2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 853
София, 02.12. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи декември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ : Камелия Ефремова
Бонка Йонкова
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 886/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „АТ И. 2000” ООД със седалище в гр. София – чрез процесуалния му представител адв. Д. С., срещу определение № 11899 от 26.08.2010 г. по ч. гр. д. № 7242/2010 г. на Софийски градски съд. Определението е обжалвано в частта, с която като последица от отмяна на разпореждане по ч. гр. д. № 2736/2009 г. на Софийски районен съд дружеството е осъдено да заплати на „Ч. Е. България” АД разноски за въззивното производство по чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК в размер на сумата 25 лв.
Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е неправилно и прави искане за неговата отмяна. Твърди, че не е дал повод за завеждане на делото и по силата на чл.78, ал.2 от ГПК не дължи разноски на насрещната страна.
Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с визираното в чл.280, ал.1, т.3 от ГПК основание, поддържано по отношение на следните въпроси : „Коя страна следва да понесе разноските по частното съдебно производство, когато е издадена заповед за изпълнение за вече платени суми; Може ли лице, заплатило в срок задълженията си, да бъде натоварено с допълнителна такса по частното съдебно производство.”.
Ответникът „Ч. Е. България” АД – гр. София не изразява изразява становище по допустимостта и основателността на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, констатира следното : Частната жалба е насочена срещу определение на въззивен съд, с което съдът се е произнесъл по законосъобразността на постановено от първоинстанционен съд разпореждане и по отговорността на страните за разноски в производството за разглеждане на частната жалба. Предвид характера на атакувания съдебен акт, жалбата следва да се квалифицира като частна касационна по смисъла на чл.274, ал.3 от ГПК.
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, но независимо от това е процесуално недопустима.
С разпоредбата на чл.274, ал.4 от ГПК са изключени изрично от касационно обжалване определенията на въззивните съдилища по дела с обжалваем интерес до 1 000 лв. В конкретния случай обжалваемият интерес се съизмерява със сумата, която частният жалбоподател е осъден да заплати на насрещната страна „Ч. Е. България” АД под формата на разноски за производството по разглеждане на частната жалба срещу разпореждането на Софийски районен съд, а именно – 25 лв. Предвид обстоятелството, че обжалваемият интерес е многократно по-нисък от предвидения в чл.274, ал.4 от ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване, постановеното от въззивния съд определение в частта за разноските не подлежи на касационен контрол. Необжалваемостта на определението обуславя недопустимост на подадената частна касационна жалба, която следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „АТ И. 2000” ООД – гр. София срещу определение № 11899 от 26.08.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 7242/2010 г. на Софийски градски съд, в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на „Ч. Е. България” АД разноски по делото в размер на сумата 25 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :