О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 850
[населено място] 07.12.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Д.
гр.дело №1337 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез процесуален представител адв.Банков, срещу решение от 22.12.2017г., постановено по в.гр.д.№2496/2017г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 26.09.2017г. по гр.д.№5030/2017г. на Варненски районен съд, за уважаване на предявения от Т. К. С.
иск с правно основание чл.127, ал.1 ГПК.
К. счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Т. К. С., чрез процесуален представител адв.Д., оспорва наличието на основание за допусане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е прието за установено в отношенията между страните, че Т. К. С. не дължи на [фирма] сумата 11 853,81 лв., представляваща стойност на коригирана /служебно начислена на основание чл.50 П./ електроенергия за периода 12.10.2015 г.–11.10.2016 г. за обект, находящ се в [населено място], [община], с абонатен № [ЕГН] и клиентски № [ЕГН], на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В. съд е приел, че по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на процесната сума, в тежест на ответника е да докаже дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в П. и ОУ е начислена сумата – предмет на иска – в действителния размер, като количество електроенергия е реално доставено на ищеца. Установено е, че съществуващите договорни отношения между страните се регламентират от действащите ОУ по договора за доставка и продажба на електроенергия, одобрени с решение № ОУ–06 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР /сега К./, както и от разпоредбите на П., обнародвани в „Държавен вестник“ брой 98 от 12.11.2013г. Посочено е, че предвидените в П. хипотези, при които доставчикът на електроенергия може да извърши корекция в сметката на потребителя, без да се изисква изрично доказването на виновно поведение от абоната, са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 48 П.: липса на средство за търговско измерване /СТИ/, установено въз основа на метрологична проверка неточно измерване/неизмерване на СТИ, промяна в схемата на свързване, надлежно констатирани при извършена по реда на чл. 47 П. проверка. В. съд е приел, че настоящия случай по отношение на служебно начисленото количество електроенергия за посочения период не е налице нито една от изброените хипотези, нито е налице и хипотезата на чл. 49 П., доколкото не е установена повреда или неточна работа на тарифния превключвател на електромера, нито хипотезата на чл. 50 П. /несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея/, тъй като не е установено, че при монтажа на електромера регистър 1.8.0 /сумарен регистър/ и регистър 1.8.3 /върхова тарифа/ да са били с нулеви показания. Поради това е прието, че не може да бъде обоснован безспорен и категоричен извод, че констатираното при проверката количество електроенергия в регистър, който не е активиран за търговски отчет /1.8.3/, както и констатираната разлика в данните между сбора от количествата електроенергия по активираните за търговски отчет /видими регистри – за битови абонати/ и общото количество, отразено в сумарния регистър, е потребена от абоната, но неотчетена електроенергия. В. съд е приел, че само по тези съображения процесната сума е недължима. По останалите наведени доводи въззивния съд е споделил мотивите на първоинстанционното решение и е препратил към тях на основание член 272 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК на въззивното решение по въпросите: 1 „налице ли е право на оператора на енергоразпределителната мрежа да извърши корекция на потребено количество електрическа енергия за минал период по реда на чл.50 П. когато в резултат на установената намеса в параметризацията на средството за търговско измерване и в частност на тарифната му схема, е възникнало несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неотчитане на част от потребената от абоната електрическа енергия, а от там и до неправилното й остойностяване“; 2 „освобождава ли се потребителят от задължението да заплати цената на измерена от средство за търговско измерване електрическа енергия, ако е установено външно неправомерно въздействие върху програмата за параметризация на средството за търговско измерване, което той е задължен да не извършва и което обаче не му позволява да осъществява контрол върху всички показания на средството за търговско измерване по смисъла на чл.10 П.“. К. сочи, че първият от поставените въпроси е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение №21 от 01.03.2017г. по гр.д.№50417/2016г. на ВКС, Іг.о., а втория – в противоречие с решение №38 от 15.05.2014г. по т.д.№5/2013г. на ВКС, Іт.о. и решение №97/28.07.2015г. по т.д.№877/2014г. на ВКС, Іт.о. К. е посочил, че по поставените от него въпроси въззивното решение е в противоречие с приложено от него влязло в сила като необжалваемо въззивно решение на В.. Доводите не следва да бъдат обсъждани след като наличие на противоречива съдебна практика, като основание за допускане на касационно обжалване не е предвидено в редакция на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК – изм.,ДВ, бр.86 от 2017г., при действието на която е подадена касационната жалба на 05.02.2018г. По поставените въпроси касаторът алтернативно поддържа, че е налице основание по чр.280, ал.1, т.3 ГПК, като сочи, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона – чл.50 и чл.10 П., както и за развитието на правото.
Първият от поставените от касатора въпроси предпоставя в себе си, че констатираното при проверката количество електроенергия в регистър, който не е активиран за търговски отчет /1.8.3/, както и констатираната разлика в данните между сбора от количествата електроенергия по активираните за търговски отчет /видими регистри/ и общото количество, отразено в сумарния регистър, е потребена от абоната, но неотчетена електроенергия. В. съд е изложил подробни съображения, защо намира, че безспорен и категоричен извод в такава насока не може да бъде обоснован. За да отговаря на изискванията за общо основание за допускане до касационна проверка поставеният въпрос не следва да се отнася до правилността на обжалваното определение, до възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или до обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Ето защо първият въпрос не отговаря на изискванията за общо основание. Отделно от това, не е налице и соченото от касатора допълнително основание за допускане на касационно обжалване, тъй като посоченото от него решение на ВКС също се отнася за електрическата енергия, доставена именно за обекта на абоната и потребена от него.
По втория от поставените от касатора въпроси, се твърди, че въззивният съд е приел, че е налице неизпълнение на задължението на абоната да се въздържа от вмешателство в програмата за параметризация на СТИ, които твърдения на касатора не кореспондират със съдържанието на въззивното решение, в което съдът не е приел за установена неправомерна намеса върху СТИ от страна на абоната-ищеца по делото. Напротив, изложени са съображения, че по делото не е установено, че при монтажа на електромера регистър 1.8.0 /сумарен регистър/ и регистър 1.8.3 /върхова тарифа/ да са били с нулеви показания, както и че от обясненията на вещото лице при приемане на съдебно-техническата екпертиза по делото, се установява, че практически е невъзможно да се определи началният момент, от който е започнало натрупването на електроенергия по трета тарифа. Поради това, че поставеният от касатора въпрос предпоставя да е прието в обжалваното решение за установено неизпълнение на задължението на абоната да се въздържа от вмешателство в програмата за параметризация на СТИ, каквито изводи не се съдържат във въззивното решение, следва да се приеме, че поставеният въпрос не отговаря на изискванията за общо основание. Отделно от това, не е налице и соченото от касатора допълнително основание за допускане на касационно обжалване, тъй като посочените от него решения на ВКС също се отнасят за доказано осъществено въздействие върху върху СТИ, представляващо неизпълнение на договорните задължения на изпълнителя да се въздържа от такова, като предпоставка за ангажиране отговорността зу за заплащане на електрическата енергия за исковия период.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че по поставените въпроси не е налице и соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. К. само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и да е от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. К. не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Отделно от това по приложението на чл.50 П., има формирана и ненуждаеща се от промяна съдебна практика, включително по реда на чл. 290 ГПК, каквато е посочена и от самия касатор. Следва да се посочи, че съдът не е отрекъл правото на доставчика на електрическа енергия да извършва корекция на потребено количество електрическа енергия за минал период по реда на чл. 50 П., но е прието, че в конкретния случай фактите по спора са такива, че за не са налице предпоставките за това.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски за касационното производство в размер на 900лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 22.12.2017г., постановено по в.гр.д.№2496/2017г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК 10353691 да заплати на Т. К. С. с ЕГН [ЕГН] сумата 900лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: