1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 851
ГР. С., 14.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 12.06.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №175/12 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на И. Н. срещу въззивното решение на Окръжен съд София/ОС/ по гр.д. №708/11 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу Държавно горско стопанство – [населено място], с пр. осн. чл.344, ал.1 от КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжност „горски надзирател”, наложено със заповед от 29.07.10 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1,2 и 3 от ГПК.
Намира, че въпросът за съответствието между тежестта на извършеното нарушение и наказанието е решен от въззивния съд в противоречие с трайна практика на ВКС – решения по реда на ГПК, отм. и Р. по гр.д. №620/09 г. на трето г.о. на ВКС, по чл.290 от ГПК. Въпросът „за преценка на краткия давностен срок по чл.194, ал.1 от КТ” и за приложимостта на чл.194, ал.2 от КТ е решен в противоречие с вл. в сила решение в касационно производство на Апелативен съд С., на РС- София и на ВКС по гр.д. №726/10 г. и с определения на ВКС по чл.288 от ГПК / последните поради характера си не са практика по чл.280, ал.1 от ГПК и не обосновават предвиденото там противоречие – ТР №1/19.02.10 г., ТР №2/14.09.11 г. на ОСГТК/. Въпросът могат ли дадените обяснения извън хода на дисциплинарното производство да се считат за такива по чл.193 от КТ е решен в противоречие с цитирана и приложена практика на ВКС по ГПК, отм. Този въпрос, както и въпросите: след като в заповедта като съставомерни са останали нарушенията по чл.187, т.3 и 10 от ГПК, следва ли съдът да ги разграничи едно от друго или това следва да е извършено първоначално от работодателя, като конкретизира точната хипотеза на всяко от нарушенията, според дадената квалификация; спазено ли е изискването по чл.189 от КТ, без в заповедта да са изложени мотиви за съответствие на наказанието с нарушенията и за тежестта им, според дадената им квалификация; неизпълнение на възложената работа и неспазване на техническите и технологични правила представлява ли друго тежко нарушение на тр. дисциплина по см. на чл.190, ал.1,т.7 от КТ; допустимо ли е съдът да доразвива нормата на чл.187, т.8 от КТ или това може да стори само работодателят в заповедта за уволнение – според касатора са и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Сочените основания за допускане на обжалването не са налице: ОС е извършил преценка за съответствието на наказанието с тежестта на извършените нарушения по критерия на чл.189, ал.1 от КТ, в съответствие с приетото в Р №1678/99 г. на ВКС, трето г.о. и р. №608/94 г. на трето г.о. на ВКС. Преценката на работодателя за тежестта на дисциплинарнато нарушение и за съответстващото му наказание подлежи на съдебен контрол – Р №1326/99 г., №1440/05 г. и №305/10 г., всички на трето г.о. на ВКС, и такъв е упражнен в случая. Прието е, че двете групи нарушения, за които е наложено наказанието са особено съществени, засягат сърцевината на тр. правоотношение с работника, чиято тр. функция е да опазва горите от незаконна сеч и доброто име на работодателя – държавно учреждение със специфични административни правомощия, на което е необходим публичен авторитет – високото доверие на гражданите и другите институции.
ОС е приел, че за извършеното на 4.02.10 г. нарушение /нанасен от ищеца побой над прекия му началник/ е спазен преклузивният срок за налагане на наказанието по чл.194, ал.1 от КТ, тъй като нарушението е признато за престъпление, за него е наложено административно наказание и началният момент на срока тече от влизане на решението по а.н.дело в сила- ал.2. Тези изводи не противоречат на цитираните и приложени съдебни решения – Р №6/09 г. на АС- София е по приложението на чл.194, ал.3 от КТ; Р по гр.д. №110/03 г. на РС- София е по приложението на чл.194, ал.1 от КТ, като изрично е посочено, че няма данни за хипотезата на ал.2; Р по гр.д. №726/10 г. на ВКС четвърто г.о. по реда на чл.290 от ГПК също е постановено при различна фактическа обстановка – там срещу ищцата е образувано досъдебно производство, но няма данни наказателното преследване да е приключило с влязла в сила присъда/ или наказателно постановление/, затова не е обсъждана и приложимостта на чл.194, ал.2 от КТ.
В. съд е приел, че преди налагане на наказанието работодателят е поискал от работника обяснения за предпоставилите го две групи нарушения, с което е спазено изискването на чл.193 от КТ. Наказващият орган е уточнил нарушенията от обективна и субективна страна, така че да са ясни за работника/ р. №204/03 г. на ВКС, трето г.о./ и му е поискал обяснения за тях. Обясненията са поискани със заповед на законния представител – директора на Д. и са достигнали до него преди да наложи наказанието / Р №130/97 г. на ВКС, трето г.о./. В практиката на ВКС по чл.290 от ГПК е утвърдено разбирането, че законът не предвижда образуване на дисциплинарно производство по КТ, в което да се искат обясненията. За да се счетат за изпълнени изискванията на чл. 193, ал. 1 ГПК е достатъчно обясненията на работника или служителя да са относно нарушението, за което е наложено наказанието, и да са достигнали до работодателя, за да може да извърши цялостна преценка на фактите, свързани с нарушението. В този смисъл са постановените решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК – по гр. д. № 1687/2009 г., по гр.д.№301/09 г. на трето г.о., гр. д. № 799/2009 г. на III г. о., по гр. д. № 826/2009 г., гр. д. № 1917/2010 г. на IV г. о. и др.
Останалите въпроси, макар формално да са поставени в контекста на осн. по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, по същността си за доводи от съществото на спора с оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение по см. на чл.281,т.3 от ГПК. Основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК е специфично по цел и предпоставки и не съвпада с това по чл.281,т.3 от ГПК – ТР №1/10 г. Основание по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК за допускане на обжалването е налице, когато по въпроса няма съдебна практика или формираната е остаряла и се нуждае от актуализиране при нови обществено- икономически условия, или когато въпросът е по приложението на неясен, непълен или противоречив, обикновено нов закон, който се нуждае от тълкуване за еднакво прилагане – ТР №1/10 г. Тези предпоставки касаторът в случая не твърди е не обосновава.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд София по гр.д. №708/11 г. от 24.11.11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: