2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№581
Гр.София, 28.12.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отд., в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1090 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 01.07.2011г., постановено по гр.д.№ 9829/10г. от Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 02.07.2010г. по гр.д.№ 50220/09г. на Софийския районен съд за осъждане на касатора да заплати на Г. П. Ф., [населено място] сумата от 7488.49 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС” по настъпило застрахователно събитие – пожар на 01.04.2009г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основана на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че следва да се ангажира отговорността на застрахователя, тъй като застрахователният договор е влязъл в сила към момента на настъпване на застрахователното събитие и са доказани настъпилите вреди. Възражението, че застрахователната премия не била заплатена е счетено за неоснователно. Плащането е доказано с представената с исковата молба сметка, която е подписана от застраховател и застрахован и не е оспорена.
Касаторът поставя въпроса дали следва да се счита за платена на застрахователя премията, която застрахованият е платил на застрахователен брокер, създал условия за гарантиране на изпълнението на задълженията си начините, предвидени в чл.155, ал.1 КЗ.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Поставеният въпрос не налага тълкуване на посочената правна норма, тъй като същата е ясна и предоставя възможност за сключване на застрахователен договор чрез застрахователен брокер, обстоятелство, което не се оспорва от касатора. В касационната жалба се оспорва единствено факта на прехвърляне на плащането от брокера на застрахователя. Плащането на премията от застрахования и съответно пораждането на действието на договора, е установено с неоспорено в срока по чл.131 ГПК писмено доказателство. По тези съображения въведеният от касатора въпрос не отговаря на критериите по т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС за допускане на касационното обжалване, а е заявено основание за неправилност на въззивното решение, което не подлежи на преценка в производството по чл.288 ГПК.
Право на разноски има ответникът, но не са представени доказателства такива да са направени на касационното производство, поради което не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 01.07.2011г., постановено по гр.д.№ 9829/10г. от Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.