О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 852
гр. София, 29.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1606/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Р. Д. Ц. срещу решение № 1701 от 21.11.2014 г. по гр. дело № 2385/2014 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, осми състав.
Ответникът по касационната жалба А. И. А. чрез пълномощника си адвокат Е. С. поддържа становище за липсата на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение състав на Варненски окръжен съд /В./ е отменил решение № 4125 от 11.08.2014 г. по гр. дело № 2925/2014 г. на Варненски районен съд в частта, с която предявения от А. А. против Р. Ц. иск с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 5685.67 лв. до претендирания размер от 9485.67 лв. и по същество е уважил претенцията за посочената разлика, като е коригирал решението в частта за разноските съобразно постановения резултат. Съдът е приел непрецизност на дадената от първостепенния съд правна квалификация на иска, като е отчел обаче и развил мотиви в тази насока за това, че сезираният районен съд е разгледал предявения иск съобразно заявените в исковата молба обстоятелства, както и че на страните са били дадени правилни указания в тази връзка, като по този начин е мотивирал, че не е необходимо извършването на нов доклад, като се е позовал на т. 2 от ТР № 1/2013 г. на О. на ВКС. Определената от решаващия състав правна квалификация на иска по чл. 146 ЗЗД е разгледана в контекста на представените по делото доказателства, от които е направен извод, че поръчителят е изпълнил задълженията на длъжника към кредитора. Прието е от съда, че за него е възникнало валидно правото да иска изпълнение на задълженията, реализирани към кредитора. Извършена е преценка за неоснователност на възраженията на ответницата за погасяване на част от претенциите по давност с оглед практика на Върховния съд, съгласно която правото на регресна претенция възниква от момента, от който кредитора е бил удовлетворен изцяло, т.е. от момента в който задължението се счита погасено към първоначалния кредитор и на мястото му е възникнало задължение на длъжника към поръчителя. По процесния договор за кредит това задължение е обосновано от съда като неделимо, независимо от уговорката за разсрочено плащане на задължението. На още по – голямо основание съдът е отчел, че погасеното от поръчителя задължение на длъжника е неделимо, което е обусловило началния момент на правото му на регрес от датата на пълното издължаване на сумите – 30.08.2014 г., спрямо която дата вземането не е погасено по давност.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът чрез процесуалния си представител адвокат Ю. Й. поддържа наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поставил е въпросът „относно правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато първоинстанционния съд е извършил непълен или неточен доклад съгласно чл. 146 от ГПК.”. Страната пространно е развила в тази връзка оплакването си, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила изменил правното основание на иска и преценил, че не следва да се извършва нов доклад по делото. Също така пространно страната е интерпретирала ТР № 1/2013 г. на О. на ВКС с оглед разясненията дадени с него във връзка с правомощията на въззивната инстанция относно доклада по чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Посочено е и решение № 51/2012 г. на ВКС, ІІ т.о., с което според страната било прието, че щом първоинстанционният съд е дал неправилна квалификация на иска, то следвало да изготви доклад с посочване на правилната такава.
Поставеният въпрос не е релевантен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е общ, не е обвързан с конкретни правни изводи на съда, доколкото страната е обосновала този въпрос с неустановени по спора фактически твърдения, т.е. не с решаващите изводи на съда, а с доводите си по чл. 281, т. 3 ГПК. Този извод се налага от това, че във въпроса се съдържа твърдението за непълен и неточен доклад, а въззивният съд е приело точно обратното. Страната изразява субективното си становище, което не произтича от приетите от въззивния съд разрешения, с оглед на които е задължена да постави правния въпрос, за е налице надлежно въведено общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Извън това съдът е мотивирал изрично това, че възприема изцяло като правилен доклада на първата инстанция, като непрецизно посочената правна квалификация не се е отразила на дадените указания, т.е., че те се запазват и при прецизираната от него правна квалификация. Поради това съдът не се е отклонил от пространно интерпретираното от касатора ТР № 1/2013 г. на О. на ВКС, като не само го е съобразил, но и се е позовал на него. С оглед постановяването на соченото решение на ВКС преди ТР № 1/2013 г. на О., същото е ирелевантно предвид проведеното с тълкувателното решение уеднаквяване на съдебната практика, чиито разрешения бяха обсъдени по – горе, като не установяващи основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
К. е поставил, като материалноправен въпрос, по отношение на който е сочил основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК следният въпрос: „По отношение на частично плащане по договор за кредит на отделни падежни вноски от същия – налице ли е погасителна давност за направените такива частични плащания от страна на поръчителя, като встъпило в правата на кредитора лице по правилата на чл. 110 ЗЗД. В резултат на частични плащания настъпва ли и частична суброгация за поръчителя по договор за заем, като погасяват ли се правата му да предяви иск спрямо длъжника за тези частични плащания с изтичане на общата 5 – годишна погасителна давност.”
Така формулираните въпроси са релевантни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като са свързани с решаващ извод на въззивния съд. По тях обаче страната не обосновава допълнителен критерий – необходимо условие за допускане на касационно обжалване. К. е поддържал основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като е сочил, че въззивният съд се е отклонил от разрешенията дадени с решение № 28/2012 по гр. дело № 523/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. Това решение обаче формира задължителна за съдилищата практика по въпроса, налице ли е периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД при договор за заем, с който е уговорено връщане на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати. Или с този съдебен акт не са разрешени поставените от касатора въпроси, които не са били предмет на разглеждане и от въззивния съд. поради което не е допуснато отклонение, обосноваващо извод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не е налице и подържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, мотивирано с наличие на влязло в сила решение на районен съд – П.. Поддържаното основание изисква установеност на пълен фактически идентитет на правопроизводящите факти, спрямо които е бил направен и сравнявания в решенията извод. В случая такъв идентитет не е налице. Посоченото от касатора решение на Плевенски районен съд по гр. дело № 6219/2012 г. е основано на сключен договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека между ответника и банка, като ищецът в случая е бил ипотекарен длъжник, обезпечил със свой недвижим имот задълженията по този договор, т.е. поставените при тези факти въпроси и дадените по тях разрешения са неотносими към разглеждания с въззивното решение договор за поръчителство.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК на въззивното решение в обжалваната част.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1701 от 21.11.2014 г. по гр. дело № 2385/2014 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, осми състав.
Определението не подлежи на обжалване.
П.:
ЧЛЕНОВЕ: