О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 848
гр. София, 24.11.2016
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 16.11., две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Б. търговско дело №679/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по обща касационна жалба от страна на ищците Й. В. К. ЕГН: [ЕГН] и Й. К. Й. ЕГН: [ЕГН] срещу решение № 2444 от 10.12.2015 г., постановено по в.гр.д. № 3163/15 на САС, в ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстационното решение в частта, с която са отхвърлени обективносъединените искове с правно основание чл.226 КЗ-отм. на всеки от тях срещу ЗД [фирма] за разликата между уважената част от по 120 000 лева –обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на всяко едно от децата им Руска К. и М. К. при ПТП на 21.02.2012 г. и общопретендираните суми от по 200 000 лева. Двамата касатори навеждат оплаквания за нарушения на материалния закон-чл.52 ЗЗД при определяне по справедливост на размера на обезщетението за неимуществени вреди и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претендират и присъждане на разноските в съответната част.
В изложението от страна на касаторите на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1ГПК.
Ответната страна по КЖ ЗД [фирма] в писмен отговор излага съображения за липса на основание за допускане на касация. Претендира юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.2 от ГПК намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел на база данните от НОХД №567/13 на ОС-Стара Загора, че на 21.02.2012 г. в [населено място] вследствие на виновно причинено от страна на водачите на две МПС, З. К. и П. П. , сътв. л.а. „ОПЕЛ ВЕКТРА” с ДК №Х 95-44 АВ и т.а. „Д.“ с ДК [рег.номер на МПС] и прикачено към последното ремарке с ДК№СТ 92-59 ЕХ, поради нарушение на правилата за движение и при условията на независимо съпричиняване са причинени травматичните увреждания на двете деца на ищците,от която е последвала и смъртта им. Счетено е за доказано и наличието на редовно сключена застраховка ГО на водача на първото МПС в ответното застрахователно дружество. Относно размера на дължимото обезщетение за понесените неимуществени вреди на двамата родители от трагичната и внезапна смърт на двете момичета/ на 9 и на 11 години/ е отчетено тежкото им психическо състояние вследствие на претърпяната душевна травма, както и младата им възраст и наличието на още четири техни деца. При това положение е преценено, че следва да им се определи обезщетение от по 150 000 лева на всеки от тях за неимуществените вреди от загубата на всяко едно от двете деца. Съдът е изложил и своите съображения, с оглед направеното в отговора на ИМ от страна на ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51 ал.2 ЗЗД като следствие от това, че двете пострадали деца са пътували без предпазни колани, според данните от заключението на експерта по СМЕ и на А. и е приел съпричиняване в размер на 20 на сто, с което е редуцирал определения общ размер на обезщетението на всеки родител от смъртта на всяко дете на по 120 000 лева, а за остатъка формиран от разликата до 200 000 лева за всяко дете е счел претенциите за неоснователни.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
В случая от страна на пълномощника на двамата касатори в изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК се повдигат въпросите: за допустимостта на постановения акт, доколкото съдът не е квалифицирал прецизно от правна страна нарушението за неизползване на предпазен колан от пострадалите, за неправилно приложение на чл.52 ЗЗД относно справедливостта при определяне размера на обезщетението и за необсъждането на всички доводи във въззивната жалба.
Относно допустимостта на въззивното съдебно решение в обжалваната част следва да се има в предвид, че същата не зависи от правната квалификация на нарушението на задължението за поставяне на предпазни колани, доколкото същата не обуславя самото право на въззивно обжалване и редовността на подадената от самите ищци въззивна жалба. Останалите два въпроса са по законосъобразността на обжалваното решение, а не по тълкуването и приложението на конкретна правна норма, поради което и не попадат в обхвата на преценката за допускане до касация, която ВКС следва да извърши с определение по чл.288 ГПК, съгласно с чл.280 ал.1 ГПК.
Следователно не се обосновава основание за допускане до касация.
В полза на ответника по КЖ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение само за изготвяне на отговор в размер на КЖ в минималнопредвидения размер от 500 лева, съгласно чл.9 ал.3 НМРАВ.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 2444 от 10.12.2015 г. постановено по в.гр.д. № 3163/15 на САС в обжалваната част.
ОСЪЖДА Й. В. К. ЕГН: [ЕГН] и Й. К. Й. ЕГН: [ЕГН] да заплатят на ЗД [фирма] разноски пред настоящата инстанция в размер на 500 лева – юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на отговор на КЖ.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.