О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 848
гр. София, 29.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1542/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. Д. Г. С. срещу решение № 1811 от 12.09.2014 г. по гр. дело № 4532/2013 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, 1 състав.
Ответницата по касационната жалба А. С. П. поддържа становище за липсата на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Третите лица – помагачи [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] не са заявили становища.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение състав на Софийски апелативен съд /САС/ е потвърдил решение от 04.07.2013 г. по гр. дело № 4956/2008 г. на Софийски градски съд в обжалваната му част, с която предявените от Д. Д. Г. С. искове с правно основание чл. 82 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД са били отхвърлени против А. С. П.. Съдът е констатирал и в диспозитива си, че в останалата част, с която същите искове са били уважени против [фирма], [населено място] първоинстанционното решение е влязло в сила. В. съд е извел от исковата молба, позовавайки се на нея, че между страните по делото е бил сключен договор за предоставяне на посреднически услуги, с който ищецът е възложил на ответниците да извършат посреднически услуги във връзка с придобиване на недвижими имоти, а ответниците са се задължили да осъществят посредничество за придобиване право на собственост върху недвижимите имоти от страна на ищеца, изразяващи се в организиране на подписване на предварителни и окончателни договори за покупко – продажба. Така заявената искова молба съдът е приел за оспорена от ответницата А. П., която е поддържала, че не е сключвала такъв договор, а е изпълнявала професионалните си задължения на адвокат на другия ответник. В тази връзка съдът е разглеждал разликата между правните категории „пряко представителство”, „косвено представителство” и „посредничество”, като е приел, че не са налице доказателства за пряко или косвено представителство, осъществявано от ответницата. Освен това с оглед данните по делото съдът е приел, че задълженията на А. П. за предоставяне на посреднически услуги са се изчерпали с подпомагане по сключването на предварителните и окончателни договори за продажба на процесните недвижими имоти, които задължения тя е изпълнила видно от сключените предварителни договори. Посочено е още, че в подписаната между страните спогодба от 30.01.2008 г. не се съдържат данни за поети задължения от П. за извършване на правни действия по придобиване на имотите от ищеца, а също така не са представени доказателства, че ответницата е адвокат на въззивника. Така е мотивирана и неоснователността на исковете.
С представеното приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е заявил довод за недопустимост на обжалвания от него съдебен акт, чиято основателност следва да бъде разгледана служебно , тъй като тя би довела до служебно допускане на касационно обжалване на съдебния акт, ако се установи наличието й – т. 1 от ТР № 1/2009 г. на О. на ВКС. Разбирането си за недопустимост на съдебния акт, касаторът е обосновал с това, че въззивният съд изменяйки недопустимо правното основание на иска по чл. 49 и сл. Търговския закон /ТЗ/ се е произнесъл по непредявен иск.
Д. е правно и фактически необоснован. Този извод произтича от обстоятелството, че въззивният съд не е променил правната квалификация на иска, дадена от първоинстанционния съд, който е приел, че страните са в договорно правоотношение по ненаименован, неформален договор с белезите на договор за поръчка. Доколкото въззивният съд е приел тези характеристики, дадени от първоинстанционния съд, като е посочил, че договорът е сключен за предоставяне на посреднически услуги във връзка с придобиване на недвижим имот / така както е заявено в исковата молба/, то приетото от него, че не е налице договор за поръчка с предмет извършване на правни действия от ответницата в полза на ищеца за придобиване на недвижим имот, не влиза в противоречие с изводите на първоинстанционния съд относно правната квалификация на спорното право. Нещо повече, въззивният съд е разгледал иска, позовавайки се на обстоятелствата, изложени в исковата молба и нейния петитум, обсъждайки направените възражения от ответницата, като в нито една част от мотивите си същият не е третирал въпроси, свързани с дължимо възнаграждение по сключен договор за посредничество, изведен от правата и задълженията, указани в чл. 49 ТЗ. Съдът изобщо не е коментирал фигурата на търговския посредник, нито е коментирал в тази връзка изпълнение задължение по такъв договор с оглед неговия характер и типичната му функция, изискваща резултатност при сключването на търговска сделка, все обстоятелства, които нито са били твърдяни от ищеца, нито са били разглеждани от съдилищата. С оглед така обоснованото фактическо несъответствие между твърдяното от касатора и обективираното в писмения текст на мотивите, настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение е допустим и валидно постановен съдебен акт. В тази връзка и поставените от касатора въпроси, свързани с твърдяната от него промяна на правната квалификация на иска са ирелевантни и не обосновават общо основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
Въпросите, относими към това, налице ли е валидно сключен договор за посредничество по чл. 49 ТЗ и изпълнени ли са надлежно задълженията на посредника, също така са ирелевантни, тъй като съдът не е обсъждал договора за търговско посредничество по чл. 49 ТЗ. В тази насока и представената съдебна практика не съдържа правни разрешения, свързани с разгледаните от въззивния съд въпроси, като и тези решения, формиращи същата практика поради това са неотносими към разгледаните от въззивния съд въпроси, а също така са неотносими и с оглед липсата на връзка с предмета на спор.
Предвид изложените съображения следва да се приеме, че с така мотивираното приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът не е обосновал приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1811 от 12.09.2014 г. по гр. дело № 4532/2013 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, 1 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
П.:
ЧЛЕНОВЕ: