2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 850
гр. София, 01.07. 2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3002 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 723/30.01.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 17695/2014 г. на Софийския градски съд (СГС). С обжалваното решение, като е потвърдено – в обжалваната пред въззивния съд част, решение № ІІ-54-197/14.07.2013 г. по гр. дело № 54403/2013 г. на Софийския районен съд, са уважени, предявени от И. Х. Ц. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищцата, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – поради съкращаване на щата, с акт № РД13-57/13.11.2013 г. на изпълнителния директор на дружеството-жалбоподател, ищцата е възстановена на длъжността „главен счетоводител” при дружеството-жалбоподател и последното е осъдено да й заплати сумата 13 617 лв. – обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение през периода 21.11.2013 г. – 13.05.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 30.12.2013 г.; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноските по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани следните четири процесуалноправни въпроса: 1) предвид оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и противоречащо на съдебната практика, т.е. – при оплакване, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен, задължен ли е въззивният съд служебно да приложи императивна материалноправна норма, като отстрани констатирани от него процесуални нарушения, съобразявайки се с разпоредбата на чл. 266, ал. 3 от ГПК; 2) при ясно изразено оспорване на твърдението на ищеца, че няма реално съкращаване на щата, във връзка с принципа на служебното начало в правомощията ли е на въззивния съд да назначи съдебно-икономическа експертиза с вещо лице – експерт „човешки ресурси”, чрез което да установи налице ли е реално съкращаване на щата; 3) какви са правомощията на въззивния съд в хода на производството и при постановяване на съдебния акт във връзка с оплакването (твърдението) на ответника, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск; и 4) какви са правомощията на въззивния съд при констатирано произнасяне свръх петитум от първоинстанционния съд.
Касаторът поддържа, че въззивният съд е разрешил тези четири въпроса в противоречие с т. 1 и т. 2 от тълкувателно решение (ТР) № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и в противоречие с постановените по реда на чл. 290 от ГПК: решение № 439/23.07.2010 г. по гр. дело № 476/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 539/13.12.2011 г. по гр. дело № 1844/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 79/25.06.2013 г. по търг. дело № 28/2012 г. на І-во търг. отд. на ВКС и решение № 289/14.01.2014 г. по гр. дело № 1698/2013 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС. С това в изложението надлежно е наведено допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Касаторът сочи, че въззивният съд е разрешил четирите правни въпроса в противоречие и с решение № 620/25.06.1993 г. по гр. дело № 211/1993 г. на І-во гр. отд. на ВС и решение № 612/17.10.1995 г. по гр. дело № 390/1995 г. на 5-чл. с-в на ВС, които очевидно са постановени по реда на отменения ГПК от 1952 г., но към изложението не са представени преписи от тях, с което не е доказано наличието на противоречива съдебна практика по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК (в този смисъл са и т. 3 и мотивите към нея от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Жалбоподателят поддържа и че четирите въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, но без да излага каквито и да било аргументи и доводи в подкрепа на това, т.е. – и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК не е надлежно наведено от него.
Ответницата по касационната жалба – ищцата И. Х. Ц., в отговора си излага становище и подробни съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и становище за неоснователност на жалбата.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че действалото към момента на уволнението на ищцата, ново щатно разписание при ответното дружество (сега касатор) не предвижда щатна бройка за заеманата от ищцата длъжност „главен счетоводител”, но също и че трудовите функции за тази длъжност са идентични с тези на новосъздадената длъжност „ръководител отдел „Финансово-счетоводен””. Този извод СГС е направил след подробен анализ и съпоставка на длъжностните характеристики за двете длъжности, приети като писмени доказателства по делото. С оглед на това, въззивният съд е достигнал и до решаващия си извод по делото, че в случая няма реално съкращаване на щата, а фиктивно такова, свързано с промяна единствено в наименованието на процесната длъжност. В тази връзка въззивният съд е препратил съгласно чл. 272 от ГПК и към мотивите на първоинстанционния съд. Наред с това – в отговор на оплакванията във въззивната жалба, градският съд е приел и следното: Доказателствената тежест за установяване реалното съкращение на щата, съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК е за ответника и изрично му е разпределена със съдебния доклад на първоинстанционния съд. Още в исковата си молба ищцата се е позовала, че няма такова реално съкращение, а само промяна в наименованието на старата и новата длъжност, а с отговора на исковата молба ответникът е възразил срещу този довод и е представил длъжностната характеристика за новата длъжност, като първоинстанционният съд също е извършил съпоставка между двете длъжностни характеристики – по повод своевременно заявените твърдения на насрещните страни.
Настоящият съдебен състав намира, че няма основание за допускане на касационното обжалване на така постановеното въззивно решение.
Изводите в мотивите на градския съд не са в противоречие с никой от посочените в изложението на касатора, актове на ВКС, формиращи задължителна съдебна практика. Наред с това, никой от четирите изведени от жалбоподателя процесуалноправни въпроса не е обуславящ правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение и никой от тези въпроси не е от значение за изхода на правния спор между страните. Поради това, и четирите въпроса не съставляват общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване (в този смисъл е и т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Въззивният съд не е констатирал, нито произнасяне свръх петитум, нито произнасяне по непредявен иск от първоинстанционния съд, каквато е постановката на последните два процесуалноправни въпроса в изложението на касатора, а и такова произнасяне не е налице. Както е посочено и в мотивите към обжалваното решение, още в исковата си молба ищцата е поддържала, че уволнението й е незаконно, поради това, че не е налице действително (реално) съкращаване на щата, тъй като функциите на длъжността „главен счетоводител” продължават да се осъществяват на длъжността „ръководител отдел „Финансово-счетоводен””. Въззивният съд нито в решението си, нито в определението си по чл. 267 от ГПК не е констатирал и процесуални нарушения на първоинстанционния съд, от каквато постановка изхожда първият правен въпрос по приложението на чл. 266, ал. 3 от ГПК. Напротив – в мотивите към обжалваното решение СГС е приел, че доказателствената тежест в процеса е разпределена правилно с доклада по делото. Освен това от изложението на касатора не става ясно, приложението на коя конкретна императивна материалноправна норма се има предвид в този първи въпрос. Вторият процесуалноправен въпрос изобщо не е бил поставян за разглеждане във въззивното производство – допускане на съдебно-икономическа експертиза нито е било искано от някоя от страните по делото, нито въззивният съд е имал основание служебно да я допуска поради необходимост от специални знания на вещо лице във връзка с решаващия му извод по делото, съвпадащ с този на първоинстанциония съд, – че в случая е налице фиктивно, а не реално съкращение на щата. Както вече беше посочено, видно от мотивите към обжалваното решение, до този извод двете съдебни инстанции по делото са достигнали, след пряка и непосредствена преценка на представените от страните в тази връзка, писмени доказателства по делото, а именно – след подробен анализ и съпоставка на длъжностните характеристики за двете длъжности „главен счетоводител” и „ръководител отдел „Финансово-счетоводен””.
В заключение – касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Предвид крайния изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК жалбоподателят-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищцата, претендираните и направени от нея разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защитата й пред касационната съдебна инстанция, а именно – сумата 2 160 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 723/30.01.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 17695/2014 г. на Софийския градски съд;
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на И. Х. Ц. сумата 2 160 лв. (две хиляди сто и шестдесет лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.