5
5
Определение по т. д. № 1333/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. №1333/13 на ВКС, ТК, І-во отд. P. 1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№850
София, 15.11.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 1333 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № ІІІ 125/19.10.2012 г. по в. гр. д. № 1358/2012 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 542/15.05.2012 г. по гр. д. №5786/2011 г. на Бургаски районен съд. Съдилищата по съществото на спора са отхвърлили иска на жалбоподателя, квалифициран по чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 25 000 лв., ведно с лихва за забава , начиная от датата на исковата молба и разноски за съдебното производство.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излагат се аргументи за това, че съдилищата неправилно са тълкували споразумение между страните и не са търсили действителната воля и неправилно е прието, че на предаване /даване вместо изпълнение/ са подлежали само вещите, собствени на наемателя на помещенията. Излагат се разсъждения за добросъвестност на купувача и за съдържанието на чл. 78, ал. 1, предл. 2 ЗС.
Ответникът по касационната жалба, в писмен отговор поддържа, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения иск, Бургаски окръжен съд е приел следното: безспорно е, че между страните са съществували облигационни отношения, основани на договор за наем, че договорът е изпълняван и са останали неразплатени отношения – неплатена наемна цена от наемателя – ответното дружество [фирма], както и че то този повод са сключени две споразумения между страните. В първото споразумение от 25.10.2010 г. е констатирано неизпълнение от страна на наемателя, установен е размер на задължението от 60 582,89 лв. за конкретен период и изброени неизплатени фактури и се съдържат договорки за следващи действия, ако до края на месец ноември не се намери нов наемател за наетите три търговски обекта. Опис на оборудването не е бил направен.
На 01.12.2011 г. е подписано ново споразумение, тъй като страните са констатирали, че не е намерен нов наемател, като е посочена дължима сума за наемни вноски – 78 122,89 лв. с ДДС и по тази сума и нейната дължимост не се е спорило. Договорено е било след като се преустановява договорната връзка да се приспадне платеният като гаранция депозит от 14 935 лв. и така общата дължима сума е станала 63 187,89 лв. като наемателят се е задължил, съобразно предходното споразумение, да предаде в собственост на наемодателя цялото си собствено оборудване, което се намира в държаните под наем обекти.
Въззивният съд е счел, че при наличие на две споразумения между страните, клаузите на второто споразумение /по –късно изготвеното/ са приложими за спора, предвид известно детайлизиране и различие с тези от първото споразумение. Във второто споразумение е налице известно ограничение в обема – страните са уточнили, че на предаване от наемателя в полза на наемодателя, като даване вместо изпълнение, подлежат „собствените на наемателя вещи”, съставляващи ресторантско оборудване, докато в първото споразумение на предаване са подлежали „вещите, съставляващи ресторантско оборудване”. Поради това въззивният съд, след като е изследвал въпроса на произхода на тези вещи /маси и пейки/ и отсъствието на данни за счетоводното им отразяване при наемателя, при преценка и на отсъствие на опис на движимите вещи, съставляващи ресторантско оборудване към момента на първото споразумение, е счел, че не е налице условие за предаването им, за да се приложи чл. 78, ал.1, пр. 1 ЗС, нито да се претендира тяхната парична равностойност под формата на обезщетение в резултат на договорно неизпълнение.
Жалбоподателят в изложението си е формулирал 7 въпроса, твърдейки, че е налице основание по т. 3 на чл. 280 ГПК. По отношение на първия въпрос: „Следва ли, постановявайки съдебното решение, съдът да тълкува, съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД разпоредбите на процесните споразумения, като се отчита взаимовръзката на клаузите едни с други, всяка в общия смисъл на споразуменията, както и да издирва действителната воля на страните, с оглед целта на споразуменията?” Дори и да се приеме, че е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, поставеният въпрос не съставлява такъв, който допринася едновременно и за точното прилагане на закона, и за развитие на правото. По поставения въпрос е налице трайно установена съдебна практика, в това число и по реда на чл. 290 ГПК а и в мотивната част на въззивното решение съдът е счел, че второто по време споразумение подлежи на изпълнение, предвид различието в текста, свързан със задължение за даване вместо изпълнение на парично задължение . Съдът е направил съпоставка със съдържанието на двата текста и е приел, че е налице ограничаване обема на движимите вещи, ресторантско оборудване, които е следвало се предадат от наемателя вместо изпълнение по договора за наем и е заключил, че подобно предаване не е извършено, нито е установено от жалбоподателя, че посочените движими вещи са собствени на наемателя, за да се счита, че в тази част споразумението не е било изпълнено и се дължи парично обезщетение в размер на стойността на вещите. Волята на страните по споразуменията е ясно изразена и не се е налагало тълкуване, а по скоро преценка за приложимите клаузи, предвид развитието на правоотношенията между страните и конкретните им уговорки при преустановяване на договорните обвързаности, още повече, че споразуменията не са придружени с опис на вещите, които е следвало да се предадат в собственост на наемодателя вместо изпълнение.
Останалите въпроси в изложението, свързани с владеенето на вещите и с добросъвестното/недобросъвестно поведение на длъжника, всъщност възпроизвеждат поддържаните в жалбата основания за неправилност на въззивното решение. С оглед указанията по приложение на процесуалния закон в ТР № 1/2010 г. в стадия по селекция на касационните жалби не би могла да се преценява законосъобразността на фактическите и прави изводи на решаващия въззивен състав.
Твърдението на жалбоподателя, че разглеждането на спора е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, не е мотивирано, а от друга страна не може да се счете, че е доказана тази допълнителна предпоставка. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква първично определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
При този изход на делото, на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени поисканите с писмения отговор разноски в размер на 1420 лв., съставляващи платено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 30.01.2013 г. / стр. 11 от касационното дело/ за адв. Тянка К., процесуален представител на [фирма], [населено място].
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № ІІІ- 125/19.10.2012г. по гр. д. № 1358/2012 г. на Бургаски окръжен съд.
Осъжда [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] разноски в размер на 1420 лева за настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: