Определение №847 от 41618 по ч.пр. дело №4312/4312 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 847
София,10.12.2013 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на девети декември две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 4312/2013
година

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 234 от 22.07.2013 г. по в. ч. гр. д. № 305/2013 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Великотърновски окръжен съд определение от 05.06.2013 г. по гр. д. № 172/2013 г. С първоинстанционния акт е оставено без уважение направеното от дружеството-застраховател възражение за местна подсъдност.
По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се поддържа неправилност на въззивното определение с искане за отмяната му. Представено е и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1ГПК на основанията за допускане на касационния контрол.
Ответницата по частната касационна жалба – Емилия А. К. от [населено място], [община] – моли за оставянето й без уважение по съображения в писмен отговор от 12.11.2013 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и заявените от страните становища, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, но е процесуално недопустима.
Въззивното определение, което е предмет на настоящата частна касационна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, такива са само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
С атакуваното определение въззивният съд е потвърдил определението на Великотърновски окръжен съд, с което е оставено без уважение възражението на ответника за местна подсъдност.
С оглед този правен резултат, обжалваното определение не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Прекратителен характер би имало само определението, с което се уважава възражението за местна подсъдност и се прекратява производство пред сезирания първоинстанционен съд, какъвто настоящият случай не е. Доколкото касае единствено определянето на компетентния да разгледа спора съд, а не разрешава материалноправен спор, свързан с предмета на производството, въззивното определение не е от категорията и на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2, с които „се дава разрешение по същество на други производства”. Ето защо, по отношение на него не е налице нито една от предпоставките за допустимост на касационния контрол. В посочения смисъл е и задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС (т. 9).

Поради изложеното частната касационна жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от [фирма], [населено място] частна касационна жалба против определение № 234 от 22.07.2013 г. по в. ч. гр. д. № 305/2013 г. на Великотърновски апелативен съд.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top