4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 854
гр. София, 12.12.2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 2433/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „В.А.В. КОНСУЛТАНТИ“ ЕООД с ЕИК 831814154, със седалище гр. София, чрез неговия пълномощник адв. С. против решение № 2971/23.04.2019 г. по гр. д. № 15663/2018 г. на Софийски градски съд (СГС), ГО, ІІ – В въззивен състав.
Ответникът по касационна жалба – Ц. Г. З., чрез адвокат Д., е подала писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който излага съображения за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 39493/26.07.2018 г. по гр. д. № 14904/2015 г. на Софийския районен съд (СРС), 73-ти състав, в обжалваната му част – в която са уважени предявените от ищцата Ц. Г. З. против касатора искове с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ – за признаване за незаконно на уволнението й, извършено със заповед № 1/16.12.2011 г. на управителя на дружеството – работодател и за възстановяването на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „административен асистент“, и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ за обезщетение за оставане без работа поради уволнението, за времето от 16.01.2012 г. до 16.07.2012 г., с осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 4 331. 19 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 29.02.2012 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
За да постанови посочения правен резултат въззивният съд е установил съществуващото между страните по делото трудово правоотношение, по което ищцата е работела на длъжност „административен асистент“ в място различно от основния офис на ответното дружество, че трудоводоговорната връзка е прекратена от работодателя с негова заповед, считано от 16.01.2012 г., поради съкращаване в щата. Прието е, че съкращението на заемана от ищцата длъжност „административен асистент“ е реално и в предприятието на ответника не е налице друг работник или служител, който да изпълнява функциите на тази длъжност. Въз основа на събрания по делото съвкупен доказателствен материал – писмени документи и гласни доказателства, инстанцията по същество е направила извод, че длъжността „административен асистент“ е била свързана с изпълнение на задачи, възложени на търговеца – работодател от съответните чуждестранни авиолинии (по договори с търговските представителства на Германските авиолинии „Луфтханза“ и Австрийските авиолинии в България), като съглашенията са прекратени в края на 2011 г. Установено е, че работодателят е упражнил правото си на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ (за да запази между няколко работници на различни длъжности, но с близки трудови функции, онези, които работят по добре), макар в случая такъв да не бил задължителен, доколкото се премахвала единствената бройка по щат на длъжността „административен асистент“. Развити са съображения, че след като работодателят е упражнил правото си на подбор той е обвързан и следва да спазва установените в чл. 329, ал. 1 КТ критерии за това – квалификация и по-добро справяне с работата. При позоваване на постановките на ТР № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГК втората инстанция е приела, че критериите за подбор представляват „повелителни норми“ на закон (КТ), които съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва служебно да се прилагат (тъй като представляват императивни материалноправни норми), след като е установено, че имат отношение към предмета на спора и от доказателствата по делото, може да се направи извод за нарушаване на тези правила. В тази връзка са изложени мотиви, че работодателят не е извършил подбор по критериите на чл. 329, ал. 1 КТ, последният е опорочен с последица незаконосъобразност на предприетото уволнение на ищцата. За неоснователно е намерено оплакването във въззивната жалба, че ищцата не е оспорила законосъобразността на извършения подбор – по критериите на чл. 329, ал. 1 КТ, а само и единствено факта на извършването му. Искането й за представяне на документ, посочен в протокола за подбор (документ за квалификацията на другата служителка, която заедно с ищцата е попадала в обхвата на подбора), въз основа на които е осъществен последният, е възприето от решаващия състав за оспорване съдържанието на документа и там обективираните констатации на нарочно създадената комисия относно квалификацията на двете сравнявани служителки. При разколебана доказателствена сила на протокола за подбор като източник на информация по релевантните критерии на чл. 329, ал. 1 КТ и липса на други данни за спазването им (свидетелските показания не са кредитирани) и на определена относителна тежест измежду тях при осъществяване на подбора, е направен извод за опороченост на процедурата и на извършеното въз основа на нея уволнение. Предвид изхода на спора по иска по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ е уважен и обусловеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ с възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност. Изложени са аргументи, че несъществуването по щата на предприятието на такава длъжност не е основание за отказ да се уважи тази претенция, доколкото съдебното решение отменя именно съкращаването на бройка по щатното разписание на работодателя. Посочено е, че този факт не е пречка по – късно последният да извърши ново законосъобразно съкращение, но това не препятства възстановяването на незаконно (поради неправилно извършен подбор) заличената щатна бройка. При липсата на конкретни оплаквания срещу решението на първостепенния съд в уважената част на иска за обезщетение за оставане без работа, поради уволнението, но за не повече от 6 месеца, то е потвърдено.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са поставени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които се твърди да са обусловили решаващите изводи на въззивния съд по конкретното дело и за които се поддържа наличие на сочените допълнителни основания за селекция на касационната жалба.
Повдигнатите правни въпроси са следните:
1.„При направено от ответника евентуално възражение за прихващане с негово насрещно вземане в какъв момент настъпва ефектът на прихващането?“;
2. „В случай, че съдът е констатирал наличието на основание за прихващане и извърши такова в решенето си, допустимо ли е ответникът да обжалва цялата искова претенция или има правен интерес да атакува само частта, по отношение на която не е извършено прихващане?“.
Въпросите в тази група се поставят за разглеждане в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с довод, че обжалваното въззивно решение противоречи на Решение № 143/28.06.2018 г. по гр. д. № 4498/2017 г. на ВКС, ІV г. о. във връзка с констатацията по него, че „в частта по иска по чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над присъдените 4 331. 19 лв. до претендираната сума от 5 040 лв. първоинстанционното решение е влязло в сила“.
3. „Съдът има ли право да се произнася по въпроси, които не са въведени като основание на предявения иск?“;
4. „Може ли съдът да се произнася по доводи за незаконност на уволнение, които не са наведи от ищеца в исковата молба?“;
5. „Налице ли е нарушаване на принципа на диспозитивното начало, когато съдът е обсъдил релевантни за спора факти, които обаче ищецът не е оспорил и не е извел от тях доводи за незаконосъобразност на уволнението?“
По посочените три въпроса касаторът поддържа наличие на отклонение с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 479/23.01.2013 г. по гр. д. № 82/2012 г. на ВКС, ІV г.о. и Решение № 258/01.07.2015 г. по гр. д. № 909/2015 г., ІV г.о. – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
6. „До кой момент от съдебното производство ищецът може да сочи доводи и възражения във връзка с претенцията си?“
Този въпрос се поставя за разглеждане в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с обосноваване на противоречие с Решение № 352/03.12.2013 г. по гр. д. № 62/2013 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 665/01.11.2010 г. по гр. д. № 242/2009 г. на ВКС, ІV г. о. Решение № 258/01.07.2015 г. по гр. д. № 909/2015 г. на ВКС, ІV г. о.
7. „Допустимо ли е изявленията на страните в съдебно производство да се тълкуват по реда на чл. 44, във вр. с чл. 20 ЗЗД?“
Касаторът поставя този въпрос на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поддържа, че при липсата на съдебна практика разрешаването му ще допринесе за правилното прилагане на процесуалния закон, както и за развитието на правото.
8. „Допустимо ли е работник/служител, чиято единствена щатна бройка на дадена длъжност се съкращава, да оспорва законосъобразността на извършен от работодателя подбор, когато последният е упражнил своето субективно право? Оспорващият има ли правен интерес от това оспорване?“
9. „В случай, че уволнението на работник/служител, чиято единствена щатна бройка се съкращава, се отмени поради незаконосъобразност на извършения подбор, на коя длъжност следва да се възстанови ищеца – на тази, чийто щат е бил надлежно съкратен или на тази, във връзка с която е извършен подбора? Съответно – обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ въз основа на кое брутно трудово възнаграждение се изчислява – това за длъжността, чийто щат е бил надлежно съкратен или на тази, във връзка с която е извършен подбора?“
10. „Налице ли е завършен фактически състав на подбора и съответно упражнено ли е от работодателя субективното право на подбор в случаите, когато работникът/служителят, чиято единствена щатна бройка на дадена длъжност се съкращава и работодателят не са постигнали писмено съгласие по чл. 119 КТ за изменение на трудовото правоотношение?“.
Основанието за допускане на касационно обжалване по така повдигнатите въпроси страната обосновава с липсата на съдебна практика и сочи, че те са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като основание за достъп до касация се поддържа и очевидната неправилност на обжалваното решение – чл.280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Първите два от поставените въпроси не са релевантни и не осъществяват общо основание за допускане на касационен контрол, тъй като не са обусловили правните изводи на въззивния съд по конкретното дело и не са включени в спорния предмет. Въпросите за прихващането като способ за погасяване на две насрещни вземания до размера на по – малкото от тях и действието му във времето не са обсъждани от въззивната инстанция. В обжалваното решение е прието, че в отхвърлителната част на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ, решенето на първостепенния съд е влязло в сила, като необжалвано, както и че при липса на конкретни оплаквания в жалбата срещу това решение в уважената част на иска за обезщетение за принудителна безработица, се дължи проверка за начина на неговото определяне, което е намерено да съответства с правилата на чл. 225 КТ.
Непосочването на въпрос с характеристиките на правен по смисъла на разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК, само по себе си лишава от основание искането за достъп до касация и то без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – вж. пак там.
Ето защо по така поставените въпроси касационно обжалване не следва да се допуска.
Третият и четвъртият въпроси също не формират основание за достъп до касационен контрол.
Те са свързани с пределите на съдебното произнасяне – със задължението на съда да даде защита и съдействие на страните само в рамките, посочени от ищеца с основанието на исковата молба и съдържанието на спорното право, заявено в нейния петитум, и да се произнесе по релевираните от страните възражения и доводи.
Въпросите са релевантни, защото са обусловили произнасянето по материалноправния спор, с който съдилищата се били сезирани. Не се открива обаче поддържаното противоречие със сочената практика на ВКС, обективирана в Решение № 479/23.01.2013 г. по гр. д. № 82/2012 г. на ВКС, ІV г.о. и Решение № 258/01.07.2015 г. по гр. д. № 909/2015 г., ІV г.о., на които касаторът се позовава, т.е. допълнителният селективен критерий на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл по спора за законността за уволнение, поради съкращение в щата, като е формирал изводите си за неговата опороченост въз основа на установеното незаконосъобразно провеждане на подбора, осъществен по преценка на работодателя, съобразно твърдението на ищеца в тази насока, въведено като основание на иска. Ето защо, по тези въпроси също не следва да се допуска касационен контрол.
Останалите поставени въпроси не са релевантни, тъй като не са изводими от решаващите мотиви на въззивната инстанция по предмета на спора, а от становище на страната по правилността на обжалваното решение. Те изразяват несъгласието й с правните изводи на съда и с процесуалните му действия по мотивиране на съображения – фактически и правни, по спорния предмет и не могат да формират общо основание (правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК), а съставляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче са относими в производството по разглеждане на касационната жалба – по чл. 290 ГПК, но не и в това по селектирането й – по чл. 288 ГПК. Непосочването на правен въпрос, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, в случая по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – така постановките по т. 1 от горецитирания тълкувателен акт.
Не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидната неправилност на въззивното решение.
Фактическият състав на това основание предпоставя обосноваване от касатора на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните. Такива пороци на съдебния въззивен акт са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване на правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила. Въпросните пороци на съдебния акт не са обосновани от страната, а и не се констатират от настоящата инстанция. Доводите на касатора при мотивиране наличието на соченото основание за селекция на касационната жалба (с препратка към раздел І от последната) обективират разбиране за съдържанието му като нарушения по чл.281, т. 3 ГПК. Те, както се посочи по-горе, обаче формират основания, относими към разглеждане на касационната жалба по същество и нямат правно значение за „очевидната неправилност“, с оглед на изложената по – горе дефинитивност на посочения фактическия състав. Ето защо настоящата инстанция намира, че липсва аргументирано изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосноваващо наличие на предпоставки по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
В обобщение, не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на спора ответникът по касационна жалба има право сторените разноски в касационното производство, които следва да се възложат в тежест на касатора, за което е направено нарочно искане. Видно от договора за правна защита и съдействие, приложен при първото разглеждане на делото от касационната инстанция, по гр. д. № 2769/2014 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о. ищцата Ц. Г. З. е направила разноски за адвокатски хонорар в размер на 590 лв., посочени да са платени в брой. Те не са присъдени с решението по това дело, а по настоящото няма данни за сторени такива. Извършеното плащане на горната сума е удостоверено от договора за правна услуга, имащ в тази част характер на разписка – така постановките по т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Затова жалбоподателя ще следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна сумата от 590 лв. – разноски за касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2971/23.04.2019 г. по гр. д. № 15663/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ – В въззивен състав.
ОСЪЖДА „В.А.В. КОНСУЛТАНТИ“ ЕООД, ЕИК 831814154, със седалище и адрес на управление София, район „Изгрев“,жк Изгрев, бул. Драган Цанков №36, бл. „Интерпред“, ет. 1, офис 101А да заплати на Ц. Г. З. сумата от 590 (петстотин и деветдесет) лева – разноски за касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.