О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
София, 07.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 553/2016 год.
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. С. С. от [населено място], срещу определение № 57 от 12.01.2016год. по в.ч.гр.д.№ 8/2016 год. на Разградския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 19.11.2015г. на Разградския районен съд, постановено по гр.д.№ 1573/2015г., с което е оставена без уважение молбата на адв. Б. за възстановяване на срок за представяне на данъчни оценки и скици на имотите, описани в предявената искова молба.
Въззивният съд е приел, че за да се възстанови пропуснат установен от закона или определен от съда срок, е необходимо да се установи наличието на особени непредвидени обстоятелства станали през течение на този срок, които страната не е могла да преодолее, и само поради тях да е пропуснала да извърши своевременно определено процесуално действие. В случая от приложената медицинска документация било видно, че процесуалният представител на ищеца адв. Б. през м. октомври е бил със счупен крак, но снабдяването с удостоверения за данъчна оценка и скици на имотите, представлявало техническо действие и е могло да бъде извършено от ищеца, като обстоятелствата относно вътрешните им взаимоотношения между страната и процесуалния й представител били ирелевантни. Същевременно въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 64, ал.3, пр. 2 ГПК, съгласно която не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за извършването на пропуснатото действие. Приел е, че не са ангажирани доказателства за съществуването на обективни обстоятелства, които са попречили на страната да поиска продължаването на срока преди изтичането му.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение, поради допуснати нарушения на материалния закон при постановяването му и се иска неговата отмяна.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че обжалваното определение е постановено при наличие на основанията по т.2 и т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК във връзка с разрешения от въззивния съд въпрос касаещ произнасянето му по искането по чл. 64, ал.3 ГПК и преценката за релевантност на връзка между ищеца и представляващия го адвокат, с оглед на възможността за изпълнение на дадените от съда указания в срок. Касаторът не излага обосновка за поддържаните допълнителни основания.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 3, т. 2 ГПК.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, с което се дава разрешение по същество на друго производство или се прегражда неговото развитие, подлежащо на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл. 280 ГПК намира приложение и за настоящата инстанция е налице задължение да провери наличието на установените в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК предпоставки за допустимостта на исканото обжалване – арг. от чл. 274, ал. 3 ГПК, преди да се произнесе по наведените касационни основания.
В случая не са налице основанията по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор, изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. В случая частният жалбоподател не е формулирал въпрос по смисъла на чл.280 ГПК, поради което не е налице общата предпоставка на този законов текст за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, а отсъствието на последната – води до необсъждане на въпроса за наличие на специфичните предпоставки по точки 1 – 3 от чл.280 ал.1 ГПК. Следва да се има предвид, че е недопустимо съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало, прокламиран с чл.6 ГПК .
На следващо място в изложението за допустимост на касационното обжалване касаторът развива единствено доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното определение. Последните са от значение за правилността на обжалвания акт и не подлежат на преценка в стадия за селектиране на частните касационни жалби. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в което е проведено ясно разграничение между двете групи основания – основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване и основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Поради отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК не следва да се обсъждат специфичните за основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 от ГПК допълнителни предпоставки, поддържани от касатора.
За пълнота на изложението следва да се отбележи и това, че по приложението на нормата на чл. 64, ал. 2 ГПК съществува практика на ВКС. Дадено е тълкуване на разпоредбата на чл.64 ал.2 ГПК в смисъл, че „особени непредвидени обстоятелства“ са налице в случаите, при които страната или нейният процесуален представител бъдат възпрепятствани по обективни, неочаквани и независещи от тях причини – болест, злополука, природно бедствие – да извършат съответното процесуално действие. Препятствието трябва да бъде внезапно, изненадващо и непреодолимо, да не е краткотрайно и да бъде единствената причина за пропускане на срока. /определение № 26 от 21.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 611/2011 г., I г. о., определение № 11 от 5.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 719/2011 г., IV г. о., ГК, определение № 9 от 12.01.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 518/2010 г., II г. о., ГК, определение № 2 от 1.02.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 928/2011 г., II т. о., ТК/. Когато е налице заболяване, в съдебната практика се приема за допустимо да се преценява неговата тежест и предписаното лечение с оглед възможността страната да извърши необходимото за да бъде спазен съответния процесуален срок
/Определение № 595 от 18.11.2008 г. на ВКС по т. д. № 408/2008 г., I т. о. /. Въззивният съд е съобразил тази съдебна практика на ВКС, като същевременно жалбоподателят не мотивира необходимостта от изоставянето й с цел точното прилагане на закона, поради което не би могло да се приеме, че са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и 3 ГПК
В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 57 от 12.01.2016год. по в.ч.гр.д.№ 8/2016 год. на Разградския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :