О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 847
гр. София, 08.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на единадесети април двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 2321/2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. Я. А. чрез адвокат Е. Б. срещу решение № 486 от 26.10.2012 г. по гр. дело № 652/2012 г. на Пазарджишки окръжен съд, гражданска колегия, ІІ въззивен състав.
Ответниците Н. Я. Г. и С. А. Г. чрез адвокат К. И. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържат, че касационната жалба е процесуално недопустима с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, като не ангажират становище по въпроса за допускането на касационното обжалване.
Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия /ГК/, състав на трето отделение /ІІІ о./ намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и при спазване изискването на чл. 280, ал. 2 ГПК за процесуална допустимост на касационното обжалване само на решения, постановени по въззивни граждански дела с цена на иска над 5000 лв. Данъчната оценка на процесния имот при предявяване на иска е 10298.80 лв., а цената на иска, определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК е 5149.40 лв. Следователно възражението на ответниците за процесуална недопустимост на касационното производство е неоснователно и следва да се остави без уважение.
За да се произнесе по допускането на касационното обжалване ВКС, състав на ІІІ отделение, взе предвид следното:
Пазарджишки окръжен съд, гражданска колегия, ІІ въззивен състав с цитираното решение е потвърдил решение № 430 от 16.05.2012 г. по гр. дело № 3138/2011 г. на Пазарджишки районен съд, с което първоинстанционният съд е отхвърлил иск, предявен от С. Я. А. против Н. Я. Г. и С. А. Г. за обявяване нищожност на договор за продажба от 26.04.2010 г., предмет на нотариален акт № 96, том ІІ, рег. № 3095, нот. дело № 262/2010 г. на нотариус А. И., с който ищцата е продала на ответницата ? идеална част от недвижим имот, подробно описан в нотариалния акт за сумата 5000 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че пълномощното от 09.02.2010 г., с което ищцата е предоставила правомощия на адвокат Г. Г. да я представлява при извършване на процесната продажба не съдържа пороци, водещи до нищожност. По – конкретно второинстанционният съд е приел, че отпечатъка от палец на дясната ръка, положен върху пълномощното вместо подпис е в съответствие с чл. 589, ал. 2 ГПК и не води до опорочаване на процедурата, дори и причината за този начин на издаване на документа да не е недъг, а неграмотност на жалбоподателката. В мотивите на въззивното решение е разгледано твърдението на ищцата за липсата на отбелязване в пълномощното относно прочитане от нотариуса на упълномощителката съдържанието на пълномощното с оглед твърдението, че същата е неграмотна. Съдът е приел, че упълномощаването за процесния договор е направено в определената от закона форма, както и че не е регламентирано в закона задължение на нотариуса да прочита частни документи. Въз основа на тези съображения въззивният съд е приел, че не е доказана нищожност на процесната продажба поради липса на съгласие.
Поставеният в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос е: „Удостоверено ли е от нотариуса съдържанието на пълномощното за извършване разпореждане с недвижим имот, когато упълномощителят е неграмотен и липсва отбелязване, че упълномощителят е неграмотен, и не е вписано при удостоверяване съдържанието на пълномощното, че акта е прочетен на неграмотния упълномощител”. В приложението са изложени съображения в подкрепа на виждането, че нотариусът е следвало да прочете текста на пълномощното на ищцата, а във връзка с довода, че съгласно чл. 583, ал. 3 ГПК направеното в пълномощното отбелязване се отнася до недъгавост, а не до неграмотност е поставен въпроса: „Нищожно ли е нотариалното удостоверяване, когато нотариусът е вписал невярна бележка в акта”. Жалбоподателката иска да бъде прието, че поставените въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, за която се позовава на решение № 65 от 18.02.2011 г. по гр. дело № 652/2010 г. на ВКС, ГК, ІІІ о.
Първият от въпросите, цитирани по – горе е свързан в произнасянето на въззивния съд, но с въвеждането му не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не са посочени от жалбоподателката отклоненията, които окръжният съд е допуснал от правните разрешения в посоченото касационно решение. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е за точно и мотивирано изложение на общите и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. на ОСГКТК. Съображенията в подкрепа на становището, поддържано в процеса от ищцата не съставляват точно и мотивирано изложение на общите и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Освен това ВКС се е произнесъл в решението по друг въпрос, различен от поставените от жалбоподателката. В касационното решение са изложени правни разрешения, засягащи случай на изповядване на сделка – договор за покупко – продажба на недвижим имот в хипотезата на чл. 578, ал. 4 ГПК, когато страните трябва да се явят лично, а една от тях – продавача не е присъствала. Освен това разрешенията на ВКС се отнасят до издаване на нотариален акт, а не до нотариално удостоверяване на частен документ – пълномощно и не третират въпрос за нищожност на нотариалното удостоверяване на пълномощно, когато нотариусът е вписал невярна бележка в акта. Различието във въпросите обуславя неотносимост на правните разрешения в касационното решение към процесния случай, респективно липса на възможност за отклонение на въззивния съд от задължителната практика. С оглед на тези съображения следва да се приеме, че жалбоподателката не е обосновала приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е обосновано приложно поле и на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като поставените въпроси не са развити в нито една от хипотезите на разпоредбата. Необосноваването на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК има за последица недопускането на касационно обжалване на въззивното решение. По изложените мотиви ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 486 от 26.10.2012 г. по гр. дело № 652/2012 г. на Пазарджишки окръжен съд, гражданска колегия, ІІ въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: