О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
София, 21.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 12 януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1679/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „С. електротранспорт” ЕАД, подадена от гл. юрисконсулт М. Л. , срещу въззивно решение № 801 от 02.07.2009г. по в.гр.д. № 2166/2008г. на Софийски апелативен съд, ГК, І с-в, с което е осъдено „С. електротранспорт” ЕАД да заплати на Б. С. С. , със съгласието на майка й М. П. К., на основание чл. 50 ЗЗД сумата 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща й С. Я. С. , ведно със законната лихва, считано от 05.06.2006г. и разноските по делото.
Ответницата по жалбата Б. С. С. , действаща със съгласието на майка си М. П. К. в подадения по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК от пълномощника й адв. Д писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
Въззивният съд е уважил предявения от Б. С. С. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща й С. Я. С. , на основание чл. 50 ЗЗД. След като е анализирал събраните по делото доказателства е приел, че не е установено водачът на трамвайната мотриса да е нарушил правилата за движение и да е извършил противоправно действие. Напротив, установява се от експертизата, че е управлявал със съобразена скорост и с оглед на всички теоретични разработки ударът на пострадалия е бил непредотвратим. Пострадалият е бил на трамвайното трасе, придвижил се е и е навлязъл върху трамвайните релси, без да бъде задействано предпазващото устройства – предпазна скара. С оглед на така установените обстоятелства съдът е приел, че не са налице основания за ангажиране на имуществената отговорност на ответника на основание чл. 49 ЗЗД. На следващо място е разгледал основанието по чл. 50 ЗЗД и е приел, че ответникът „С. електротранспорт” ЕАД следва да отговаря на посоченото основание, тъй като вредата е причинена от вещ, негова собственост, при управлението на която не се е задействала предпазната скара и вследствие на премачкване и влачене на тялото на пострадалия е настъпила смъртта. Съдът е определил претърпените болки и страдания на сумата 50 000 лв., но е намалил обезщетението с 50% предвид съпричиняване на злополуката от пострадалия, който се е намирал в състояние на тежко алкохолно опиване.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът „С. електротранспорт” ЕАД се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК като твърди, че въпросът за правната квалификация на иска се решава противоречиво от съдилищата. Прилага решения № 677/1959г. І г.о. ВС, № 534/1958г. ІІІ н.о. ВС, № 299/1960г. ІV г.о. ВС, № 1478/1960г. І г.о. ВС, № 1462/1955г. ІV г.о. ВС и две решения на които липсва отбелязване, че са влезли в сила.
Върховният касационен съд намира, че не е налице соченият от жалбоподателя критерии за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Приложените решения са постановени в периода преди 1975г., когато поради констатирана противоречива съдебна практика по някои въпроси на непозволеното увреждане е издадено ППВС № 4/1975г., в което са дадени задължителни указания по прилагането на чл. 45 и 49 ЗЗД и на чл. 50 ЗЗД. В съответствие с приетото от ВС, че отговорността по чл. 50 ЗЗД е налице когато при ползването на вещта не е допуснато нарушение на предписани или общоприети правила, както и когато вещта е предадена от производителя като напълно обезопасена технически или не съществува техническа възможност за нейното обезопасяване, въззивният съд е обосновал прилагането на чл. 50 ЗЗД със съображения, че не е била задействана предпазната скара на мотрисата. Доводите на касатора относно механизма на злополуката касаят обосноваността на съдебния акт и не са основание за допускане на касационно обжалване. При приетата от въззивния съд фактическа обстановка разпоредбите на чл. 49 и чл. 50 ЗЗД са приложени съобразно задължителната практика, изложена в посоченото Постановление, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 801 от 02.07.2009г. по в.гр.д. № 2166/2008г. на Софийски апелативен съд, ГК, І с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: