О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 854
София, 18.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №6178/2014 година.
Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.2, изречение първо ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№4178/19.6.2014 г., подадена от Е. Е. – процесуален представител на М. М. С. и Д. Б. С. от [населено място], против определение №337/03.6.2014 г. по гр.д. №308/2014 г. по описа на Добричкия окръжен съд, г.о., с което е прекратено производството по делото на основание чл.200, ал.1, б.”б” ГПК/отм./, по въззивна жалба от Д. С. и М. М. С. срещу решение №7/13.01.2014 г. по гр.д.№9/2004 г. по описа на Каварненския районен съд, в частта , с която са отхвърлени исковете за заплащане на извършени подобрения на съсобствен поземлен имот, с които се е увеличила стойността на имота.
Обстоятелствата по делото са следните:
М. М. С. и Д. Б. С. от [населено място] са обжалвали горепосоченото решение на първата инстанция с посочената въззивна жалба.
С обжалваното определение Добричкият окръжен съд е приел, че към жалбата не е приложен документ за внесена държавна такса, което я прави нередовна., поради което с определение №285/13.5.2014 г. на жалбоподателите е указано с седемдневен срок да отстранят нередовността чрез прилагане на документ за внесена по сметка на съда държавна такса в размер на 1013 лева.
В обстоятелствената част на обжалваното определение е посочено, че с възражение, вх.№3544/26.5.2014 г. жалбоподателите са поискали съдът да отмени определението си, поради грешка или опущение, като са се позовали на това, че обжалваното от тях решение е постановено по искове, предявени по реда на чл.286 ГПК/отм./ в производство за съдебна делба, и както по иска за делба, при предявяването им и по тях не се внася държавна такса, а същата се присъжда с решението. Изложеното е също така, че определение №325/27.5.2014 г. възражението, имащо характер на молба по чл.195, ал.2 ГПК/отм./, е оставено без уважение.
По-нататък в мотивите си окръжният съд е посочил, че съображенията на жалбоподателите са относими към задължението за внасяне на държавна такса по искове за сметки и не са относими към задължението за внасяне на държавна такса по жалба срещу решението по искове за сметки. Като краен извод е посочено, че държавна такса се внася по всяка въззивна жалба, включително и по жалба по допускане на делба или за извършването й.
С оглед тези свои мотиви Добричкият окръжен съд е стигнал до извод, че указанията на съда за отстраняване нередовността на въззивната жалба не са изпълнени своевременно, тъй като същите са съобщение на 20.5.2014 г., а срокът за изпълнението им е 27.5.2014 г., към която дата документ за внесена държавна такса по жалбата не е представен.
Срещу определението на Добричкия окръжен съд е подадена частна жалба, вх.№4178/19.6.2014 г., с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Твърди се, че посочената от съда такса е недължима с оглед разпоредбата на т.18, ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Моли се за отмяна на обжалваното определение в посочената част и връщане делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответниците по частната жалба Ж. Х. И. и И. Ж. И. не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба намира, че тя отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Частната жалба е изцяло неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. Обжалваното определение на Добричкия окръжен съд е правилно. Изводите на съда са изцяло в съответствие с приетото с т.8 от решение №6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС ОСГТК. Макар и въпросът, по който е даден отговор в тълкувателното решение да визира обжалването на решението по допускане на делбата, то на същото основание този отговор е относим и за обжалване на решенията по втората фаза на делбата, за които се прилага разпоредбата на чл.18, ал.1, във връзка с чл.10 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Изложеното налага извод за потвърждаване на обжалваното определение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №337/13.4.2014 г. по гр.д. №308/2014 г. по описа на Добричкия окръжен съд, г.о., в частта с което е прекратено производството по делото на основание чл.200, ал.1, б.”б” ГПК/отм./, по въззивна жалба от Д. С. и М. М. С. срещу решение №7/13.01.2014 г. по гр.д.№9/2004 г. по описа на Каварненския районен съд, в частта , с която са отхвърлени исковете за заплащане на извършени подобрения на съсобствен поземлен имот, с които се е увеличила стойността на имота, по частна жалба, вх.№4178/19.6.2014 г., подадена от Е. Е. – процесуален представител на М. М. С. и Д. Б. С. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: