О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
гр. София , 28 юни 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА
ХРИСТИНА МИХОВА
при секретаря
и след становище на прокурора от ВКП М. МИХАЙЛОВА, като изслуша докладваното от съдия МИХОВА наказателно частно дело № 589/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 43, т. 2 НПК за промяна на местната подсъдност на НЧХД № 6950/2018 год. по описа на Районен съд – гр. София.
Постъпило е писмено становище на прокурор от Върховната касационна прокуратура, според което делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото и взе предвид становището на прокурора, намира, че са налице условията по чл. 43, т. 2 НПК за промяна на местната подсъдност по следните съображения:
Производството по НЧХД № 6950/2018 год. е било образувано в Районен съд – гр. София по подадена тъжба от Д. Г. Д. срещу М. Г. В. с твърдения за извършени престъпления по чл. 148, ал.2 вр. с чл. ал.1, т.2, пр. 2 и т.3, пр. 1, вр. с чл. 147, ал.1, пр. 1 от НК и по чл. 148, ал.1, т.1 и т.3, вр. с чл. 146, ал.1, пр.1 от НК. С тъжбата пострадалата Д. е направила искане за отвеждане от разглеждане на делото на всички съдии от Софийски районен съд. Като довод в подкрепа на това искане, тъжителката е посочила, че тя е административен ръководител на Софийски апелативен съд, а подсъдимият – съдия от същия съд / по-горестоящ орган на съдебната власт спрямо СРС/, поради което, който и да било съдия от апелативния район не е в състояние да представи гаранции, които в достатъчна степен да изключват всякакво основателно съмнение в безпристрастността на съда. С разпореждане, постановено на 18.05.2018 год., съдията – докладчик, на когото делото е било разпределено, се е отвел от неговото разглеждане, прекратил е съдебното производство и е изпратил делото на ВКС за определяне на друг еднакъв по степен съд, който да разгледа тъжбата. В разпореждането съдията-докладчик е изложил довода, че е налице хипотезата на чл. 43, т.2 от НПК, поради това, че подсъдимият М. В. и тъжителят – пострадалата Д. Д., са съдии от Софийски апелативен съд, в района на действие на който е Софийски районен съд, което може да постави под съмнение обективността и безпристрастността на съдиите от местно компетентния съд. Релевирал е и доводи за лично основание за отвод от разглеждане на делото, поради познанството му и добрите му отношение с подсъдимия и тъжителя.
ВКС е компетентен да се произнесе относно искането за промяна на местната подсъдност на основание чл. 43, т.2 от НПК, като намира, че няма процесуална пречка да бъде сезиран от който и да било съдия-докладчик, на когото делото е било разпределено за разглеждане, като в този смисъл искането е допустимо.
Разгледано по същество искането е основателно.
Правилата за подсъдността, предвидени в НПК са гаранция делото да бъде разгледано от установения от закона съд и предпоставя спазването на основен принцип – равенството на гражданите. Правомощия за изменение на местната подсъдност има само Върховния касационен съд и то при точно определени хипотези, визирани в разпоредбата на чл. 43 от НПК. В компетентността единствено на ВКС е да прецени основателността на искането, като се съобразяват изискванията за бързина, ефективност, непосредственост, безпристрастност, снижаване на необходимите разходи при разглеждането на конкретното дело.
Едно от основанията, при наличието на което ВКС има правомощието да промени местната подсъдност е предвидено в разпоредбата на чл. 43, т.2 от НПК – когато подсъдимият или пострадалият е съдия, прокурор или следовател от района на съда, на който делото е подсъдно. Законът не уточнява какво следва да се разбира под район на съда на който делото е подсъдно – дали следва да се има предвид само съда, в който се намира конкретното дело по правилата на местната подсъдност, съобразно съответния съдебен стадий /опр. № 104 по н.д. № 1216/2015 г. на ВКС, НК, ІІ н.о./, или по принцип съдилищата, които по правилата на функционалната подсъдност са компетентни да разгледат делото / опр. № 35 по н.ч.д. № 333/2012 г., на ВКС, НК, ІІ н.о./. Според настоящия съдебен състав, буквалното, граматическото и семантично тълкуване на разпоредбата на чл. 43, т.2 от НПК налагат извода, че под район на съда, на който делото е подсъдно, следва да се разбира съдът, в който се намира делото за разглеждане, съобразно стадия на съдебното производство, към момента на отправяне на искането за промяна на подсъдността.
Изложените в тъжбата на пострадалата Д. обстоятелства относно мястото на извършване на престъпните деяния, определят Софийския районен съд, като компетентен да разгледа делото по правилата за местната подсъдност. Тъжителят – пострадалата Д. Д., както и подсъдимия – М. В., са съдии от състава на Софийски апелативен съд. Последният не е местно или функционално компетентен, съгласно правилата визирани в чл. 35- чл. 45 от НПК, да разглежда наказателни дела от частен характер по редовния способ. Съобразно разпоредбата на чл. 424, ал.1 от НПК, САС е компетентен да се произнася по исканията за възобновяване на наказателни дела на основание чл. 422, ал.1, т.5 от НПК, когато съдебният акт по чл. 419 от НПК е постановен от районен съд или от окръжен съд като въззивна инстанция, с изключение на новите присъди. В този смисъл, присъда, постановена по дело от наказателно частен характер може да бъде обект на проверка по извънредния способ по глава ХХХІІІ на НПК, т.е. делото от частен характер, разгледано от СРС да бъде подсъдно на САС. Конкретното дело е в първия стадий на съдебното производство, като възможността крайният съдебен акт, постановен по него, да бъде предмет на проверка по реда на възобновяването е изцяло хипотетична. Следователно, с оглед стриктното тълкуване на разпоредбата на чл. 43, т.2 от НПК, не може да се приеме, че тъжителят и пострадалият са съдии от района на съда, на който делото е подсъдно.
От друга страна, основният смисъл на предоставената на ВКС възможност за промяна на местната подсъдност на основанието по чл. 43, т. 2 от НПК е да се гарантира решаването на делото от съдии, освободени от всякакви възможни външни въздействия и пристрастия, които биха могли да съществуват между колеги от един и същ съдебен район, какъвто е този на Софийски апелативен съд, част от който, според съдебната карта на страната е и Софийски районен съд. Тъжителят е административен ръководител на Софийски апелативен съд с предоставени му от ЗСВ правомощия във връзка с осъществяване на дейността в района, като същият изрично с тъжбата е поискал отвод на всички съдии от СРС, за да не възникват, с оглед посоченото му административно качество, каквито и да било съмнения в безпристрастността на съдебния състав, разглеждащ делото. Особеното качество на тъжителя в конкретния случай мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че за обезпечаването на обективност при реализирането на правосъдието, в контекста на гарантираното от чл. 6, ал.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи право на независим и безпристрастен съд, както и осигуряването на бърз и справедлив процес, налагат необходимостта от промяна на местната подсъдност на посоченото дело. Същото следва да бъде разгледано от друг еднакъв по степен съд, ситуиран извън района на действие на Софийски апелативен съд, какъвто е Районен съд – Пловдив. Между градовете, където се намират местно компетентният и определеният от ВКС съд, са налице добри транспортни и комуникационни връзки, което не би затруднило призоваването и явяването на участниците в наказателното производство пред съда.
Воден от изложените съображения и на основание чл. 43, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗПРАЩА прекратеното НЧХД № 6950/2018 год. по описа на Районен съд – гр. София за образуване и разглеждане от Районен съд – гр. Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Препис от определението да бъде изпратен на Софийски районен съд за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.