ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 849
София, 21.09. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 432 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Н като процесуален представител на Н. ц. по з. информация /НЦЗИ/ София срещу въззивното решение на Софийския градски съд от 30.ІV.2008г. по в.гр.д. № 1170/2007г.
Ответникът по касационната жалба Т. В. Т. от София не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Софийският градски съд е отменил решението на Софийския районен съд от 21.ІІ.2007г. по гр.д. № 13176/2006г. и вместо него е постановил друго, с което е уважил предявените от Т. Т. срещу НЦЗИ искове с правно основание чл.344 ал1 т.1 – 3 от КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че е установено наличието на реално съкращение на една щатна бройка за заеманата и от ищеца длъжност от общо 8 бр. за цялото предприятие, от 4 бр. за секция „И” и от общо 3 бр. в сектор „И”, където той работел.волнението, обаче, е незаконно, тъй като извършеният от работодателя задължителен в случая подбор с оглед на обстоятелството, че съкращението е засегнало множество еднакви трудови функции, е незаконосъобразен. Това е така, тъй като сравнението е по критерии „подлежащи на пенсиониране до края на 2010г.” и „родител на дете до 18 г.”, а не по икономическите критерии по чл.329 от КТ. Освен това ответникът не е представил доказателства подборът да е извършен чрез съпоставка между всичките осем служители на процесната длъжност или поне между тримата в сектор „И”, поради което не е установено ищецът да е имал по-ниска квалификация и по-ниско ниво на изпълнение на възложената работа.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице противоречива практика на съдилищата, обективирана в представени решения, по съществения материалноправен въпрос /макар и не формулиран дословно/ право или задължение за работодателя е извършването на подбор с оглед на обстоятелството, че чл.329 от КТ го свързва само с интереса на работодателя. Твърди се, че е налице трайно наложила се практика, която не съответства на точното прилагане на посочената разпоредба, което обуславя наличието на основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличието на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки, а именно, произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В разглеждания случай не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК /с оглед на обстоятелството, че се сочи незадължителна практика на ВКС, която е част от практиката на съдилищата по смисъла на посочената разпоредба/ за допускане на касационно обжалване по поставения процесуалноправен въпрос. Обосновка на твърдението на касатора в тази насока представляват извадени от контекст части от посочените решения на състави на ВКС. Трайна и непротиворечива е практиката на съдилищата, залегнала и в решенията по гр.д. № 2284/2001г. и по гр.д. № 1301/1994г. на ВКС ІІІ ГО, че когато съкращението е засегнало единствена или всички щатни бройки за една длъжност или в случаите на частична ликвидация работодателят не е длъжен, но може да извърши подбор, за да останат на работа в интерес на производството или службата работещи на длъжности, които се премахват, а да бъдат уволнени такива, чийто длъжности не се съкращават. Трайна и непротиворечива е и практиката, изразена в решение по гр.д. № 2834/2001г. на ІІІ ГО, че когато се съкращават част от няколко еднакви или сходни длъжности, работодателят е длъжен да извърши подбор, в съответствие с което е и разрешението в разглеждания случай.
Настоящият състав на ВКС намира, че това тълкуване и приложение на закона е в унисон със заложения в него смисъл, а именно, че извършването на подбор е право на работодателя, а не задължение, само когато съкращението касае длъжности, заети от лица, които той въпреки това поради по-доброто им изпълнение на служебните задължения предпочита да останат на работа пред тези, чиито длъжности не се премахват. По съдържащия се в разпоредбата аргумент за противното в останалите случаи на уволнение на основанията по чл.328 ал.1 т.2 и т.3 от КТ подборът е задължение за работодателя. Не налага друг извод обстоятелството, че предвидените в чл.329 от КТ критерии за подбор, при това приложими и в двата случая, се основават на интереса на производството или службата. Във всички случаи то не изключва правото на работодателска преценка за работата на подложените на сравнение работници/служители. Но тази преценка трябва да е съобразена единствено с предвидените в закона обективни /измерими/ критерии, което при съдебно оспорване може и следва да бъде доказано. Това гарантира защитата на интереса на работодателя, но и предотвратяването на евентуална проява на субективизъм от негова страна при осъществяването на подбора, което е в съответствие с една от целите на Кодекса на труда, предвидени в разпоредбата на чл.1 ал.3 – осигуряването на справедливи и достойни условия на труд.
При това положение не се налага практиката да бъде променяна в твърдения от касатора смисъл. Ето защо допускането на касационно обжалване по приложението на чл.329 от КТ няма да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
По изложените съображения касационно обжалване не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, ІІ „В” въззивен състав, от 30.ІV.2008г. по гр.д. № 1170/2007г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: