2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 852
гр. София, 05 ноември 2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 2001 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т.п. (ТП) – Д. г. с. „Р.“ при „С. д. п.“ ДП-Г. срещу решение № 13/16.02.2018 г. (погрешно посочена 2012 г.), постановено по въззивно гр. дело № 1/2018 г. на Разградския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение № 352/08.11.2017 г. по гр. дело № 1893/2017 г. на Разградския районен съд, като краен резултат, са уважени, предявените от Р. И. И. срещу жалбоподателя, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е отменено уволнението ?, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ със заповед № РД-11-80/06.07.2017 г. на директора на ответното териториално поделение (сега касатор); ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „лесоинженер“ при поделението-касатор; и последното е осъдено да ? заплати общо сумата 6 478.51 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение – за периода 07.07.2017 г. – 07.01.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата 3 906.91 лв., считано от 25.10.2017 г., и върху сумата 2 571.60 лв., считано от 07.01.2018 г., до окончателното плащане; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноските и държавна такса по делото.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради съществени нарушения на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните материалноправни въпроси: 1) при прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, работодателят следва ли да посочи в заповедта за уволнение точно и конкретно липсващите качества на работника; 2) дисциплинарното нарушение по правило изключва ли липсата на качества, като основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ; 3) възможно ли е фактите и обстоятелствата, изложени в заповедта за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, да сочат на извършени дисциплинарни нарушения и на липса на качества у работника или служителя, и това прави ли уволнението незаконно на формално основание; 4) липсващите качества трябва ли да са изложени изрично в заповедта за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ или е достатъчно да са посочени обстоятелства, които сочат на тази липса; и 5) необходимо ли е връчване на длъжностна характеристика или е достатъчно подписването на допълнително споразумение при промяна наименованието на длъжността. Касаторът навежда допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, като твърди, че по тези въпроси обжалваното решение е постановено в противоречие с решение № 425/18.10.2011 г. по гр. дело № 1966/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 318/11.11.2014 г. по гр. дело № 1201/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 564/22.01.2013 г. по гр. дело № 1774/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 165/06.07.2011 г. по гр. дело № 1611/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; поддържа също, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответницата по касационната жалба – ищцата Р. И. И. в отговора на жалбата и в последваща молба излага становище и съображения, че няма основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на ІV-то гр. отд. на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
На първия и четвъртия материалноправни въпроси, формулирани в изложението, посочените от касатора решения на ВКС дават следното разрешение: При прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ – липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, работодателят следва да посочи в заповедта за уволнение точно и конкретно липсващите качества. Тези качества следва да бъдат съобразени и с изискванията на длъжностната характеристика и да са в причинна връзка с неизпълнението на конкретни трудови задължения. (решение № 425/18.10.2011 г. по гр. дело № 1966/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС). Когато работодателят претендира, че работникът не притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената работа, той трябва да посочи кои качества липсват на работника, за да е възможна проверката дали тези качества в действителност са необходими и дали наистина те отсъстват у работника. Липсващите качества може да бъдат посочени както в заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и в друг известен на работника документ. Изричното посочване на отделните качества не е необходимо, ако е посочен начинът, по който работникът се справя с възложената работа и/или са посочени задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. Качествата на работника може да бъдат телесни и психични, наличието или отсъствието им обаче не може да бъде измерено пряко, за тях може да се съди единствено по поведението на работника – неговите действия и бездействия и по получените резултати. Затова е безразлично дали качествата ще бъдат посочени чрез по-общото или по-конкретното им описание, или чрез описание на начина на работа и/или посочване на задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. В никакъв случай обаче работодателят не е длъжен изрично да посочи както липсващите качества, така и фактите, установяващи тази липса, съответно – неефективността на работата. (решение № 318/11.11.2014 г. по гр. дело № 1201/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 165/06.07.2011 г. по гр. дело № 1611/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС).
В случая въззивният съд е приел за установена по делото първата алтернатива, а именно – че в писменото предизвестие и в заповедта за уволнение, връчени на ищцата, работодателят конкретно е посочил, че ? липсват умения за планиране и организиране на работата, липса на мотивация за работа, комуникативни умения със служители и контрагенти на стопанството, организационни способности, добронамереност, отзивчивост, умение за изслушване на събеседника, като тази липса не позволява на работника да изпълнява ефективно възложената му работа. Тази констатация на въззивния съд относно мотивирането на процесната заповед за уволнение не е в противоречие, а напротив – в съответствие е с цитираната практика на ВКС, на която се позовава жалбоподателят. Отделно от това, тази констатация на въззивния съд не е обуславяща крайния му извод за уважаването на исковете по чл. 344, ал. 1 от КТ и е без значение за изхода на правния спор по делото, поради което без такова значение са и обсъжданите първи и четвърти правни въпроси, формулирани от касатора, като съображенията за това са следните:
Решаващите изводи на въззивния съд, за да приеме за незаконосъобразно уволнението на ищцата, са, че липсата на качества за изпълнение на работата трябва да е довело до неизпълнение или неефективно изпълнение на възложената работа, а в случая, нито от мотивите на заповедта за уволнение, нито от събраните по делото доказателства става ясно кои от вменените с длъжностната характеристика трудови задължения на ищцата не се изпълняват или се изпълняват от нея неефективно, поради липса на професионални качества. В тази връзка въззивният съд е приел и че ответникът-касатор не е посочил нито един факт, който, поради липса на професионални качества, да е довел до неуспешно изпълнение на трудовите задължения на ищцата; не е посочил кои трудови задължения ищцата не е в състояние да изпълни или пък наличие на пропуски в работата ?. Също в тази връзка са обсъдени и конкретните доводи на ответника-жалбоподател – за получени оплаквания от горските стражари, че ищцата контролирала и се „намесвала“ в работата им, упреквала ги за несвършена работа и избирателно на етническа основа разпределяла горските участъци за работа между тях. Въззивният съд е приел, че никой от свидетелите не сочи конкретни данни в какво се изразява грубото отношение на ищцата към тях, както и че не са посочени доказателства за твърдените липса на умения за планиране и организиране на работата, липса на мотивация за работа на ищцата. Окръжният съд е приел и че по отношение на доводите за избирателно разпределение на участъците за работа и явяване на работа в нетрезво състояние, също не се сочат обективни доказателства, както и че тези доводи са неотносими към заявеното основание за прекратяване на трудовия договор, тъй като сочат на дисциплинарно нарушение, а не на обективна невъзможност за изпълнение на работата. По-натам в мотивите си въззивният съд е приел и че от гласните доказателства се установява, че контролирайки работата на горските стражари и помощник-лесничеите, ищцата е изпълнявала трудовите си задължения да контролира и организира изпълнението на работата.
Така изложените решаващи мотиви към обжалваното въззивно решение, също са в пълно съответствие с посочените от касатора решение № 165/06.07.2011 г. по гр. дело № 1611/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 564/22.01.2013 г. по гр. дело № 1774/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, в които е прието, че в тежест на работодателя е да докаже липсата на претендираните качества, както и че доказването на отрицателните факти „липса на качества” се осъществява чрез доказването на положителните факти, които имат отношение към начина, по който работникът се справя с възложената работа и способността му да изпълнява определени свои задължения.
Вторият и третият материалноправни въпроси в изложението на жалбоподателя, също са без никакво значение за решаващите правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение и за крайния изход на спора по делото. Тези два въпроса могат да се свържат единствено с тази част от мотивите на окръжния съд, в които той е приел, че твърденията на ответника-работодател за избирателно разпределение на участъците за работа от страна на ищцата и за явяване на работа на същата в нетрезво състояние, са на първо място недоказани, а освен това – и неотносими към заявеното основание за прекратяване на трудовия договор, тъй като сочат на дисциплинарно нарушение, а не на обективна невъзможност за изпълнение на работата. С тези свои мотиви въззивният съд не е приел, нито че дисциплинарното нарушение по правило изключва липсата на качества, като основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, нито че това прави уволнението незаконно на формално основание, каквато е постановката на тези два материалноправни въпроса. Освен това, приетото от окръжния съд не е в противоречие с посочените от касатора решение № 564/22.01.2013 г. по гр. дело № 1774/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 425/18.10.2011 г. по гр. дело № 1966/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, в които е направено разграничение и е разгледано съотношението между дисциплинарното нарушение и липсата на качества за ефективно изпълнение на работата, като основания за уволнение.
Няма основание касационното обжалване да се допуска и по петия материалноправен въпрос в изложението към касационната жалба. На първо място, този въпрос е непълно формулиран от касатора, поради което се нуждае от уточнение, а именно: необходимо ли е връчване на длъжностна характеристика или е достатъчно подписването на допълнително споразумение при промяна наименованието на длъжността, при доказване липса на качества у работника или служителя за ефективно изпълнение на работата на тази длъжност. Отговор на този въпрос е даден с посоченото от жалбоподателя решение № 165/06.07.2011 г. по гр. дело № 1611/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, в което е прието следното: За изпълнението на определена работа може да съществуват нормативно установени изисквания към работника и да са установени негови задължения. Възможно е също работодателят да е връчил на работника длъжностна характеристика, в която е посочил по-подробно задълженията му, както и качества, които той трябва да притежава. Наличието на нормативни изисквания и връчването на длъжностна характеристика улесняват доказването на съдържанието на трудовото правоотношение и на специфичните изисквания към работника, но липсата им не означава, че на работника не са му необходими никакви качества и той няма трудови задължения. Трудовите задължения на работника се уреждат в трудовия договор чрез посочване на естеството на неговата работа, а естеството на възложената работа определя и качествата, необходими за изпълнението й. Единствената последица от липсата на друг документ (извън трудовия договор), който посочва отделни задължения на работника и качества, необходими за изпълнението им, е затрудняване на доказването им пред съда. Те може да бъдат доказани с всички доказателствени средства.
В случая въззивният съд е установил по делото, че с допълнително споразумение от 27.06.2017 г. – 9 дни преди уволнението на ищцата, между страните е била договорена промяна в длъжността ?, считано от 01.07.2017 г., а именно – от длъжността „лесничей“ на процесната длъжност „лесоинженер“. Окръжният съд е установил и че за последната длъжност липсва длъжностна характеристика, предвид което е приел, че не се установяват изискванията, които трябва да се съдържат в тази длъжностна характеристика, за да може реално да се прецени наличието на какви качества и какви професионални умения се изискват за справяне с възложената на ищцата работа. От друга страна, обаче, предвид доводите на касатора-ответник, че е променено само наименованието на длъжността на ищцата и че длъжностната характеристика за длъжността „лесничей“ се отнася и за процесната длъжност „лесоинженер“, въззивният съд, след подробно обсъждане на тази длъжностна характеристика, е приел за установено, че основните функции и задължения на ищцата са били да контролира работата на горските стражари, ревизиране на охранителните участъци, организиране и изпълнение на лесокултурните мероприятия, да взема оперативни решения по проблемите, за които отговаря. Съдът е приел също (както вече беше посочено), че от гласните доказателства по делото се установява, че контролирайки работата на горските стражари и помощник-лесничеите, ищцата е изпълнявала трудовите си задължения да контролира и организира изпълнението на работата.
При така изложените мотиви към обжалваното решение – след като, вземайки предвид доводите именно на касатора-ответник, въззивният съд е обсъдил представената по делото длъжностна характеристика за по-рано заеманата от ищцата длъжност във връзка с основанието за уволнението ? от процесната длъжност, то и петият формулиран от касатора материалноправен въпрос се явява без значение за изхода на правния спор по делото, като не се установява и противоречие на решаващите правни изводи на въззивния съд с посочената от жалбоподателя практика на ВКС, цитирана по-горе.
Предвид наличието на посочената от самия касатор практика на ВКС по формулираните от него материалноправни въпроси, същите не са и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, което основание е и бланкетно посочено в изложението към касационната жалба.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице, наведените от касатора общи и допълнителни основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК жалбоподателят-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищцата, претендираните и направени от нея разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата ? пред касационната съдебна инстанция, а именно – сумата 1 500 лв.
Предвид данните по делото, включително в съдържанието на касационната жалба, за допускане на очевидни фактически грешки при датирането на въззивното решение и при посочването в него на наименованието на жалбоподателя-ответник: ТП – Д. „л.“ с. „Р.“, вместо действителното: ТП – Д. г. с. „Р.“, делото следва да се върне на въззивния съд за провеждане на производство по чл. 247 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 13/16.02.2018 г. (погрешно посочена 2012 г.), постановено по въззивно гр. дело № 1/2018 г. на Разградския окръжен съд.
ОСЪЖДА Т. п. – Д. г. с. „Р.“ при „С. д. п.“ ДП-Г. да заплати на Р. И. И. сумата 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева) – разноски по делото.
ВРЪЩА делото на Разградския окръжен съд за провеждане на производство по чл. 247 от ГПК, съобразно изложеното в мотивите към настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: