О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 848
София, 13.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 145/2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Л. П.- М., починала в хода на настояшото производство и заместена на основание чл. 227 ГПК от законните й наследници Н. Г. М. и Л. Н. М., против решение № 294/24.06.2010 г. по в.гр.д. № 1077/2009 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е обезсилено решението от 14.07.2009 г. по гр.д. № 30/2006 г. на Разложкия районен съд по иска за прогласяване на нищожността на договор за учредяване на право на ползване с нот.акт № 50/1996 г. и е прекратено производството в тази част поради недопустимост на иска, и е оставено в сила решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен иска за прогласяване на нищожността на договор за ипотека с нот.акт № 12/1996 г.
Ответниците Л. Д. К., Г. Д. К., М. Г. К., К. Г. К., Ясна Д. Ш., [фирма] и В. Д. П.- С. не изразяват становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед разпоредбата на чл. 280 ал. 2 ГПК.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поддържа, че процесуалноправният въпрос за разпределение на доказателствената тежест при доказване на придобивния способ, от който страната извежда правото си на собственост, е разрешен в противоречие с практиката на ВКС- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, без да сочи конкретни съдебни актове на ВКС. На следващо място поставя следните правни въпроси: допустимо ли е установяване и признаване право на собственост въз основа на косвени доказателства, както и на математически изчисления и предположения за доказателственото значение на данъчните декларации и на служебните справки, удостоверения и декларации, издавани от съответни длъжностни лица и попълвани от поданиците на Царство България в изпълнение на особените изисквания на съответните нормативни актове; само формираната сила на пресъдено нещо ли е процесуална предпоставка за допустимостта на процеса или преценката за допустимостта на иска се прави спрямо твърдяното право, по- точно решението на съда, с което е разрешен даден спор между страните, дали е от правно значение или е по- важно, че това решение е разрешило спора, прогласило е нищожността на договора за ползване, при което положение важното е, че няма вече в правния мир сделка между страни, която е предмет както на първото, така и на повторно образуваното дело. Твърди, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото- основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Последният процесуалноправен въпрос в изложението е: допустим ли е иск за прогласяване нищожността на договор за ипотека от трето лице, като твърдението е, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, 2 и 3 ГПК. Правният въпрос е от значение за изхода на конкретното дело, когато е обусловил правните изводи на съда по- това дело- в този смисъл т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Първият и вторият въпрос в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК не са от значение за изхода на делото в настоящия случай, доколкото въззивният съд е приел, че искът за прогласяване нищожността на договора за учредяване на право на ползване с нот.акт № 50/96 г. е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като с влязло в сила съдебно решение по предходно дело същата сделка е прогласена за нищожна на друго основание и нотариалния акт е отменен, и освен това правото на ползване е било учредено за определен срок, който е изтекъл в хода на производството, а по иска за прогласяване нищожността на договора за ипотека с нот. акт № 12/96 г. е приел, че е неоснователен, тъй като договорната ипотека върху чужд имот не е нищожна сделка поради противоречие със закона, а такъв договор не поражда ипотекарно право за кредитора по обезпеченото с нея вземане и ипотеката е непротивопоставима на действителния собственик на ипотекирания имот. Освен това касаторът трябва да изложи доводи, относими към допълнителните основания по чл. 280 ал. 1 т. 1, 2 и 3 ГПК, а не само да възпроизвежда законовите текстове, както в настоящия случай. По третия въпрос в изложението липсва обосновка, относима към основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК съобразно задължителното тълкуване в т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. По последния въпрос в изложението не е посочено, нито към него е приложено друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на ГПК /отм./, в противоречие с което да е разрешението по същия въпрос в обжалваното въззивно решение, съобразно т. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
С молба вх. № 5035/30.05.2011 г. Н. Г. М. посочва материалноправен въпрос: нищожен ли е поради противоречие със закона съгласно чл. 26 ал. 1 предл. първо ЗЗД договор за ипотека, учредена от несобственик, което е противоречи на императивната норма на чл. 167 ал. 3 ЗЗД, и поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение по него противоречи на решения на състави на ВКС, постановени по реда на ГПК /отм./, които прилага към молбата. Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се произнася по това основание за допускане на касационно обжалване, тъй като то е нововъведено- в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, представено в срока по чл. 285 ал. 1 ГПК, не се съдържа този материалноправен въпрос и не се твърди, че е разрешен в противоречие с друго съдебно решение, и е недопустимо след изтичане на законния срок да се сочи ново основание за допускане на касационно обжалване. Затова и същото не следва да се обсъжда в настоящото производство.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 294/24.06.2010 г. по в.гр.д. № 1077/2009 г. на Благоевградския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: