О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
гр. София 23.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 271/2016 год.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. И. Б. срещу разпореждане от 20.10.2015г., постановено по ч.гр.д. 173/2015 г. по описа на Апелативен съд – Б., с което е върната частната му касационна жалба с вх. № 6813/04.08.2015 г. против определение № 215/02.07.2015г., поставено по същото дело.
В частната жалба се излагат оплаквания за нищожност на обжалваното определение, тъй като същото било произнесено в незаконен състав. Наведени са твърдения, че съдът не се е произнесъл по искането на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ и за освобождаването му от внасяне на държавна такса и разноски. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и продължаване на съдопроизводствените действия.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против разпореждане, преграждащо развитието на делото, постановено от апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, поради което е процесуално допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК (в ред. ДВ бр. 50 от 2015 г.).
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Апелативен съд – Б. е сезиран да се произнесе като въззивна инстанция по частна жалба, подадена от К. И. Б., срещу определение от 11.03.2014г., постановено по гр.д. № 2929/2014 г. по описа на Софийски градски съд, с което производството по делото е прекратено на основание чл. 126, ал. 1 ГПК. С определение № 215/02.07.2015г., постановено по ч.гр.д. № 173/2015 г. въззивният съд е потвърдил извода на първоинстанционния съд за недопустимост на производството, тъй като с приемането за разглеждане на исковата претенция на К. И. Б. от СГС по гр.д. № 2929/2014г. би било налице противоречие с чл. 126 ГПК, който не допуска висящност на две съдебни дела между едни и същи страни на едно и също основание и при едно и също искане. Срещу постановеното въззивно определение е подадена частна касационна жалба. Второинстанционният съд е констатирал, че същата не отговаря на изискванията за редовност по смисъла на чл. 274 и сл. ГПК и я е оставил без движение, като е дал на жалбоподателя следните указания за отстраняване на нередовностите: да се представи екземпляр от жалбата, приподписан от адвокат, упълномощен да представлява страната пред ВКС, ведно с пълномощно за приподписването или в случай, че жалбоподателят има право да упражнява юридическа професия – да представи заверено копие от удостоверение за придобита юридическа правоспособност, да се представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК, също приподписано, както и документ за внесена държавна такса. Съдът изрично е посочил, че жалбоподателят следва да отстрани констатираните нередовности в едноседмичен срок, в противен случай жалбата му ще бъде върната. Съобщение с посоченото разпореждане е редовно връчено на К. И. Б. на 23.09.2015 г. В указания срок, който е изтекъл на 30.09.2015 г., същият не е отстранил констатираните нередовности, нито е направил валидно заявено пред съда искане за предоставяне на правна помощ и освобождаване от внасянето на държавни такси и разноски. С оглед на изложеното с разпореждане от 20.10.2015г., постановено по ч.гр.д № 173/2015 г. по описа на Апелативен съд-Б., съдът е приел, че са налице предпоставките на 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК и е върнал частната каса
Обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Констатираните нередовности на частната жалба не са отстранени до изтичането на законоустановения срок на 30.09.2015 г., поради което правилен е изводът на въззивния съд за наличие на предпоставките на чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 2 ГПК за връщането й.
Изложените оплаквания за нищожност на обжалваното разпореждане,поради постановяването му еднолично от съдията докладчик са неоснователни.Съдът е процедирал в съответствие с т.10 на ТР № 1/2013 год. на ВКС,ОСГТК според която връщането на касационна жалба на някое от основанията по чл. 286, ал. 1 ГПК или на частна касационна жалба на някое от основанията по чл. 262, ал. 2 във връзка с чл. 275, ал. 2 ГПК се извършва от въззивния съд с разпореждане. Това разпореждане се постановява еднолично, тъй като се отнася до действия по администриране на касационната жалба, респективно частната касационна жалба, които действия не се извършват в качеството на въззивна инстанция по спора, поради което разпоредбите на чл. 20 ГПК, чл. 83, ал. 1 и чл. 105 ЗСВ са неприложими,т.е.разпорежданията на въззивния съд за връщане на касационната жалба на някое от основанията по чл. 286, ал. 1 ГПК или на частната касационна жалба на някое от основанията по чл. 262, ал. 2 във връзка с чл. 275, ал. 2 ГПК следва да бъдат постановявани еднолично.
Следва да бъде посочено, че с обжалваното разпореждане съдът не се е произнасял по искане за освобождаване от държавна такса и разноски, както и по искане за предоставяне на правна помощ, а и в кориците на ч.гр.д. 173/2015 г. по описа на АС- Бургас не се съдържа такова искане от жалбоподателя К. И. Б. във връзка с частна касационна жалба с вх.№ 6813/04.08.2015г.
Само за пълнота на мотивите следва да бъде посочено, че с разпореждане от 07.11.2014 г., постановено по гр.д. 2929/2014 г. по описа на СГС, К. И. Б. е освободен от заплащане на държавна такса за разглеждане на частна жалба с вх. № 40122/01.04.2014 г. срещу първоинстанционното прекратително определение ,а съгласно т. 12 на ТР № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК освобождаването има действие по отношение на дължимата държавна такса и пред ВКС. Следователно само липсата на представен документ за внесена държавна такса по подадената частна касационна жалба не може да обуслови връщането й на основание чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, т. 2 ГПК, но това обстоятелство е без правно значение тъй като видно от гореизложеното, останалите нередовности на частната касационна жалба не са отстранени в указания срок.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 20.10.2015г., постановено по ч.гр.д. 173/2015 г. по описа на Апелативен съд – Б., с което е върната подадената от К. И. Б. частна касационна жалба с вх. № 6813/04.08.2015 г. против определение № 215/02.07.2015г., поставено по същото дело.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: