О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
София, 06.02.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, трето отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2512 по описа за 2017 г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Л. Г. М., чрез адв. Д. А., срещу въззивно решение от 30.03.2017 г., постановено от Софийския градски съд (СГС) по в.гр.д. № 545/2017 г.
Касаторът излага доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска въззивното решение да бъде отменено и исковете уважени. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски по делото, сторени във всички инстанции.
Насрещната страна Б. н. р. (Б.), представлявано от генералния директор А. В., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговаря, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, евентуално, че касационната жалба е неоснователна.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено условието на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, като е потвърдено решението на първостепенния съд, са отхвърлени исковете на Л. Г. М. против Б… за отмяна на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата преди това длъжност, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 15 505,14 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Ищецът М. е осъдена да заплати сторените от работодателя съдебноделоводни разноски за двете инстанции. Дължимите държавни такса са останали за сметка на съдебния бюджет.
За да постанови този резултат, Софийският градски съд приел за установено, че между страните съществува безсрочно трудово правоотношение по силата на трудов договор, като Л. М. заема длъжността „директор, радио програма”. Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.2 от КТ със заповед № 1788 от 06.06.2016 г., връчена на служителя на 08.06.2016 г. при отказ, удостоверен с подписа на двама свидетели. Заповедта е подписана от А. В., избран за генерален директор на Б… с решение № РД-05-83/17.05.2016 г. на Съвета за електронни медии (СЕМ), въз основа на което с него е сключен договор за възлагане на управление, в сила от 29.05.2016 г.
Според Софийския градски съд хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ е осъществена. Изложени са съображения, че нормата е приложима и по отношение на организации, които не са търговски дружества и не осъществяват стопанска дейност, нямат за основна задача постигане на конкретен икономически и финансов резултат, които са различни от държавната администрация, от дружества с нестопанска цел и от организации, при които представителят на работодателя е служител по трудово правоотношение, възникнало от трудов договор, избор или конкурс. Съдът посочил, че Б…. е юридическо лице, обществен доставчик на радиоуслуги, осъществяващ оперативно управление върху имущество, което е държавна собственост; съставя, изпълнява, приключва и отчита бюджет, приходната част на който се формира от постъпления от фонд „Радио и телевизия“, субсидия от държавния бюджет, собствени приходи от реклама и спонсорство, постъпления от допълнителни дейности, дарения, завещания и други източници. Въз основа на това, въззивната инстанция достигнала до извода, че Б…. се явява предприятие в широк смисъл, въпреки че не осъществява стопанска дейност, която да има за резултат реализиране на печалби и производителност. В същото време, след като е обществен доставчик на услуги, БНР има задължения за постигане на определени резултати, включително за реализиране на собствени приходи, което следва да се определи като реализиране на вид печалба.
Съдът, също така намерил, че сключеният договор с А. В. има характеристиката на такъв за управление по см. чл. 328, ал. 2 КТ, защото приел, че СЕМ е одобрил и възложил на генералния директор изпълнение на бизнес задача. Въззивната инстанция, въз основа на длъжностната характеристика за длъжността „директор“ на Програма „Хоризонт“, приела, че тази длъжност осъществява ръководни функции по отношение на трудовия процес и контрол върху функционирането на програмата. Според СГС уволнението е извършено и в разумния срок за формиране на екип на новия директор.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване със следните въпроси: длъжен ли е въззивният съд да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните; нормата на чл. 328, ал. 2 КТ намира ли приложение и по отношение на работодател, който не осъществява стопанска дейност и няма за своя цел постигане на печалба, какъвто работодател е Б. н. р.; от точното тълкуване на понятието „предприятие“ по смисъла на пар.1, т.2 от ДР на КТ и на „договор за управление на предприятие“ по смисъла на чл.328, ал.2 КТ, при преценка незаконосъобразността на уволнението по чл. 328, ал.2 КТ, следва ли, че нормата на чл.328, ал.2 КТ се прилага и по отношение на организации, които не са търговски дружества и които не осъществяват стопанска дейност и нямат за основна своя задача постигане на конкретен икономически и финансов резултат, каквато организация е БНР, но са различни от държавна администрация, от дружества с нестопанска цел и от организации, при които представителят на работодателя е служител по трудово правоотношение; договорът за управление на предприятие по смисъла на чл.328, ал.2 КТ приложим ли е към Б…, което не е търговец, не осъществява стопанска дейност и няма за основна своя задача постигане на конкретен икономически и финансов резултат; служители от ръководството на Б…. могат ли да бъдат уволнени поради сключване на договор за управление на основание чл.328, ал.2 КТ; съществено ли е всеки договор за управление на предприятие по смисъла на чл.328, ал.2 КТ да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно – производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнес задачата, управляващият длъжен ли е да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора.
Жалбоподателят счита, че по отношение на тези въпроси е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (преди изм. ДВ бр. 86/2017 г.), а в условия на евентуалност – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК преди изм. ДВ бр. 86/2017 г.).
Процесуалноправния въпрос длъжен ли е въззивният съд да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, е принципно значим и относим по всяко исково производство, като в случая не се установява противоречие с решение № 37/29.03.2012 г. по гр.д.№ 241/2011 г. I г.о. Съдът е обсъдил всички доводи и възражения на страните, като е изложил свои фактически и правни изводи въз основа на относимите по делото доказателства, което ясно е посочено и в мотивите на съдебния акт. Несъгласието с фактическите и/или правни изводи на съда, само по себе си не значи, че е той е достигнал до тях без да вземе предвид и да обсъди по правилата на чл. 235 и чл. 236 ГПК доводите и възраженията на страните, както и доказателствения материал по делото. Евентуалната необоснованост и неточно тълкуване на чл. 328, ал. 2 и § 1, т. 2 ДР КТ, също не обосновава допускане на касационно обжалване по поставения процесуалноправен въпрос.
Всички останали въпроси, повдигнати в изложението се отнасят до един правен въпрос, който е и спорният по делото – намира ли приложение чл. 328, ал. 2 КТ по отношение на работодател, който не осъществява стопанска дейност и няма за своя пряка цел постигане на печалба и в частност, статутът на Б. н. р., целта, с която е създадено и преследваните от него търговски и стопански печалби, определят ли го като предприятие, за което е приложима хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ.
Така обобщен, въпросът е от значение за постановения резултат, както и за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Принципното разрешение във въззивното решение относно необходимото съдържание на договора за управление в хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ не е в противоречие с цитираните от касатора съдебни актове, а и с константната съдебна практика, известна на състава на Върховния касационен съд. Дали фактическите и правни изводи на въззивния съд, в случая, са обосновани и съобразени с материалния закон няма как да се провери в процедурата по чл. 288 КТ. Ето защо, не са налице основания за допускане на касационно обжалване по въпросите, свързани с изискуемото съдържание на договора за управление, съответно за това дали по казуса то е налице.
В заключение, касационно обжалване следва да се допусне по обобщения и уточнен от касационната инстанция правен въпрос, изяснен по-горе, свързан с тълкуване на чл. 328, ал. 2 КТ.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 30.03.2017 г., постановено от Софийския градски съд по в.гр.д. № 545/2017 г.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание. За касатора производството е безплатно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: