4
4
Определение по т. д. № 1259/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 1259/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№854
София, 15.11.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 1259 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба на Д. И. А. – К. и Н. Л. К. от [населено място] против въззивно решение от 27.11.2012 г. по гр. д. № 11925/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение от 07.04.2011г. по гр. д. № 42676/2010 г. на Софийски районен съд в обжалваната му част, с която е признато за установено по исковете с правно основание чл. 415, ал.,1, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, че Д. А. –К. и Н. К. дължат солидарно на [фирма] по запис на заповед от 03.10.2008 г. разликата над 582 лв. до пълния предявен размер на исковете от 8031,86 евро, ведно със законната лихва от 16.03.2009 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по гр. д. № 15509/2009 г. на СРС.
Въззивният съд е приел, че посочената сума по записа на заповед е дължима солидарно от Д. К. в качеството й на едноличен търговец „Д.-Д. К.” като платец по записа на заповед и Н. К. в качеството му на авалист /менителнично поръчителство/. Съдът е счел, че вследствие на настъпило прехвърляне на предпрятието на едноличния търговец, след като записът на заповед е бил издаден, е възникнала солидарна отговорност между отчуждителя и преобретателя за задълженията на предприятието, съществуващи към датата на сключване на договора. Счел е, че в случая, доколкото става дума за прехвърляне предприятието на едноличен търговец, и тъй като физическото лице, дори при изгубване на качеството търговец отговаря с едно и също имущество и за задълженията си, поети като търговец, отговорността му не се ограничава от обема на отговорността по чл. 15, ал. 3 ТЗ.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е недопустимо на соченото основание.
В изложението си, касаторът е развил общи съображения за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа, че съдът се е произнесъл по значим за спора материалноправен въпрос – как се определя размерът на отговорността на отчуждителя на търговско предприятие.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 година на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на спора. В случая, жалбоподателят е формулирал макар и общ правен въпрос от значение за изхода на делото, тъй като въпросът за отговорността на отчуждителя на търговско предприе спрямо кредиторите е бил преценяван и обсъждан от решаващия съд, предвид характера на предявения установетелен иск и образуваното заповедно производство въз основа на запис на заповед.
Соченият от касатора правен въпрос, за да представлява общо основание за селектиране на касационната жалба, трябва да е от значение за конкретното дело, неговата обща значимост да е намерила конкретно проявление в настоящото производство, както е в случая. Не е налице обаче допълнителното основание за допускане на касационно обжалване, предвид позоваване на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като поставеният от жалбоподателя правен въпрос не допринася едновременно и за точното прилагане на закона, и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква първично определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото. По приложението на чл. 15, ал. 3 ТЗ, особено след изменението от 2003 година, е внесена яснота в законовата редакция на текста, маркирано е „до размер на получените права” досежно обхвата на солидарната отговорност.
По отношение на тази отговорност е формирана задължителна съдебна практика от ВКС, обективирана в посоченото решение от въззивния съд в мотивите на съдебния акт, постановено по реда на чл. 290 ГПК по същия правен въпрос, относимо към търговско дружество.Тази практика е съобразена от съда и е направено разграничение, свързано със статута на едноличния търговец, обосновало отхвърляне на иска до размер на получената продажна цена на търговското предприятие и за дължимост по останалия над тази сума размер по записа на заповед.
При този изход на спора на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени поискани с отговора на касационната жалба разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 514 лв, определени съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения .
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 27.11.2012 по гр. д. № 11925/2011 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Д. И. А. – К. и Н. Л. К. да заплатят на [фирма] сумата 514 лева разноски за настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: