3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 849
София, 21.12.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1969/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 1877 от 07.12.2012 г., постановено по в. гр. д. № 2811/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 292 от 06.07.2012 г. по гр. д. № 1151/2011 г. на Карловски районен съд и е прекратено производството по делото, образувано по искова молба на [фирма] срещу Кметство Клисура.
В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното решение и се прави искане за отмяната му. К. навежда оплакване, че въззивният съд е основал извода си за недопустимост на иска единствено на разпоредбата на чл.46 ЗМСМА, без да обсъди представеното решение по т. д. № 785/2010 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлен искът му срещу [община] за заплащане на сумата, предмет на предявения срещу Кметство Клисура иск, с мотив, че титуляр на задължението е кметството, а не общината. Според касатора, с отхвърлянето на исковата претенция както спрямо [община], така и спрямо Кметство Клисура, е препятствана възможността да реализира вземането си, установено с безспорни доказателства.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като значим за изхода на спора е посочен въпросът „за изискванията и предпоставките за настъпване на задължение за заплащане на дължими суми от страна на [община] по извършени строително – монтажни работи, представляващи хоризонтална и вертикална маркировка на територията на общината, част от която е Кметство Клисура”. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е аргументирано с твърдение, че въззивният съд се е произнесъл неправилно по предявения иск като е приложил формално разпоредбата на чл.46 ЗМСМА, не е обсъдил доказателствата за делегиране на права от страна на Кмета на [община] на Кмета на Кметство Клисура във връзка с извършването на строително – монтажните работи, чиято стойност се претендира с иска, и не е взел предвид решението по т. д. № 785/2010 г. на Пловдивски окръжен съд, определящо за титуляр на спорното задължение Кметство Клисура. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е обосновано с необходимостта от тълкуване и създаване на съдебна практика по въпроса за значението на решението по т. д. № 785/2010 г. при разрешаване на спора по предявения срещу Кметство Клисура осъдителен иск. В подкрепа на искането за достъп до касация е представено решение от 22.10.2012 г. по гр. д. № 10045/2012 г. на Пернишки районен съд.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да обезсили решението по гр. д. № 1151/2011 г. на Карловски районен съд и да прекрати производството по предявения от [фирма] против Кметство Клисура иск за заплащане на сумата 13 991.04 лв., претендирана като стойност на извършени пътни услуги по протокол обр.19 и фактура № 3051/14.09.2006 г., Пловдивски окръжен съд е приел, че решението е процесуално недопустимо, тъй като е постановено по иск срещу неправосубектен ответник, който не притежава процесуалноправна легитимация да участва като страна в гражданския процес. Въззивният съд се е позовал на разпоредбите на чл.2, ал.2 и чл.14 ЗМСМА, според които кметството е административно – териториална единица в общината, а юридическо лице е самата община. Изложил е съображения, че след като няма качеството на юридическо лице и не притежава процесуална правоспособност и дееспособност, кметството не може да бъде субект на процесуално правоотношение и страна в исково производство.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
К. е обосновал приложното поле на касационното обжалване с въпроси, които не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да са от значение за изхода на делото. Решаващият извод, с който въззивният съд е мотивирал становището си за недопустимост на иска и на постановеното от първата инстанция решение за неговото уважаване, е свързан с отсъствието на процесуална правосубектност на посочения в исковата молба ответник. При направения извод, че Кметство Клисура не притежава процесуална правосубектност и не е процесуалноправно легитимиран да отговаря като ответник по предявения иск, съдът не е обсъждал дали спорното вземане/задължение съществува и кой дължи плащане на търсената с иска сума – Кметство Клисура или [община], респ. какво е значението за спора на решението по т. д. № 785/2010 г. на Пловдивски окръжен съд, сочещо за титуляр на задължението Кметство Клисура. Доводите за формално прилагане на разпоредбата на чл.46 ЗМСМА и за незаконосъобразност на извода за отсъствие на процесуална правосубектност на кметството са относими към правилността на въззивното решение, а според указанията в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС тя не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. Поради това, че не попадат в приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, въпросите за предпоставките, пораждащи задължението за плащане на извършените на територията на Кметство Клисура пътни услуги, и за значението на решението по т. д. № 785/2010 г. на Пловдивски окръжен съд за разрешаването на спора по предявения срещу Кметство Клисура осъдителен иск не могат да послужат като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Освен общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, не е осъществена и поддържаната от касатора допълнителна предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Представените решения по т. д. № 785/2010 г. на Пловдивски окръжен съд и по гр. д. № 10045/2012 г. на Пернишки районен съд не съдържат данни да са влезли в сила и с оглед указанията в т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не съставляват съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. К. е обвързал основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с фактите по делото, а не с конкретен правен въпрос, който би могъл да се квалифицира като значим за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1877 от 07.12.2012 г., постановено по в. гр. д. № 2811/2012 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :