4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 851
София, 18.11.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на 17 ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Светла Цачева
Членове: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 5644 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 278, ал.1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 2182 от 22.07.2014 г. по ч.гр.д. № 2236/2014 г. на Пловдивски окръжен съд е потвърдено разпореждане от 26.02.2014 г. на Пловдивски районен съд, с което е върната въззивна жалба с вх. № 25269/31.05.2014 г. като просрочена.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение на Пловдивски окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Р. В. И. от [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като разрешеният в определението процесуалноправен въпрос относно прилагането на чл. 51, ал. 1, пр. 2 от ГПК – редовно ли е връчване на адвокат, когато лицето, приело съобщението не е негов сътрудник е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] изразява становище, че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба против въззивното определение е допустима – с определението на въззивния съд е потвърдено определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, поради което съдебният акт на обжалване при условията на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Жалбата е подадена в срок и редовна.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 16073/2013 година на Пловдивски районен съд е образувано въз основа на искова молба подадена от [фирма] против Р. В. И… С решение № 1905/09.05.2014 г. Пловдивски районен съд е уважил предявения от [фирма] иск. Препис от съдебното решение е било връчено на адреса на процесуалния представител на Р. В. – адв. А. Д. на 15.05.2014 г. Съобщението е било прието от С. П. – сътрудник. Въззивна жалба подадена от Р. В. е била изпратена по куриер на 30.05.2014 г. – един ден след изтичане на двуседмичния срок за обжалване по чл. 259, ал.1 ГПК. С разпореждане от 02.06.2014 г., Пловдивски районен съд е върнал въззивната жалба като просрочена.
Разпореждането е потвърдено с определение № 2182 от 22.07.2014 г. по ч.гр.д. № 2236/2014 г. на Пловдивски окръжен съд. Въззивният съд е приел, че връчването е редовно доколкото липсват твърдения за липса на предаване на съобщението на страната по делото.
При проверка за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Повдигнатия от касатора въпрос е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. 51, ал.1 ГПК, съгласно която връчването на призовки и съобщения, извършено по реда на чл. 51, ал. 1, изр. 2 и 3 от ГПК, на всяко лице, което работи или сътрудничи на адвоката е редовно, ако надлежно е удостоверено от длъжностното лице – връчител. Връчването на решението е в кантората на адв. Д., посочен като съдебен адресат и е отразено качеството на лицето Св. П., получило решението – адвокатски сътрудник. Твърдението на частния жалбоподател, че лицето приело съобщението е управител на търговско дружество и поради това не може да е от кръга на визираните в чл. 51, ал. 1 от ГПК лица не намира опора в закона. Не съществува нормативна забрана за съдружници или управители на търговски дружества да изпълняват формално или не задължения на адвокатски сътрудници. Липсата на такава забрана и наличието на данни, че Св. П. се е намирала в адвокатската кантора, представила се е пред връчителя и е потвърдила пред него, че сътрудничи на адвоката водят до извод, че при постановяване на атакуваното определение въззивният съд не се е отклонил от съществуващата съдебна практика.
Доводът на частния жалбоподател за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК също е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби. В настоящия случай посочените от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос се отнася до приложението на чл. 51, ал. 1 ГПК и начина на установяване дали лицето, получило съобщението в кантората на упълномощения от страната процесуален представител – адвокат на адреса, посочен в адвокатското пълномощно, в качеството си на служител и със съгласието да го приеме, е в трудови правоотношения с адвоката, или правоотношение по граждански договор, или сътрудник, или се е намирало случайно в адвокатската кантора. Посочените въпроси са релевантни, тъй като от решаването им зависи преценката правилно ли е приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ГПК. Тези въпроси обаче не са решени в противоречие с установената съдебна практика по приложението на посочената правна норма, съгласно която разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ГПК обхваща и неформални граждански договори, като установяването на трудови, или граждански, или други правоотношения между процесуалния представител на страната – адвокат и лицето, получило съобщенията в кантората на адвоката, в качеството му на служител, може да се извърши с допустимите съгласно разпоредбите в ГПК доказателствени средства. Връчената призовка, респективно съобщение представлява официален удостоверителен документ, поради което при твърдение, че лицето, получило съобщението като служител на процесуалния представител на страната на адреса, посочен в адвокатското пълномощно, не е служител, не работи, нито сътрудничи на адвоката, доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства е на страната, която се ползва от тях. В настоящия случай такива доказателства не са представени, поради което въззивният съд като е приел, че връчването на решението е извършено редовно съгласно чл. 51, ал. 1 ГПК е постановил законосъобразно определение,
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2182 от 22.07.2014 г. по в.ч.гр.д. № 2236/2014 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 02.06.2014 г. за връщане на въззивна жалба по гр.д. № 16073/2013 г. на Пловдивски районен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: