О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 847
гр. София, 27.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на втори април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 764/2015 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място], Столична община срещу решение от 22.10.2014 г. по гр. дело № 16139/2013 г. на Софийски градски съд, ВО, ІІ А състав.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата А. С. А. е подала отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който поддържа становище за липсата на основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение взе предвид следното:
Предмет на касационната жалба е цитираното въззивно решение в частта, с която състав на Софийски градски съд /СГС/ е отменил решение № ІІ – 60 – 98 от 09.04.2012 г. по гр. дело № 60722/2010 г. на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен иск, предявен от А. С. А. против [фирма] – [населено място] за установяване недействителността на клауза от трудовия договор между страните от 28.04.2010 г., с която е уговорен срок за изпитване в полза на работодателя и в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски за сумата над 125 лв. и вместо него е постановил друго, с което е признал за установено по иск на А. С. А. против [фирма], [населено място], че договорката за срок за изпитване в полза на работодателя, съдържаща се в трудов договор между страните от 28.04.2010 г. е недействителна на основание чл. 74, ал. 4 вр. ал. 1, пр. 1 КТ, като е осъдил [фирма], [населено място] да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на сумата 50 лв., а по сметка на СГС държавна такса в размер на 25 лв. на основание чл. 81 вр. чл. 78, ал. 6 ГПК. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищцата е действала добросъвестно при сключване на договор по предходно трудово правоотношение, съществувало между страните до 28.04.2010 г., поради което е приложил чл. 75, ал. 1 КТ и е констатирал, че е недопустимо сключването на договор с клауза – срок за изпитване, уговорена в полза на работодателя, след вече престираните по предходното трудово правоотношение насрещни задължения.
В приложението е поставен следния въпрос: „може ли да бъде сключен трудов договор на основание чл. 70, ал. 1 КТ със срок за изпитване в полза на работодателя, ако този трудов договор е предшестван от съществуващ между същия работодател и същия работник недействителен трудов договор /поради нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ/”. Като допълнително основание касаторът е посочил чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, позовал се е на две касационни решения – решение по гр. дело № 1024/2009 г. на състав на ВКС, ІV г.о. и решение по гр. дело № 3725/2008 г. на състав на ВКС, І г.о. и е развил съображения за това, че в практиката, формирана със същите решения е прието, че ако съществуването на трудово правоотношение не е установено с писмени доказателства, съдържащи съществените параметри на трудовия договор, не може да се приеме, че има такъв договор, а това от своя страна не позволявало да се приложат правилата на чл. 74 и чл. 75 КТ. Касаторът не е обосновал допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, което има за последица недопускане касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част. В касационните решения, на които се позовава жалбоподателя не е разрешен правен въпрос, идентичен с поставения от него в приложението и цитиран по- горе въпрос. В решение по гр. дело № 1024/2009 г. на състав на ВКС, ІV г.о. е прието, че за да е налице трудов договор, той трябва да е обективиран в документ, отразяващ съвпадащите волеизявления /уговорки/ на страните по него, което се удостоверява с подписването му от всяка от тях, като с оглед на това, трудово правоотношение не може да бъде установявано с други гласни и /или писмени доказателства. В решение по гр. дело № 3725/2008 г. на състав на ВКС, І г.о. е прието, че в случай че не е налице писмено обективирана воля за сключване на трудов договор, но има писмени доказателства, в които се съдържат изявления или индиции за наличието му, определено чрез неговите съществени елементи може да се приеме, че работникът или служителят е извършвал дейност по трудов договор. От приетите разрешения в посочените касационни решения е видно, че съставите на ВКС са се произнесли по доказателствените средства, с които е допустимо да се установи съществуването на трудово правоотношение, но не са разглеждали въпрос за възможността да се сключи трудов договор по чл. 70, ал. 1 КТ, ако този трудов договор е предшестван от недействителен трудов договор. За това с позоваването на тези касационни решения касаторът не обосновава приложно поле на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, което възниква само при произнасяне на въззивния съд и ВКС или други съдилища по идентични правни въпроси. В настоящия случай въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд в обжалваната част на решението и въпросите, разгледани в касационните решения не са идентични. Ето защо с поставения въпрос и доводите в тази част от приложението жалбоподателят не е обосновал основание за допускане на касационен контрол.
Другият въпрос, поставен в приложението е следният: „допустими ли са свидетелски показания за установяване на съществуването и съдържанието на трудово правоотношение”. По така формулирания въпрос е налице произнасяне на въззивния съд, но приетите правни разрешения засягат иск за установяване съществуването на трудово правоотношение за период до 28.04.2010 г., по който съдът се е произнесъл с решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на претенцията и решението на въззивния съд в тази част, като необжалвано е влязло в сила. Изводите на съда за добросъвестност на ищцата по предходното трудово правоотношение не са свързани с преценка на свидетелски показания, за допускането на които и мотивирането на правни изводи от тях се отнасят разрешенията в цитираните касационни решения. Общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК се формира само по правен въпрос, който е включен в предмета на спора. В случая цитирания по- горе въпрос е по иска за установяване съществуването на трудово правоотношение за период до 28.04.2010 г., решението по който е влязло в сила и въпросите, които го засягат са извън предмета на другия иск – за установяване недействителността на клауза от трудовия договор между страните от 28.04.2010 г., по който е постановено решението на СГС в обжалваната част и по който единствено жалбоподателят може да релевира основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсата на общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК е достатъчно съображение за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – в случая приложените решения на ВКС и СГС. С оглед на тези съображения ВКС в настоящия си състав намира, че с поставения въпрос не е въведено основание по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Предвид изложеното следва да се приеме, че жалбоподателят не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответницата по касация направените разноски за касационното производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 500 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 22.10.2014 г. по гр. дело № 16139/2013 г. на Софийски градски съд, ВО, ІІ А състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], Столична община да заплати на А. С. А. разноски за касационното производство в размер на сумата 500 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: