О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 852
гр. София 23.06.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 16 юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 7570 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника С. А. М. срещу решение № 143/05.06.2013 г. по в.гр.дело № 58/2013 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 571/11.10.2012 г. по гр.дело № 1223/2011 г. на Окръжен съд [населено място], с което е осъден жалбоподателя да заплати на С. К. С./К./ обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 70000 лв. заедно със законната лихва върху главницата, считано от 16.04.2011 г. до окончателното изплащане.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.1 ГПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението към касационната жалба е посочил, че се касае за неправилно, постановено при нарушаване на процесуалния и материален закон и необосновано решение по изложените в касационната жалба съображения, че с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл относно критериите за определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди в конкретния случай в противоречие със задължителната практика на съда, изразена в т.II ППВС № 4/68 г., както и съдебни решения на ВКС, постановени по чл.290 ГПК. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК.
Срещу постановеното решение на Великотърновския апелативен съд в срок е подадена касационна жалба от третото лице помагач на страната на ответника ЗД [фирма] [населено място]. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението са поставени въпросите: 1. определяне справедлив размер на обезщетението с оглед чл.52 ЗЗД и обстоятелствата, които обуславят това, решен в противоречие с практиката на ВКС – ППВС № 4/68 г. на ВС, решения на състави на ВКС по чл.290 ГПК. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290. 2. кога от процесуална гледна точка може да се приеме за доказан определен факт в гражданския процес с оглед разпоредбата на чл.154 ГПК и в конкретния случай спазени ли са изискванията на закона от ВТАС по обжалваното решение с оглед практиката на ВКС по чл.290 ГПК, 3. ако икономическата конюнктура в страната е критерий за определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД то в условията на икономическа криза световна и национална следва ли да се намаляват обезщетенията за неимуществени вреди, определяни по чл.52 ЗЗД и съдебната практика отразява ли правилно състоянието на икономиката и застрахователния пазар при определяне обезщетенията. Следва ли да се има в предвид от съдилищата какви са реалните възможности на застрахователите да покриват обезщетения в нарастващи размери при положение, че премийния приход постоянно спада. Цитирано е решение № 59/29.04.2010 г. на ВКС, II т.о., 4. коя от страните в исковия процес по дела с правно основание чл.226,ал.1 КЗ следва да докаже, че застрахователното правоотношение по застраховка ГО е било валидно и действащо към датата на ПТП – ползващия се и претендиращ обезщетение или застрахователя, 5 как следва да се определи точния процент на съпричиняване, по какви критерии, защото те не са посочени нито в закона нито в т.р. № 17/63 г. на ВС, решени в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по жалбата С. К. С., чрез адв. С. К. в писмен отговор е изразил становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като жалбоподателят С. М. не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Жалбоподателят ЗД [фирма] не е изразил становище по жалбата на ответника.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че всяка от касационните жалби е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр. осн. чл. 45 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД.
От фактическа страна е установено, че с влязла в сила присъда № 60/19.03.2012 г. на ВТАС по ВНОХД № 22/2012 г. ответникът –жалбоподател С. М. е признат за виновен в това, че на 14.04.2011 г. по пътя [населено място] – [населено място], обл.Р. в близост до [населено място] при управление на лек автомобил „С.” с ДК № **** А нарушил правилата за движение по пътищата – чл.5, ал.3,т.1 и чл.20,ал.1 ЗДвП, в пияно състояние с концентрация на етилов алкохол 1.77 промила в кръвта по непредпазливост причинил смъртта на К. С. К. и на основание чл.343,ал.1 и чл.36 и чл.54 НК е осъден на 3 години и два месеца лишаване от свобода.
Прието е, че ищецът С. К. С. е син на пострадалия, заедно с майка си и брат си.
Относно взаимоотношенията между ищеца и наследодателя, както и за негативните преживявания на ищеца съдът е възприел показания на разпитани по делото свидетели.
Прието е, че към момента на увреждането по отношение на автомобила, с който е причинено ПТП е имало валидно сключен със ЗД [фирма] застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
От правна страна съдът е приел, че по делото е установен фактическия състав на чл.45 ЗЗД –противоправно поведение на ответника С. М. и причинен вредоносен резултат, претърпени неимуществени вреди от ищеца от смъртта на баща му. Последните съдът е приел, че следва да се обезщетят със съответното парично обезщетение.
Прието е, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 70 000 лв. е съответно на претърпените от ищеца неимуществени вреди и отговаря на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Според въззивния съд безвъзвратната загуба на родител е неизмерима и с обичайните житейски критерии. Взел е предвид обстоятелството, че основните грижи за ищеца през голям период от живота му и като юноша са били полагани само от баща му, че в по-зрялата му възраст това е довело до създаване на изключителна близост и привързаност. Приел е, че бащата е оказвал помощ на ищеца, когато е създал семейство с труд и с продукти, които сам е отглеждал, че се е радвал на внука си, на когото е бил единствен дядо. Съдът е взел предвид, че към датата на произшествието пострадалият е бил на 65 години в активна и трудоспособна възраст, че липсват данни да е с влошено здравословно състояние. Прието е, че ищецът е бил лишен от своя баща, когато последният е бил жизнен и здрав, бил е морална опора за семейството му. За ирелевантни са преценени доводите за икономическата ситуация в страната и за материалното положение на ответника и семейството му. Относно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия съдът е приел, че същото е направено за първи път пред въззивната инстанция след изтичане на срока по чл. 131,ал.1 ГПК, поради което същото е преклудирано на осн. чл.133 ГПК и не го е обсъждал.
При тези съображения съдът е извел решаващия извод за основателност на исковата претенция в размер на сумата 70 000 лв., съответно, че първоинстанционното решение е правилно и го е потвърдил.
По правните въпроси на жалбоподателя С. М.:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя С. М. за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос, който съдът конкретизира както следва – относно прилагане на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. С ППВС №4/23.12.1968 г. т. II е застъпено становището, че размера на обезщетенията за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост и че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Според становището от значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и възоснова на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Правният въпрос съдът е разрешил в съответствие с даденото тълкуване. При определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди в настоящият случай съдът е взел предвид всички установени по делото обстоятелства, обуславящи претърпените от ищеца неимуществени вреди. Съдът е съобразил, че в случая се касае за загуба на родител, че взаимоотношенията между ищеца и наследодателя му са били основани на изключителна близост и привързаност, на разбирателство, подкрепа и уважение. Взети са предвид възрастта на пострадалия, обстоятелството, че е бил в добро здравословно състояние и в трудоспособна възраст. Като е преценил тези обстоятелства съдът е приложил разпоредбите на чл.52 ЗЗД и е направил извода, че сумата 70 000 лв. справедливо ще обезщети претърпените от ищеца неимуществени вреди – страдания от безвъзвратната загуба на своя баща. Следователно правният въпрос съдът е разрешил в съответствие с цитираната практика на ВС. В изложението жалбоподателят-ответник е посочил решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК, които не са приложени. Поради това съдът не ги обсъжда при преценка за наличие на допълнителната предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос от жалбоподателя С. М..
По правните въпроси, поставени от жалбоподателя ЗД [фирма] [населено място].
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос, поставен от жалбоподателя.
С ППВС №4/23.12.1968 г. т. II е прието, че размера на обезщетенията за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост и че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Според становището от значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и възоснова на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Правният въпрос съдът е разрешил в съответствие с посоченото тълкуване. Въззивният съд е определил размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от ищеца С. С. като е взел предвид всички установени по делото обстоятелства, обуславящи претърпените от последния неимуществени вреди. Тези обстоятелства съдът е посочил по-горе. Поради това не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК този правен въпрос.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя ЗД [фирма] за наличие на основание по чл.290,ал.1,т.1 ГПК по останалите въпроси, посочени в изложението – по п.п.2,3,4 и 5. Съдът преценява, че всеки от тези въпроси не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК – не е включен в предмета на спора и не е обусловил решаващите правни изводи на съда по делото. Задължение на жалбоподателя е да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. При липса на ясно и точно формулиран правен въпрос само на това основание касационно обжалване не следва да се допусне без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка, визирана от жалбоподателя по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Освен това от доводите в изложението не може да се конкретизира правен въпрос, който да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателя ЗД [фирма] [населено място].
С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата С. С. следва да се присъди сумата 2500 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение, които следва да се изплатят от жалбоподателя С. М..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 143/05.06.2013 г. по в.гр.дело № 58/2013 г. на Великотърновския апелативен съд по касационна жалба вх. № 3223/16.07.2013 г., подадена от ответника С. А. М., [населено място], обл.Р., чрез адв. Р. К., съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв.Р.К. и по касационна жалба вх. № 3421/30.07.2013 г. подадена от третото лице помагач на страната на ответника ЗД [фирма], [населено място], [улица], чрез адв.М.Г..
Осъжда С. А. М., [населено място], обл.Р.,, [улица] да заплати на С. К. С., [населено място] вода, обл. Р., [улица], съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2 сумата 2500 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: