О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 854
София, 24 юни 2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май , две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №2332/2014 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на М. димитров Б. срещу решение № 608 от 04.12..2013г по гр.дело № 853/2013г. на Пловдивски апелативен съд с което е потвърдено решение от 23.04.2013г по гр.д. №1689/2013г на Пловдивски окръжен съд в обжалваната от касатора част
В приложеното към жалбата изложение се изтъква основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Като въпрос е формулирана тезата , че въпреки изрично оплакване , въззивният съд не е изяснил в мотивите си защо приема за допустимо доказателствено средство показанията на свидетели „във връзка с възраженията от страна на ищеца на симулативност на цената по сделките”. Тези сделки ответникът е сключвал по силата на договор поръчка за закупуване на земя .Ако съдът ги е обсъждал и ценил предвид писмено доказателство , изхождащо от другата страна (чл. 165 ал.2 изр. първо ГПК ),допускането и кредитирането им противоречи на реш. №51/21.07.2010г по т.-д № 528/2009г Іт.о на ВКС , практика по чл. 290 ГПК, основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Ако свидетелите са допуснати и кредитирани от съда във втората хипотеза на чл. 165 ал.2 ГПК, че ограничението не се отнася за трети лица ( при нотариални сделки с купувач юридическо лице , за които се твърди симулация относно цената постигната между ответника – пълномощник и продавачите , като ищецът , заявил за разкриване същата , е физическото лице – едноличен собственик на капитала на дружеството – купувач) , въпросът е :представлява ли едноличният собственик и управител на юридическото лице – страна по сделката „ трето лице” по смисъла на чл. 165 ал.2 ГПК , по отношение на което не важат ограниченията при допускането на свидетелски показания ,опровергаващи съдържание на нотариален акт в хипотеза на твърдение за симулация относно цената .Сочи се по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , тъй като няма установена практика по този проблем .И в двата случая кредитирането на свидетелските показания е било от съществено значение за изхода на делото , включително по отношение задължението на ответника да върне присъдените 20 000 лева,като неотчетени на ищеца с извършени сделки , преди оттегляне на поръчката .
Ответникът Ш. Ш. оспорва доводите за допускане на жалбата до разглеждане като изтъква ,че липсва формулиран въпрос ,липсва обосновка на посочените основания .В случая са налице и двете хипотези, при които се допускат свидетели. Претендират се разноски
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Тълкуването на липсващ мотив в решението , в коя възможна нормативна хипотеза съдът е приел да обсъжда и кредитира показанията на изслушаните във връзка с разкриване на симулация свидетели , не замества изискването за формулиране на ясен и конкретен правен въпрос , чиито отговор да е даден в практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК и въззивното решение да противоречи на този отговор , както се поддържа в първата част на изложението. Освен че липсва въпрос , липсва обосновка защо защитата изтъква противоречие с решение №51/21.07.2010г по т. д № 528/2009г Іт.о на ВКС , в което е разяснено за кои случаи забраната за гласни доказателства би могла да бъде преодоляна . Не става ясно към коя от обобщено посочените в това решение хипотези касаторът приравнява,или противопоставя обстоятелствата по настоящето дело. Предвид възприетото в. т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС, касаторите са длъжни да посочат ясно и точно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е обусловил решаващата воля на съда .
Формулираният като втори правен въпрос , по основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК ,е конкретен и ясен ,но отговорът му няма да доведе до други решаващи изводи по допустимостта на доказателствата. Липсва обуславящата за изхода на конкретното дело връзка . В решението си , при обсъждане на свидетелските показания ,въззивният съд не е изтъкнал изрично дали ограниченията за допускане на гласни доказателства са били преодоляни в първата хипотеза на чл. 165 ал.2 ГПК , но предвид изричното определение на първоинстанционния съд по чл. 140 ГПК , че по делото се представят и следва да се приемат писмени изявления – разписки , които могат да послужат като начало на писмено доказателство , съответно с този мотив са били допуснати и изслушани свидетелските показания и щом въззивният съд не е ревизирал тези действия , приел ги е за законосъобразни, решението съдържа доводи по оплакванията на въззивния жалбоподател. Дали предвид начало на писмено доказателство, или поради това ,че по отношение на процесната симулация ищецът следва да се счита за трето лице и за него ограниченията не важат , каквото е да се приеме в настоящия случай , свидетелски показания са допустими и те са надлежно и съответно обсъдени от съдилищата . Прецизирането на двете хипотези на чл. 165 ал.2 ГПК при настоящите обстоятелства не е въпрос от значение за изхода на конкретното делото. Наред с това Върховен касационен съд не приема и съображението на защитата ,че поради кредитиране на гласните доказателства съдът е достигнал до заключението си за дължимост на исковата сума от 20 000 лева, присъдена със самостоятелен диспозитив. Решаващите мотиви за основателност на иска в тази част са други и нямат връзка с разкриването на симулацията .
Касационно обжалване не следва да се допуска.
Ответникът в производството претендира разноски , но не ги е посочил , нито доказал .
Воден от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 608 от 04.12.2013г по гр.дело № 853/2013г. на Пловдивски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .