4
4
Определение по т. д. № 1053/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 1053/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№85
София, 07.02.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 1053 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба на Н, [населено място] против въззивно решение № 227/14.07.2011 г. по в. т. д. № 157/2011 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 68/16.03.2011 г. по т. д. № 113/2009 г. на Русенски окръжен съд. С последното, съдът по несъстоятелността е отхвърлил като неоснователна молбата на за възобновяване на производството по несъстоятелност на [фирма], [населено място].
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на процесуалния закон, посочвайки, че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила за надлежно връчване на съобщения на страната по делото, както и в нарушение на служебното начало, установено в чл. 7 на ГПК.
Жалбоподателят твърди, че съдът не е изпълнил законосъобразно задълженията си по изпращане на съобщения на страните по делото, в частност за продължаване на срока за внасяне на определена от съда сума, която следва да бъде предплатена от кредитора съобразно чл. 629б ТЗ, и това е довело до опорочаване на съдебния акт, тъй като …. не е успяла да предплати указаната сума.
В изложението си, съставляващо част от касационната жалба, касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа, че съдът се е произнесъл по значим за спора процесуалноправен въпрос, свързан с приложимостта на принципа на служебното начало, съдържащ се в чл. 7 ГПК и за неизпълнение на задължение от съда по несъстоятелността за уведомяване на кредитора за продължаване на срока по реда на чл. 63 ГПК.
Ответникът по касационната жалба не депозира писмен отговор и становище по допускане и основателност на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е недопустимо на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 година на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на спора. В случая, жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото, тъй като въпросът за приложимостта на принципа на служебното начало, съдържащ се в чл. 7 ГПК е твърде общ и не би могло да обоснове наличие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Соченият от касатора правен въпрос, за да представлява общо основание за селектиране на касационната жалба, трябва да е от значение за конкретното дело, неговата обща значимост да е намерила конкретно проявление в настоящото производство по несъстоятелността.
Изложените оплаквания за неизпълнение на задължения от първоинстанционния съд за изпращане на съобщение до страната по делото за съдебния акт, с който е уважена неговата молба за продължаване на срока по реда на чл. 63 ГПК не представляват посочване на основания за селектиране на касационната жалба. Те са изчерпателно изброени в чл. 280, ал. 1 ГПК, сред които не попадат основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, каквито са тези за неправилност на обжалваното решение. По тях съдът се произнася едва при разглеждане на касационната жалба по същество във фаза, следваща тази по допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
Не е налице и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване, предвид позоваване на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Дори и да би могло да се приеме, че е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, поставените от жалбоподателя правни въпроси не съставляват такива, които допринасят едновременно и за точното прилагане на закона, и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
При тези данни, посочените елементи на т. 3, чл. 280, ал. 1 ГПК не са налице, поради което липсва обосноваване на основанието за допускане на касационно обжалване по приложно поле по този текст.
За прецизност следва да се посочи, че съдебните актове, постановени по реда на чл. 63 ГПК, не подлежат на обжалване, поради което чл. 7, ал. 2 ГПК е неприложим. На молителя не се изпраща съобщение за постановения акт по повод искане за продължаване на срок, съгласно утвърдената практика на ВКС по приложение на процесуалната норма на чл. 63 ГПК, на която се е позовал и Великотърновски апелативен съд, която практика е публикувана и достъпна.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 227/14.07.2011 г. по в. т. д. № 157/2011 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: