О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 853
София, 21.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 336 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. К. С. от гр. С., чрез процесуалния й представител адв. И, против въззивното решение № 151 от 7 април 2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на Софийския градски съд за 2007 г., с което е оставено в сила решение без номер от 5 декември 2002 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на районния съд в гр. С. за 2000 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на процесуалните правила и необоснованост, защото не са допуснати и не са приети относими доказателства – за нова съдебно графологична експертиза съдът не е взел предвид сериозното оспорване на компетентността на експертизите и липсата на сравнителен материал, а множеството писмени и гласни доказателства сочат, че ищцата е решила да прехвърли апартамента на касаторката, за да лиши от него осиновения си син, тъй като развалянето на осиновяването е отказано; експертизите са надлежно оспорени; съдът е отказал да приеме относими доказателства, поради което порокът на решението дублира този на вече отмененото въззивно решение; не са обсъдени твърденията, доводите и доказателствата по спора – защо се кредитират или отхвърлят свидетелските показания, не са обсъдени данъчната декларация, молбата-декларация в социалната преписка, данъчните квитанции и вторият вариант на подписа в оригиналния нотариален акт, съхраняван в службата по вписванията; не е обсъдена съдебно-психиатричната експертиза; при извършването на експертизите са нарушени експертната теория и практика – не е изследван първоизточникът на предмета на експертизата, не е подбран свободен сравнителен материал и без подписи от титуляра на спора; решението е необосновано; съдът е отказал да се произнесе по чл. 157 ал. 3 от ГПК (отм.); елиминирани са всички възможности на касатора да защити тезата си. Сочат се редица решения на ВС и ВКС. В допълнение към касационната жалба, имащо характер на изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК, се сочи, че се иска допускане до касационен контрол по реда на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК по съществения процесуалноправен въпрос относно допустимостта на необходими доказателства, допустимостта на които е предпоставена от предишно решение на ВКС и по съществения материалноправен въпрос за обявяване на нищожността на нотариалния акт; неправилното процедиране и отсъждане на въззивния съд е от значение за точното прилагане на закона, тъй като създава противоречива съдебна практика – основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК. Представят се ППВС № 7/1965 г., ТР № 2/2004 г. на ОСГК и решения на ВС и ВКС.
Ответницата Й. И. Б. от гр. С. не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че според представените пред районния съд съдебно почековите експертизи е видно, че подписът за продавач върху нотариалния акт за продажба от 1995 г. не е положен от Й. Б. , като сравнителният материал е отпреди травмата й от 1998 г.; съдебно психиатричната експертиза не дава данни за болестни смущения в психиката на Б. към дата на изповядване на сделката; оспорването на подписа е доказано; писмените доказателства от 1998 г., както и “вторият вариант на подписа на продавача” от заверено копие на нотариалния акт от службата по вписванията, са неподкрепени от останалия доказателствен материал – прехвърлителката е била годна да изяви свободно волята си, но липсва писмено съгласие в нотариалния акт за сключването на сделката, поради което липсва валидно волеизявление.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол по първия поставен въпрос се иска на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК. Касаторката твърди, че съдът е процедирал в нарушение на установената съдебна практика, като не е допуснал необходими доказателства, които са приети за такива с отменително решение на ВКС по същото производство. В отменителното си решение № 537 от 12 април 2007 г., постановено по гр.д. № 456 по описа на ІІ ГО за 2005 г. ВКС приел, че по спора следва да се вземат предвид не само автентичността на подписа на ищцата, но и изложените в исковата молба твърдения и доказателствените искания на касаторката, свидетелските показания, исканията за разпит на ищцата по реда на чл. 114 от ГПК (отм.), социалната преписка, декларирането на процесния апартамент. В това решение липсва указания да бъде допусната нова съдебно графологична експертиза, а съдът, напротив, приема изводите на експертизата, обаче иска преценката им заедно с другите доказателства по делото.
Касационният съд намира, че по този поставен въпрос не са налице основанията на закона за допускането на решението до касационен контрол. Разрешенията на съда във връзка с цененето на доказателства по спора, не е осъществено в нарушение на установената съдебна практика. Съдът е изложил своите съображения по посочените от страните оплаквания, както се приема трайно след ППВС № 7/1965 г. Точно съобразно възприетото от върховния съд в приложените решения, съдът е назначил съдебни експертизи по въпросите, за които не е имал специални знания. Представените решения по-скоро третират проблемите в случаи, когато съдът не възприема съдебната експертиза и на какви условия следва да отговаря съдебното решение в този случай. Явно е, че за съда не съществува задължението да възприеме безкритично всяко заключение на вещите лица, но и всяко изразено недоволство от експертизата не е повод заключението да се отхвърли, като дори конкретното позоваване на недоволство не е основание за неприемането на експертизата. Съдът би могъл да откаже да възприеме заключението, като посочи аргументи за конкретни недостатъци, неверни или ненаучни изводи, но данни за такива в атакуваното решение съдът не е съзрял.
Въззивният съд не е действал и в разрез с указанията на отменителното решение. Съдът е изложил своята преценка за доказателствата, събрани по спора, като е посочил на кои дава вяра и защо. Ето защо не може да се приеме, че не са допуснати доказателства, които били посочени в отменителното решение на ВКС. Оплакванията във връзка с преценката на доказателствата по спора, които са посочени от касатора като съществен материалноправен въпрос, обаче по естеството си са такива срещу правилността на съдебното решение, които обаче не може да са предмет на производството по допускане до касационен контрол, а се разглеждат едва в същинското касационно производство.
Касационният съд приема, че не е налице и основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК за допускането на решението до разглеждане на касационната жалба. Преди всичко, макар касаторът да е посочил, че е налице съществен въпрос, такъв не е формулиран изобщо. В процедурата по чл. 288 във връзка с чл. 280 ал. 1 от ГПК съдът се произнася по онези въпроси, които имат значение за формирането на крайния резултат по спора и които, като са разрешени от съда, могат да се квалифицират като постановени в съответствие с критериите, посочени в ал. 1 на чл. 280 от ГПК. За да може да съобрази приложимостта на посочените критерии, касационният съд преди всичко следва да е сезиран с важен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос. Извличането на такъв от касационната жалба или при съпоставката на оплакванията и представените съдебни решения, влиза в конфликт с основополагащия принцип за диспозитивност на гражданския процес, закрепен в чл. 6 от ГПК и поставя страните в неравностойно положение. Доколкото изобщо може да се прецени, по това второ основание за допускане до касационен контрол касаторката изразява несъгласието си с постановения съдебен резултат, но както беше посочено, касационните оплаквания се разглеждат в същинското касационно производство.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 151 от 7 април 2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на Софийския градски съд за 2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: