1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
София,17.02.2014 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 6600 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Ф. О. от [населено място] срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 17.07.2013г. по в.гр.д.№2348/2012г., в частта, с която е обезсилено решението на първоинстанционния съд от 09.04.2012г.,с което Ж. Ф. Х. е осъдена да заплати на С. Ф. О. сумата 1500лв. и допълнително решение на първоинстанционния съд от 05.10.2012г., с което е отхвърлен изцяло обратния иск срещу Ж. Ж. Х. за сумата 7295лв. и производството по обратните искове е прекратено, в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд от 09.04.2012г. в частта,с която по предявен от С. Н. Е. иск по реда на чл.109 ЗС С. Ф. О. е осъдена да премахне изцяло постройката, изградена върху двата процесни имота и долепена до собствената й сграда в УПИ ІХ-1201, както и по касационна жалба на С. Н. Е. срещу въззивното решение в частта, с която същата е осъдена да предаде по реда на чл.108 ЗС на С. Ф. О. владението на част от УПИ ІХ-1201 в кв.35 по плана на [населено място], която част е с площ от 11 кв.м. и е защрихована в зелено на комбинираната скица от допълнителното заключение на в.л. В. Г. /лист 96 от гр.д.№379/2010г. по описа на Айтоския районен съд/.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът С. Ф. О. поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса представлява ли простото описание и възпроизвеждане на твърденията, възраженията, доводите на страните и посочените от тях доказателства изпълнение на задълженията на съда по чл.235 ГПК без съдът задължително да аргументира своето отношение към тях и следва ли съдът да изрази своето ясно отношение по тяхната истинност, достоверност, относимост и законосъобразност към предмета на спора, въз основа на които формира и обосновава своето вътрешно убеждение и крайни изводи, по който въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС; по въпроса длъжен ли е въззивният съд да изготви самостоятелен доклад, в който да посочи, че счита определен факт за недоказан и да даде съответните указания за посочване на доказателства, ако първоинстанционният съд е приел същия факт за установен или безспорен или има право да прави извод, различен от този на първата инстанция, без да е налице повдигнат спор по въпроса, по който въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС; по въпроса допустимо ли е придобиване по давност на право на строеж за изграждане на сграда и право на собственост върху същата, ако сградата е незаконен, но търпим строеж, представляващ обект на допълващо застрояване и представлява принадлежност към друг обект, по който въпрос поддържа, че е налице противоречива практика на съдилищата; по въпроса допустимо ли е придобиване по давност и узаконяване на постройка, изградена при условията на ЗПИНМ за задоволяване на остра жилищна нужда и следва ли по отношение на нея да се приложи разпоредбата на §2 ПР ЗТСУ; по въпроса достатъчно и абсолютно задължително основание за приложението на чл.109 ЗС ли е фактът, че една постройка е незаконна без ясно и по несъмнен начин да се докаже, че същата пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост; по въпроса ако постройката е изградена със съгласието на собственика на съседния имот и търпяна от него повече от 40 години има ли право неговият правоприемник да иска премахването й; по въпроса следва ли решението по чл.109 ЗС да се ограничи само до обема на правата на ищеца или може да навлезе в правната сфера на ответника, т.е. да се постанови премахване на цялата постройка, ако само част от нея навлиза в имота на ищеца, респ. е разположена на по-малко отстояние от регулационната линия от допустимото; по въпроса какво е процесуалното средство за поправяне на безсъмнената грешка на въззивния съд, който неправилно е приел, че обезсилва решение в смисъл в какъвто това решение не е постановено; по въпроса следва ли въззивният съд да изложи ясни фактически и правни мотиви, въз основа на които решава, че страната в процеса няма право да привлече трето лице – помагач на своя страна в случаите, че предявеният срещу същата страна иск е пряко свързан със спора за имот, за който вече тази страна е изплатила на третото лице суми и който имот съобразно съдебното решение ще бъде отнет от тази страна; по въпроса има ли и какви са предпоставките за искане за привличане на трето лице – помагач в съдебен процес от категорията на настоящия, на лице, получило стойността на обекта, който в резултат на изхода от процеса може да бъде определен за премахване и има ли в този случай предпоставки за предявяване на обратен иск за възстановяване еквивалентността на платените вече суми.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът С. Н. Е. поддържа,че въззивният съд в противоречие с решение №24/28.01.2010г. на ВКС по гр.д.№4744/2008г., І ГО е изключил от обхвата на обсъждането и своята преценка първото по ред заключение на съдебно-техническата експертиза, изслушана от първоинстанционния съд без да изложи мотиви за това /досежно това има ли придаване по регулация между двата имота/; че съдът се е произнесъл по въпроса подлежи ли на доказване отрицателен факт.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК С. Н. Е. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по подадената от С. Ф. О. касационна жалба по изложените в отговора съображения.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК С. Ф. О. изразява становище, че подадената от С. Н. Е. касационна жалба е недопустима, тъй като цената на иска е под 5000лв., евентуално, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване по подадената от С. Ф. О. касационна жалба,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че страните са собственици на съседни имоти : С. Е. е собственик на УПИ VІІІ-1201, а С. О. – на УПИ ІХ-1201, като С. О. е продал на Н. О. дворно място с площ от 468.60 кв.м., представляващо парцел ІІ в кв.151 по плана на [населено място], заедно с намиращата се в него къща /н.а. №57/27.03.1958г./. Н. О. и съпругата му Ж. О. са починали съответно през 1980г. и 1987г. и са оставили за своя единствен наследник дъщеря си С. Е.. С. О. е продал на Ф. О. дворно място с площ 253.25 кв.м. в [населено място], представляващо парцел ІІІ в кв.151, заедно с намиращата се в него къща и салма /н.а.№56/27.03.1958г./ като със строително разрешение №167/1966г. на Ф. О. е позволено да ремонтира салмата, която е прикрепена към жилищната сграда като ремонта обхваща покрива и северната стена. Прието е, че Ф. О. е починал през 1992г. и е оставил като законни наследници дъщерите си Ж. Х. и С. О., като на 16.10.2008г. двете са сключили съдебна спогодба по гр.д.№188/2006г. на Айтоския районен съд, съгласно която дворното място, за което е отреден УПИ ІХ-1201 в кв.35 по плана на [населено място], заедно с построената в него масивна жилищна сграда и допълнителна масивна сграда са поставени в дял на С. О., която се е задължила да заплати на Ж. Х. за уравнение на дела сумата 30000лв. Прието е също така въз основа на удостоверение за търпимост №248/30.01.2007г., че по отношение на жилищната сграда и допълнителната пристройка в УПИ ІХ-1201 са налице условията на §16,ал.1 ПІЗР ЗУТ.
Въз основа на изслушаната СТЕ на в.л. В. Г. е прието, че съществуващата между УПИ VІІІ и УПИ ІХ телена ограда не съвпада с действащата регулационна линия и навлиза в УПИ ІХ с 9 кв.м.,а масивната ограда по лицето на УПИ VІІІ към [улица]навлиза в лицето на УПИ ІХ с 1.60кв.м. и доколкото не е установено регулационите сметки между страните по отношение на тази част да не са били уредени, а и не е доказано да е имало придаване по регулация на части от двата имота с действащия план от 1986г., е прието, че исковете за предаване владението върху тези части и за премахване на оградата са основателни. За неоснователни са приети възраженията на С. Е. за прилагане на §8 ПЗР ЗУТ за придобиване на процесните части по давност и за това, че оградата е била изградена от сина й и тя не е легитимирана да отговаря по иска. Прието е, че имотите са владяни от страните в границите по плана, а действията на сина на Е. са били извършени без противопоставяне от нейна страна и тя като собственик на мястото е легитимирана да отговаря по иска по чл.109 ЗС.
По отношение на пристройката в УПИ ІХ е прието, че е изградена в нарушение на отстоянието от вътрешната регулационна линия между двата съседни имота, а освен това навлиза в собствения имот на С. Е.. Това е прието за достатъчно, за да се приеме, че е налице пряко посегателство върху правото на собственост на Е.. За ирелевантни са приети доводите, че това положение е било възприето от наследодателите на страните, както и обстоятелството, че къщата на Е. също се намира на по-малко отстояние от нужното. За неоснователно е прието и възражението, че О. е придобила по давност правото да държи постройката в имота на Е., тъй като от заключението на в.л. Г. е установено, че такова допълващо застрояване не е предвидено в действащия застроителен план от 1986г.
Прието е, че постройката е незаконно изградена както с оглед на това заключение, така и въз основа на приложеното удостоверение за търпимост, според което сградата е построена без строителни книжа, като не е спазено и отстоянието до съседния имот. Изложени са и съображения, че пристройката не представлява самостоятелен обект,а има статут на допълващо застрояване, поради което не може да бъде придобита по давност в частта, с която навлиза в имота на Е.. Приложеното строително разрешение от 1966г. е прието за ирелевантно, тъй като касае преустройство на съществуващата към този момент салма, продадена с н.а. от 1958г., като по делото липсват доказателства за идентичност между тази салма и пристройката. За неоснователно е прието възражението, че пристройката не може да бъде съборена, тъй като за нея е издадено удостоверение за търпимост по смисъла на §16,ал.1 ПР ЗУТ. Изложени са съображения, че тази разпоредба урежда статута на строежите от гледна точка на техническите изисквания за законност и търпимост, което не лишава собственика от възможност да предяви иска по чл.109 ЗС, когато постройката създава пречки за ползване на имота му. За неоснователни са приети и доводите, че не следва да се събаря цялата постройка, а само частта й до регулационната линия, респ. на отстояние от 3 метра от същата. Изложени са съображения, че постройката представлява единно цяло и не се установява възможност същата да бъде запазена като самостоятелен обект на отстояние от 3 метра от съседния имот.
По отношение на предявените срещу Ж. Х. искове е прието, че същите са изначално недопустими, тъй като привличането й като трето лице-помагач е незаконосъобразно. Изложени са съображения, че предпоставка за привличането на трето лице и за предявяване на обратен иск срещу него е да е налице възможност на лицето, в полза на което се допуска привличането, да предяви регресен иск против третото лице-помагач. Прието е,че в случая липсва такава възможност,а предявените обратни искове нямат връзка с първоначалните и насрещни искове.
По поставения от касатора С. О. въпрос за задължението на въззивния съд да аргументира своето отношение към твърденията, възраженията, доводите на страните и посочените от тях доказателства следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Соченото от касатора решение №37/29.03.2012г. по гр.д.№241/2011г. на І ГО на ВКС, касае приложението на чл.188,ал.1 ГПК /отм./, като е прието, че въззивният съд като съд по съществото на правния спор е длъжен да направи свои фактически и правни изводи по делото като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните. Функциите и правомощията на въззивната инстанция по сега действащия ГПК обаче се основават на различни правила, поради което противоречиво разрешаване на поставения въпрос в поддържания от касатора смисъл не е налице.
По поставения от касатора С. О. въпрос дали въззивният съд е длъжен да изготви самостоятелен доклад, в който да посочи, че счита определен факт за недоказан и да даде съответните указания за посочване на доказателства, ако първоинстанционният съд е приел същия факт за установен или безспорен или има право да прави извод, различен от този на първата инстанция без да е налице повдигнат спор по въпроса:
Въпросът се поставя във връзка с изводите на въззивния съд, касаещи твърдението, че процесната пристройка е идентична със старала салма, като се поддържа, че е налице противоречие с разрешението, дадено в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №367/12.12.201г. на ВКС, І ГО по гр.д.№155/2012г., в което е прието, че въззивният съд не може да приеме за недоказани факти от значение за делото във връзка с доводи по жалба, когато районният съд не ги е посочил като нуждаещи се от доказване или когато е приел, че страните не спорят по тези факти, освен ако не даде указания за това.
Според настоящия състав е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване в поддържания в изложението смисъл, доколкото действително първоинстанционният съд е приел, че строителното разрешение от 1966г. касае преустройството на съществуваща второстепенна постройка /салма/, докато въззивният съд е приел, че липсват доказателства за идентичност между салмата и процесната пристройка. Касационно обжалване следва да бъде допуснато по въпроса длъжен ли е въззивният съд да даде указания за посочване на доказателства за установяване на определен факт с правно значение, за който първоинстанционният съд е приел, че е установен или безспорен или може без да дава указания да направи извод, различен от този на първата инстанция.
По поставения от касатора С. О. въпрос за възможността за придобиване по давност на право на строеж за изграждане на сграда и право на собственост върху същата, ако сградата е незаконен, но търпим строеж, обект на допълващо застрояване и представлява принадлежност към друг обект според настоящия състав не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
В посоченото от касатора решение №679/11.04.1967г. по гр.д.№2077/1966г. на І ГО на ВКС изводът за възможността да бъде придобито право на собственост върху постройка, изградена в чужд имот въз основа на търпими действия, т.е. когато собственикът допусне трето лице да строи за себе си сграда и не му пречи на владението, касае придобиване на права върху самостоятелен обект. В посоченото решение №540/30.07.1997г. на ВКС по гр.д.№297/1997г. на І ГО пък е разгледана хипотеза на поделяне на сграда, към която е изградена пристройка, която представлява част от сградата. Въпросът за законността на пристройката е бил разгледан само с оглед значението му за допустимостта на делбата при липса на данни за открита процедура по премахване на незаконния строеж по предвидения в закона ред. Сочените решения следователно касаят съвършено различни хипотези, а по отношение на несамостоятелни обекти не е налице основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като практиката е непротиворечива.
По поставения от касатора С. О. въпрос за допустимостта за придобиване по давност и узаконяване на постройка, изградена при условията на ЗПИНМ за задоволяване на остра жилищна нужда според настоящия състав не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Така поставеният въпрос е неотносим към спора, тъй като се поддържа, че строежът е извършен за задоволяване на остра жилищна нужда на семейството на Ж. Х., която обаче не се позовава на изтекла придобивна давност.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения от касатора С. О. въпрос дали е достатъчно и абсолютно задължително основание за приложението на чл.109 ЗС фактът, че една постройка е незаконна без ясно и по несъмнен начин да се докаже, че същата пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост, тъй като в настоящия случай постройката навлиза в имота на ищеца, което е основното съображение на съда да уважи предявения по реда на чл.109 ЗС иск.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения от касатора С. О. въпрос дали ако постройката е изградена със съгласието на собственика на съседния имот и търпяна от него повече от 40 години неговият правоприемник има правото да иска премахването й. По така поставения въпрос не е формирана константна съдебна практика, което обосновава наличието на посоченото по-горе основание за допускане на касационно обжалване.
Поради същите съображения е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения от касатора С. О. въпрос следва ли решението по чл.109 ЗС да се ограничи само до обема на правата на ищеца или може да навлезе в правната сфера на ответника извън рамките на засегнатите права на ищеца, т.е. да се постанови премахване на цялата постройка ако само част от нея навлиза в имота на ищеца, респ. е разположена на по-малко отстояние от регулационната линия от допустимото.
Поставените от касатора С. О. въпроси какво е процесуалното средство за поправяне на безсъмнена грешка на въззивния съд, която неправилно е приел, че обезсилва решение в смисъл, в какъвто това решение не е постановявано, както и следва ли въззивният съд да изложи ясни фактически и правни мотиви, въз основа на които решава, че страната в процеса няма право да привлече трето лице – помагач на своя страна когато предявеният срещу същата страна иск е пряко свързан със спор за имот, за който вече тази страна е изплатила на третото лице сума и който имот съобразно съдебното решение ще бъде отнет от тази страна, представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281 ГПК и не обуславят наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване и по въпроса /който настоящият състав уточнява с оглед правомощията си/ налице ли са предпоставките съсобственик, който е получил в дял по договор за делба /или съдебна спогодба/ недвижим имот, да иска в производство по предявен по реда на чл.109 ЗС иск за премахване на находяща се в този имот постройка да бъде привлечен като трето лице – помагач неговият съсобственик, на когото той е изплатил при делбата парично уравнение за тази постройка и налице ли са предпоставки за предявяване на обратен иск за възстановяване на платените за постройката суми. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК с оглед спецификите на казуса и липсата на съдебна практика по така поставения въпрос.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора С. Е. въпрос, свързан с обсъждането и преценката на изслушано по делото заключение на съдебно-техническа експертиза. Формулировката на въпроса е свързана изцяло и само с оплаквания за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281 ГПК и не може да бъде свързана с довод за допускане на касационно обжалване, вкл. с оглед посоченото в изложението решение №24/28.02.2010г. на ВКС, І ГО по гр.д.№4744/2008г.
Според настоящия състав следва да бъде допуснато касационно обжалване и по подадената от С. Е. касационна жалба, тъй като поставените от нея въпроси за начина на доказване на факта дали регулацията по отношение на два съседни имота е била приложена касае пряко и въпросите за мястото, на което се ситуира вътрешната регулационна граница между двата имота, а оттам изводите за наличието на предпоставките за уважаване на предявените по реда на чл.109 ЗС и чл.108 ЗС и от двете спорещи страни искове.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 17.07.2013г. по гр.д.№2348/2012г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Да се изпрати съобщение на С. Ф. О. в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на подадената от нея касационната жалба в размер на 284.31лв./двеста осемдесет и четири лева и 31 ст./ и да представи доказателства,че таксата е внесена.
Да се изпрати съобщение до С. Н. Е. в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на подадената от нея касационна жалба в размер на 132.22лв. /сто тридесет и два лева и 22ст./ и да представи доказателства, че таксата е внесена.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на І ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Председател:
Членове: