3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№849
Гр.София, 05.12.2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 684 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на срещу определение № 203/23.03.2011г., постановено по ч.гр.д.№ 41/11г., с което Разградският окръжен съд е потвърдил определение от 19.01.2011г. на Разградския районен съд за прекратяване на гр.д.№ 2012/2010г.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма] – Л. С. Д., [населено място] оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима и основателна.
Производството по делото е образувано по иск, предявен от, като първоинстанционният съд е приел, че тъй като се иска претендираните суми да се заплатят на Главна дирекция …… при ……., то се твърди, че носител на правата и задълженията по договора за наем, от който произтичат вземанията, е ………. , представляваща самостоятелно юридическо лице. Изложени са съображения, че министърът на вътрешните работи няма право да предявява иск за правата на …………”, поради което нямало “валидно започнал процес” и липсвала процесуална легитимация, като е прекратено производството по делото.
Въззивният съд е потвърдил определението за прекратяване, като е изложил мотиви, че наемодател по договора за наем е……….. “ чийто правоприемник е -………………….”, която според чл.10, ал.2 ЗМВР е юридическо лице, носител на правото на иск, а не………………….
Частният жалбоподател поставя два въпроса по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК: “Съставлява ли процесуално нарушение определението на въззивния съд, при което въззивният съд, въпреки, че е посочил, че оставя в сила на определението на първоинстанционния съд, с което делото е прекратено като заведено от активно нелегитимирано лице и основавайки се на същите мотиви е определил друга активно легитимирана страна, различна от посочената в първоинстанционното определение?” и “Допустимо ли е съдебният състав да определя активна легитимация, различна от определената по силата на закона?”.
Поставените въпроси са от значение за произнасянето по допустимостта на иска, поради което са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Отговорите на въпросите за правомощията на съда да определя активната легитимация в гражданския процес изискват да се направи разграничение между материалноправна и процесуална легитимация. Освен теоретичните постановки, в практиката на ВКС съществува произнасяне тези въпроси, като например в Решение № 492/24.06.05г. по т.д.№ 740/04г. на І т.о., поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
В посоченото решение на ВКС е прието, че правото на иск принадлежи на носителя на материалното право, накърнено от спора. Легитимирани страни в исковия процес са тези, които претендират, че са притежатели на материалните права и в този смисъл, процесуалната легитимация е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните. Наличието й обуславя допустимостта на иска, а липсата й – недопустимостта му. Материалноправната легитимация е титулярството на гражданското правоотношение. Процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, а материалната предпоставя съществуването на правоотношението, поради което процесуалната легитимация обуславя допустимостта, а материалноправната – основателността на иска.
Настоящият състав на ВКС, ТК изцяло споделя изложените съображения, поради което на поставените от касатора въпроси следва да се отговори в смисъл, че въззивният съд следи за наличието или липсата на процесуална легитимация на страните в процеса и се произнася по същата в проверката на допустимостта на иска.
По същество на частната жалба.
Исковете са предявени от……………. с твърдения, че договорът за наем е сключен от ДА “Гражданска защита”, която с ПМС № 137/06г. е закрита, а имуществото, правата и задълженията й преминават към Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, преименувано на……………….. С решение на НС от 27.07.2009г. е приета нова структура на МС и съгласно П..63 от ЗИД на ЗМВР………… е правоприемник на ……………..
С оглед на правните твърдения на ищеца същият претендира, че е носител на материалното право, произтичащо от възникнало облигационно отношение по договор за наем, поради което е активно процесуалноправено легитимиран да предяви исковете. Преценката на осъщественото правоприемство в правата и задълженията по договора за наем и за съществуването на претендираното вземане с титуляр МВР е въпрос по основателността на предявените искове, по който съдът следва да се произнесе с решението по съществото на спора.
В случая, първоинстанционния и въззивния съд са решили въпроса за правоприемника в правата и задълженията на наемодателя по договора за наем, произнасяйки по допустимостта на иска, поради което обжалваното определение, както и определението на Р. следва да се отменят и делото да върне за разглеждане на предявените искове по същество.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 203/23.03.2011г., постановено по ч.гр.д.№ 41/11г. на Разградския окръжен съд и потвърденото с него определение от 19.01.2011г. на Разградския районен съд за прекратяване на гр.д.№ 2012/2010г.
ВРЪЩА делото на Разградския районен съд за разглеждане и решаване на делото по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.