4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 849
гр. София, 24.11.2016
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 16.11.2016- две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №602/16 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] -гр. София срещу решение №325 от 18.12.2015 г. постановено от ВТАС по т.д. №240/2015 г., с което е отменено първоинстанционното решение №121 от 21.07.2015 г., постановено по т.д. №158/2013 г. на ОС-Плевен и вместо него е постановено друго, с което отрицателният установителен иск на М. И. З. срещу банката-касатор е уважен като е признато за установено , че ипотечното право, учредено в полза на банката по силата на сключен между страните по спора договор за ипотека – нот.акт №194, том І, рег. № 1126, дело №73 от 23.02.2006 г. на нотариус Жени М. върху собствен на ищцата апартамент в [населено място] не съществува. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон- чл.107 ЗЗД.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.1, ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което отрицателният установителен иск на М. И. З. срещу банката-касатор е уважен като е признато за установено , че ипотечното право, учредено в полза на банката по силата на сключен между страните по спора договор за ипотека върху собствен на ищцата имот за обезпечение на задълженията на трето за спора лице [фирма] по сключен на 23.02.2006 г. между него и банката договор за банков кредит-кредитна линия не съществува, съставът на въззивния съд е изложил следните съображения:
Предмет на първоначално сключения между БАНКА П. БЪЛГАРИЯ АД и [фирма] договор за банков кредит-кредитна линия са предоставени средства в размер на 100 000 лева от банката-кредитодател на търговското дружество-кредитополучател, които ще се ползват текущо от последния за рефинансиране на текуща кредитна експозиция в [фирма]-клон София и за оборотни средства при годишна лихва и надбавка,съобразно уговорките в чл.4 от съдържанието на договора и при намаляване на кредитния лимит, съгласно клаузата в т.3.8 от договора. Кредитът се погасява на задължителни вноски, дължими за плащане на съответните дати, съгласно уговорката в чл.6.3 с последна вноска на 23.02.2007 г. , като се предвижда с анекс револвиране на кредитната линия. В т.5.1 страните са уговорили обезпечаването на задълженията на кредитополучателя с ипотека. В изпълнение на това задължение е възникнало в полза на банката и ипотечното право, учредено в полза на същата по силата на сключен между страните по спора договор за ипотека – нот. акт №194, том І, рег. № 1126, дело №73 от 23.02.2006 г. на нотариус Жени М. върху собствен на ищцата М. И. З. апартамент в [населено място]. С Анекс №1 от 23.02.2007 г. – чл.2 страните по договора за кредит се споразумяват клаузата в т.6.3 да отпадне и вместо нея същите се уговарят,че крайният срок за издължаване на кредита да е 23.02.2008 г.. Налагат се и някои ограничения на кредитополучателя във връзка с разпорежданията му с активи на дружеството и запазване на капитала, разпределянето на печалба и дивиденти. Отпадат и спадащите кредитни лимити в т.3.8 от първоначалния договор за кредит. В чл.7 страните се споразумяват,че останалите уговорки запазват действието си без изменение и допълнение.
При така изложените и възприети от състава на въззивния съд факти от страна на последния е счетено, че по силата на описания анекс, който по естеството си представлява обективна новация е настъпил погасителния спрямо обезпечителното ипотечно право ефект по смисъла на чл.107 предложение второ във връзка с първо от ЗЗД. Това следва от изводите, че с анекса се променят основанието и предмета на първоначалния договор за кредитна линия, съотв. не се касае само за преструктуриране на първоначално поетото задължение по договора за кредит. Налице е преминаване от контокорентен банков кредит към стандартен банков кредит с определен краен срок за погасяване, в което се състои обективната новация. С оглед изложеното е прието и че дадените от трето лице обезпечения-процесното ипотечно право е погасено, тъй като липсва изрично съгласие от страна на реално задълженото лице-ищцата по делото.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касаторите се сочат като значими за спора три правни въпроси, които обобщено се свеждат до съдържанието на фактическия състав на обективната новация по чл.107 ЗЗД и неговото установяване. Позовава се на противоречие на обжалваното въззивно решение със задължителната за съдилищата практика на ВКС по чл.290 ГПК: Р №110/17.07.2015 по т.д. № 1568/2014 г. на Първо т.о. на ВКС Р №136 от 96.11.20`15 по т.д. № 2483814 на Второ т.о. на ВКС Р №138 от 22.08.2013 по т.д. №27/2012 г. на Второ т.о. на ВКС и др..
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Материалноправният въпрос, формулиран от касатора в изложението към КЖ, отговаря изцяло на горните законови критерии и по отношение на него е налице основанието за допускане до касация, предвидено в чл.280 ал.1,т.1 ГПК, поради което и касационното производство следва да се допусне за проверка на съответствието на обжалвания акт с цитираната задължителна практика на ВКС.
Касаторът следва да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 2000 лева.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че е налице основание за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение решение №325 от 18.12.2015 г. постановено от ВТАС по т.д. №240/2015.
УКАЗВА на касатора [фирма] да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 2000 лева в едноседмичен срок по сметка на ВКС и да представи вносен документ за тава в деловодството на ТК.
Делото да се докладва след внасяне на държавната такса на Председателя на Второ т.о. на ВКС за определяне на дата за разглеждане в о.з..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.