О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
Гр.София, 10.02.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 705 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. С. П., гр. С. срещу решение № 172/22.07.2008г., постановено по т.д. № 590/2007г. от Великотърновския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 387/12.10.2007г. по т.д. № 8/2007г. на Плевенския окръжен съд. С това решение е отхвърлен предявеният от Я. П. против “Е”А. иск по чл.74, ал.1 от ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на акционерите от 15.01.2007г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на нормата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът “Е”А. , гр. П. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение за отхвърляне на иска за отмяна на решенията на общото събрание на акционерите на ответното дружество въззивният Великотърновски апелативен съд е приел, че не са налице твърдяните нарушения на нормите на чл.223, ал.4, т.4 от ТЗ, чл.223, ал.4, т.3 от ТЗ, чл.224, ал.1 и 2 от ТЗ и чл.223, ал.4, т.5 от ТЗ.
Според касатора разпоредбата на чл.223, ал.4 от ТЗ е императивна и непосочването на вида на общото събрание /дали е редовно или извънредно/ представлява нарушение при свикване на събранието и е основание за отмяна на взетите решения. Изводите на въззивния съд, че не е нарушена разпоредбата на чл.224, ал.1 и 2 от ТЗ, били в противоречие със събраните доказателства по делото, като решаващият състав не бил изложил мотиви защо не дава вяра на показанията на двама от свидетелите. Тези въпроси са изведени като съществени по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване съгласно чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 от ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК изисква същественият материалноправен или процесуален въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, в случаите, когато е налице необходимост от произнасяне от ВКС при липса на практика по разглеждания съществен правен въпрос и това би допринесло за развитието на правната наука, или съставлява нов принос в прилагането на закона, в тълкуването му, най-вече при непълнота или неяснота в правната уредба. Точното прилагане на закона задължително следва да е обвързано и с значението на поставения въпрос за развитие на правото.
В случая, въззивният съд е изложил съображения, че императивното правило на чл.223, ал.4, т.3 от ТЗ за посочване в поканата за свикване на общо събрание на акционерите на вида на събранието / редовно или извънредно/ не следвало да се абсолютизира. От описания дневен ред на събранието биха могли да се направят изводи, че същото е редовно, поради което нарушението не било съществено и не представлявало основание за отмяна на взетите решения.
Поставеният въпрос дали непосочването на вида на общото събрание по чл.223, ал.4, т.3 от ТЗ е основание за отмяна на взетите решения от акционерите е съществен по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, но не е налице втората предпоставка за обосноваване на приложното поле на нормата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. По приложението на разпоредбата на чл.223, ал.4, т.3 от ТЗ ВКС се е произнесъл в Решение № 399/30.06.2005г. по т.д. № 400/2004г. на І т.о. и Решение № 528/20.10.2008г. по т.д. № 271/2008г. на І т.о. – достъпни чрез системата “А”. В решенията е прието, че абстрактното разграничаване между видовете общо събрание би представлявало основание за отмяна на решенията само ако неразграничаването е довело до конкретно накърняване на права на акционерите като например – нарушаване на правото на сведение, на информираност, на подготовка за участие в събранието. Също така и че само по себе си непосочването на вида на събранието не съставлява основание за опорочаване на свикването, особено при липса на твърдения по какъв начин необозначаването на събранието е увредило членствените права на акционера.
Следователно нормата на чл.223, ал.4, т.3 от ТЗ е тълкувана еднозначно и последователно от ВКС, не е налице липса на практика по поставения материалноправен въпрос, а въззивното решение не е постановено в отклонение от практиката на ВКС, поради което не следва да се допуска касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
При обсъждане на твърдяното нарушение на разпоредбата на чл.224, ал.1 и 2 от ТЗ въззивният съд е приел от фактическа страна, че писмените материали за събранието са били изготвени и са били на разположение на акционерите в управлението на дружеството един месец преди изпращане на поканите, както и че законът не поставя изискване материалите да бъдат изпращани на акционера, след като той ги е поискал, но не се явил да ги получи.
Съставът на Първо отделение на Търговската колегия намира, че поставените от касатора въпроси относно наличието на нарушение по чл.224, ал.1 и 2 от ТЗ не касаят тълкуването и точното прилагане на правната норма, а представляват оплаквания за необоснованост на въззивният акт, евентуално за допускани процесуални нарушения от апелативния съд. Основанията за неправилност на решението по чл.281, т.3 от ГПК не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 от ГПК и не обосновават приложното поле за допускане на касационното обжалване. Следва да се отбележи, че твърдението на касатора за необсъждане на показанията на двама от свидетелите е неточно, тъй като на стр.6 от въззивното решение, съдът е мотивирал отказа си да кредитира посочените показания.
По тези съображения не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 172/22.07.2008г., постановено по т.д. № 590/2007г. от Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.