О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 853
гр. София 18.11.2014 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 4504/2014 год.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от [фирма], чрез пълномощника адв. Е. М., против определение № 2474/31.01.2014 г. по ч. гр. дело № 15983/2013 г. на Софийски градски съд, с което е отменено Разпореждане за незабавно изпълнение, съдържащо се в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. № 51869/2011 г. по описа на СРС, ГО, 42 състав от 23.01.2012 г.
Жалбоподателят излага доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното определение – нарушение на материалния закон и иска да бъде обезсилено в частта, в която е отменено разпореждането за незабавно изпълнение, съдържащо се в заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по отношение на длъжника [фирма], а в частта, в която е отменено разпореждането по отношение на длъжника [фирма], да бъде отменено като неправилно.
В изложението към частната жалба са поставени въпросите – налице ли е порок досежно абстрактността на записа на заповед и материализираната в него едностранна сделка, ако е отбелязано някакво правно качество на един от двамата издатели на записа на заповед, такъв запис на заповед в противоречие ли е с разпоредбата на чл. 535 от ТЗ и възможно ли е съдът да отмени разпореждане за незабавно изпълнение по отношение и на двамата длъжници, съдържащо се в заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, при условие, че е бил сезиран с частна жалба срещу определението само от страна на единия от длъжниците, решени в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата.
Ответникът по частната жалба [фирма] (длъжник в заповедното производство) е изразил становище, в което оспорва частната жалба и иска обжалваното определение да бъде потвърдено.
Ответникът по частната жалба [фирма] (длъжник в заповедното производство) не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на ІV Г.О., намира, че подадената частна жалба е процесуално недопустима по следните съображения:
С обжалваното определение Софийски градски съд се е произнесъл като въззивна инстанция по подадена от [фирма] частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, съдържащо се в издадената на 23.01.2012 г. по гр.д. 51869/2011 г., по описа на Софийски районен съд, 42 с-в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Въззивният съд е констатирал, че въз основа на заявление по чл. 417 ГПК, СРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 от ГПК, а именно – запис на заповед, но прилагайки разпоредбата на императивната материалноправна норма, съдържаща се в чл. 535 от ТЗ, второинстанционният съд е приел, че процесната ценна книга е нередовна от външна страна, тъй като е надхвърлено изискуемото от закона съдържание. При тези съображения, въззивният съд е отменил разпореждането за незабавно изпълнение, съдържащо се в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.15869/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 42 с-в.
Съгласно Тълкувателно решение 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т. 8, в което е възприето, че въззивните определения, постановени в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване, подадената частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Според мотивите на посоченото тълкувателно решение в закона заповедното производство, каквото е настоящото, е уредено като двуинстанционно. Актовете, с които заповедният съд се произнася по съществото на производството, са заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, респ. разпореждането, с което се отказва издаване на такава, и заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, респ. отказ за издаване на такава. Според изричната разпоредба на чл.413, ал.1 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване /освен в частта за разноските/- обжалваем е отказът за издаване на заповед за изпълнение или заповед за незабавно изпълнение /чл.413, ал.2 и чл.418, ал.4 ГПК/, а при издадена заповед за незабавно изпълнение може да се обжалва разпореждането за незабавно изпълнение /чл.419, ал.1 ГПК/. При постановяване на тълкувателното решение, ВКС приема, че при преценка дали заповедното производство е двуинстанционно или триинстанционно следва да се изхожда от обжалваемостта на тези актове. Законът не е предвидил, че в посочените хипотези въззивните определения, независимо дали с тях се уважава или отхвърля частната жалба, подлежат на касационно обжалване. След като на това основание заповедното производство е по същество двуинстанционно, по силата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо постановените в това производство определения – включително преграждащите, и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство.
Според разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК подлежат на касационно обжалване въззивните определения, даващи разрешение по същество на други производства, свързани със съответното основно производство и обусловени от него. Заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания. Следователно заповедното производство не е „друго производство“, свързано с исковия процес, тъй като законът го е уредил като самостоятелно, факултативно и предшестващо исковото производство, като правният интерес от последното произтича от оспорване с възражение на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение в заповедното производство.
Съобразно посочената практика на ВКС систематичното място на Глава 22 ГПК /“Касационно обжалване“/ е в Част Втора /“Общ исков процес“/ и следователно поначало законодателят е предвидил триинстанционното разглеждане по отношение на исковите производства. В случаите, при които се предвижда касационно обжалване и за други уредени в ГПК производства, различни от исковото, това е указано изрично – чл. 396, ал. 2 ГПК за обезпечителното производство и препращащата разпоредба на чл. 540 ГПК за охранителните производства. По отношение на заповедното производство аналогична разпоредба не е предвидена.
Като взема предвид разрешението на ВКС, обективирано в т. 8 от ТР № 4/2013 г. по т.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира, че в настоящото заповедно производство обжалваното въззивно определение на Софийски градски съд не подлежи на касационно обжалване. Подадената частна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV Г.О.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 26309/05.03.2014 г., подадена от [фирма], чрез пълномощника адв. Е. М., против определение № 2474/31.01.2014 г. по ч. гр. дело № 15983/2013 г. на Софийски градски съд, с което е отменено Разпореждане за незабавно изпълнение, съдържащо се в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. № 51869/2011 г. по описа на СРС, ГО, 42 състав от 23.01.2012 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. дело № 4504/2014 г. по описа на ВКС, Четвърто гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл. 274, ал. 2, пр.2 ГПК в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред друг състав на Гражданска колегия на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: