставки при ангажиране на солидарната му отговорност с други работодатели ,при които заболяването е възникнало и се е развило ,има ли значение от кога датира и кога за пръв път е установено същото като професионално ,съответно следва ли съда посочи правното основание за носене на солидарна отговорност . Като основание за допускане до касация се сочат чл. 280 ал.1 т.2 ,т.3 от ГПК. Довод по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК е приложеното решение от 08.01.2008г по гр.д№917/2007г на САС , съдебна практика в която е прието за необходимо условието заболяванията да са възникнали и констатирани за първи път през периода на съществуване на трудовото правоотношение . Като следващ въпрос се поставя справедливостта като критерии по чл. 52 ЗЗД, под който критерии следва да бъдат подведени конкретните установени по делото факти .Изтъква се противоречие с приложеното реш.по гр.д.№ 238/2007г на САС , тъй като в решаващите си мотиви въззивният съд завишава присъденото обезщетение предвид изтъкната от вещото лице медицинска пречка да се ползва слухов апарат, за което касаторът счита ,че няма вина .
В изложенито към жалбата на [фирма] не се формулира изрично правен въпрос извън тезата , че ангажираната солидарна отговорност не е налице по отношение на него ,а обжалваното решение е в противоречие с приложеното реш.№157/2008г по гр.д№ 1051/2007г на ВКС ІV г.о във връзка със същия извод Изтъква се и несъобразяване с липсата на причинна връзка между условията на труд при този ответник и заболяването .
Постъпил е отговор от Р. Б. Г. чрез адв. Ц.М. , в който се оспорва да е налице основание за допускане до обжалване .Основано на доказателствата и дадените от ВКС указания , обжалваното решение не е в противоречие с други решения от практиката . Претендират се разноски .
Касационата жалба на [фирма] е постъпила в срок и е допустима по критерия на чл. 280 ал.2 от ГПК . След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по нея , като съображенията са следните :
Въпрос за предпоставките на неговата солидарна отговорност , касаторът [фирма] е поставил и при първото касационно обжалване , като в обосновка на основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, тогава е приложил същото решение (реш от 08.01.2008г по гр.д№917/2007г на САС). Касационно обжалване по въпроса не е било допуснато и при положение , че при новото разглеждане на делото и постановяване на обжалваното понастоящем решение , при същите факти въззивният съд е възприел идентични правни съображения, за да формира решаващи изводи по поставения материалноправен въпрос и да потвърди първоинстанционното решение , касационно обжалване по същия въпрос не следва да се допуска . За пълнота следва да се изтъкне , че в приложената от касатора практика се цитира правно разрешение(правни изводи относно предпоставката, че заболяването,признато за професионално , следва да е възникнало в резултат на вредните условия на труд при ответника ) , което не е в противоречие с приетото от въззивният съд. Същите съображения следва да се изтъкнат и във връзка с въпроса за критерия, по който е определено обезщетението за неимуществени вреди. При конкретно прецененото здравословно състояние , степента на увреждане или възможността за използване на технически средства , които да го облекчават (в случая – чрез слухопротезиране) ,за размера на обезщетението няма значение дали служители на конкретния работодател имат вина , отговорността по чл. 200 КТ е обективна . Обратната теза , изведена във въпрос, не обосновава допускане до касационно обжалване по общия критерии на чл. 280 ал.1 ГПК.
Касационата жалба на [фирма] също не следва да се допуска до разглеждане по същество , като съображенията са следните :
С обжалваното решение по същество е прието , че не е от значение за солидарната отговорност на [фирма] като наемател на цеха (и производството в него ), наличето на споразумение между работодателите по действащата към датата на установяване на професионалното заболяване редакция на чл. 123 ал.3 т.2 КТ ,щом работникът с установено и признато към 04.04.2006г професионално заболяване е полагал труд при неблагоприятни условия в същия цех , за периоди на наемането му включително . Без да се формулира правен въпрос , свързан с решаващите изводи на съда , касаторът изтъква противоречие с решение реш.№157/2008г по гр.д№ 1051/2007г на ВКС ІV г.о. Непосочването на правен въпрос е достатъчно основание касационно обжалване да не бъде допуснато ,но за пълнота следва да се добави ,че между двата случая не е налице идентичност на фактите , обусловили извода за солидарна отговорност . Сходстовото е в това , че ответникът [фирма] е ответник и по двете дела , в приложеното решение е прието същият да не е солидарно отговорен по искове с правно основание чл. 200 КТ ,тъй като договорът му за наем е бил прекратен към момента на възникване на вземането . Настоящия случай не е дал повод за възражения в тази връзка , подобен факт не е изтъкван и по делото е установено , че професионалното заболяване е свързано включително с периода , през който цехът е бил нает и е преминавал от един работодател към друг , без да се отстранят вредните условия на труд Несъстоятелна като въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК (тъждествена с касационното оплакване), е тезата на касатора , че не била изследвана връзката между условията на труд конкретно при този ответник и професионалното заболяване. Касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 от ГПК не следва да се допуска .
Ответникът е установил разноски ,но претенцията за присъждането им е основателна за тези от тях , направени пред настоящата инстанция , в размер на 500 лева .
Предвид горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №315 от 27.07.2011г по гр.д. № 412/2011г на Пернишки окръжен съд
Осъжда [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] да заплатят на Р. Б. Г. от [населено място] , сумата 500 лева разноски по делото за настоящата инстанция
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .