О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 85
София, 28. 01. 2010 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание двадесет и шести януари , две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Василка Илиева
като изслуша докладваното от съдията Арсова ч. гр. дело № 1267/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Р. Н. Ж. е подал касационна жалба срещу решение № 15 от 4.03.2009 г. по гр.д. № 269 от 2008 г. на Силистренския окръжен съд като счита, че същото е неправилно и необосновано и са налице условията по чл.281, т.3 от ГПК.
В касационната жалба е инкорпорирано изложение , съдържащо основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В изложението не акцентирано на материално правният или процесуален въпрос, който е решен в противоречие с постоянната практика на съдилищата и в отклонение от практиката на Върховния касационен съд.
Ответника В. Н. Х. е депозирал отговор , съдържащ съображения за недопускане на касационната проверка.
Останалите ответници З. С. А., Х. С. А. и “А” А. не са взели становище.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че касационната жалба на Р. Н. Ж. е допустима защото е подадена от надлежна страна срещу решение, засягащо имуществените й интереси , отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и е спазен законният преклузивен едномесечен срок по чл.283 ГПК.
От анализа на жалбата и включеното в нея изложение следва да се направи извода , че касатора счита, че по въпроса за действителността на направеният отказ от наследството на покойния наследодател съдът се е произнесъл в отклонение от практиката на ВКС . Бегло е засегнат и процесуално правният въпрос за разпределението на доказателствената тежест при установяване на недействителността при направеното позоваване на това обстоятелство от страна на ищеца. Квалификацията на изложените фактически обстоятелства е в предметното поле на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
ВКС, Първо гражданско отделение намира, че атакуваното въззивно решение не следва да се допусне до касационно обжалване по касационната жалба на Р. Н. Ж. тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Предмет на въззивното решение са предявените в обективно съединение от А. М. Р. три иска : два установителни – положителен установителен иск за собственост и отрицателен установителен иск по чл.26, ал.1 ЗЗД за признаване нищожността на сключеният договор за доброволна делба от 4.05.1998 г., вписан в т.1, стр.474 от 4.05.1998 г. към които е съединен и иск за ревандикация на припадащата се наследствена идеална част на ищеца А. М. Р. от два земеделски имота , възстановени в полза на наследниците на А. М. С. , поч. на 27.05.1962 г. с решения № 126 от 19.08.1956 г. и № 10 от 14.03.1994 г. на Поземлената комисия, гр. С. с план за земеразделяне . Относно нивата от 40 дка в землището на с. Л., община “. е налице влязло в сила решение на първата инстанция.
Оплакванията касаят въззивното решение, с което Силистренския окръжен съд се е произнесъл по отношение другия имот. Исковете за нива от 12 001 дка в м. “Ч“, съставляваща имот № 0* по плана за земеразделяне на с. “., община С. са уважени, като е признат договора за доброволна делба за нищожен, установено е че ищеца А. М. Р. е собственик на 1/8 идеална част от имота по наследство и същата идеална част е ревандикирана от “А” А. Отменен е и н.а. № 1* т.14, н.д. № 1* от 2006 г. за тази част. Жалбата касае само този имот , защото само по отношение на него сезираната въззивната инстанция се е произнесла .
По делото е било безспорно , че имота е наследствен от общия наследодател А, починал през 1962 г. Същия има земеделски характер и е бил включен в ТКЗС. Към момента на направеният отказ от наследство № 112 от 12.04.1963 г. от трима от наследниците, този имот не се е намирал в рамките на наследственото имущество. Въззивният съд в съответствие с трайната съдебна практика , изразена в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК е приел, че възстановените по земеделската реституция земи имат характера на новооткрито наследство и не се обхващат от направеният отказ, поради което собствеността е възстановена в полза на всички наследници . Така е било извършено възстановяването на собствеността на земеделските земи с план за земеразделяне. В съответствие с практиката на ВКС Силистренския окръжен съд е приел, че неучастието на съделител в делбата определя нейната нищожност. Този извод е обусловил и последващото признаване на правото на собственост на ищеца в рамките на наследствената му квота от 1/8 идеална част , ревандикирането на тази част от владеещия я несобственик“А” А. и отмяната на легитимиращият го нотариален акт в рамките на посочената квота.
Всичко изложено налага извод , че въззивното решение е съобразено с практиката на Върховния съд и Върховния касационен съд по поставените материално правен и процесуален въпрос и не се налага допускането му до касационно обжалване. Целта на факултативното касационно обжалване, определена в процесуалният закон е уеднаквяване на практиката на съдилищата и съобразяването й с тази, приета от върховната съдебна инстанция. В случая допускане на обжалването на въззивното решение не съответства на посочените цели , тъй като както се посочи по-горе то е съобразено със съществуващата практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 15 от 4.03.2009 г. по гр.д. № 269 от 2008 г. на Силистренския окръжен съд по касационната жалба на Р. Н. Ж..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: