О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 854
София, 06.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2820/2018 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№3572/15.5.2018 г., подадена от адв. В. К. – процесуален представител на [фирма] – С., против въззивно решение №61/30.3.2018 г. по гр.д.№45/2018 г. по описа Ловешкия окръжен съд, г.к., с което е потвърдено решение №432/29.11.2017 г. по гр.д.№1775/2016 г. по описа на Ловешкия районен съд, девети граждански състав, с което е отхвърлен предявения от [фирма] – С., против Д. П. Г. от [населено място], с правно основание чл.45 ЗЗД, за сумата 20000 лева – имуществени вреди, съставляващи пропусната полза от сключването на договор за охрана на обект в [населено място] с фирма [фирма].
За да постанови посочения резултат въззивната инстанция е приела, че „Фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД включва четири кумулативни предпоставки – извършено виновно и противоправно деяние, нанасящо вреди другиму и причинна връзка между тях. Въззивната инстанция намира, че в хода на производството не е доказано осъществяването на противоправно деяние от Д. Г., което да ангажира имуществената и отговорност. В съдебно заседание на 04.05.2017 г. първоинстанционния съд е направил подробен доклад по делото на основание чл. 146 от ГПК, както и е разпределил доказателствената тежест. Изрично е указал конкретните факти, подлежащи на доказване от въззивника-ищец по чл. 153 от ГПК. В същото съдебно заседание е дал възможност на въззивника-ищец да представи гласни доказателства-да доведе двама свидетели, да представи писмени доказателства относно репутацията си, да ангажира писмени доказателства за преддоговорните отношения с [фирма]. В проведените последващи четири открити съдебни заседания не са представени гласните доказателства от ищеца, оттеглено е искането от въззивника и заличена допуснатата съдебно – графологическа експертиза. Следователно въззивникът не е представил надлежни доказателства, че Д. Г. е извършила противоправни действия, нарекла е представителите на въззивника-ищец”мутри” и е уронила репутацията му. От изслушаните св. показания на Н.Н., както и текста на статията, която съдържа отпратка, че се ползва материал от друго печатно издание, съдът не може да направи еднозначен извод, че Д. Г. е изложила неверни твърдения и е нарекла охранителите на „Д. г.”-О.-С. с обидни имена. Позицията на свидетеля/ в каквато насока са и обясненията на Д. Г./ е, че Д. Г. не е заявявала такива обстоятелства в телефонния разговор между двамата, а статията в „Л. п.” е ползвала стила и изразите от публикацията в „ПИК. От друга страна настоящата инстанция преценява, че не са представени доказателства и относно претърпени имуществени вреди от въззивника в размер на сумата 20000 лева, тъй като липсват документи относно реално осъществени преддоговорни отношения с [фирма]. Въззивникът е представил писма № 156/19.07.20156 г. и № 158/25.07.2016 г. до [фирма], за които настоящата инстанция счита,няма данни да са били получени от адресата, на коя дата и от кого. Извлечението от изходящия дневник на [фирма]-С. не установява факта на получаване на писмата, а само изготвяне и административна обработка.Кореспонденцията на [фирма] адресирана до въззивника, а именно писма № 36/13.07.2016 г., 37/22.07.2016 г. и 1213/04.08.2016 г. не фигурира въобще в дневника за входяща кореспонденция на въззивника.Писмата са изготвени са от 13.07.2016 г. до 08.0.2016 г. в хода на описаните по-горе действия между страните по делото и въззивната инстанция също преценява, че не установяват категорично съществуването на преговори по формиране на облигационна връзка с [фирма]. Ловешки окръжен съд намира, че иска с правно основание чл.45 от ЗЗД, за присъждане на сумата 20000 лева-обезщетение за имуществени вреди е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационният жалбоподател моли да се допусне до касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: „Носи ли отговорност по чл.45 ЗЗД авторът на твърдения в изявления, дадени пред журналист, публикувал изявленията, когато е потвърдил пред последващ издател верността на написаното в статията от журналиста, заедно с обидни и позорящи квалификации и е дал съгласие за препечатването й ?“
Като основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочи се и се представя решение на ВКС по чл.290 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Ответницата по касационна жалба Д. П. Г., посредством процесуалния си представител – адв. Б. Д., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационна жалба, представеното с нея изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК и отговора на ответницата по касация съобрази следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, изречение първо поради което е процесуално допустима. Въззивното определение обаче не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. по следните съображения:
Поставеният от касационния жалбоподател въпрос не обосновава допускане на обжалваното определение до касационно обжалване по смисъла на чл.288 ГПК, тъй като освен по него въззивната инстанция е стигнала и до друг решаващ извод, който определя изхода от спора, а именно, че ищецът не е установил с ангажираните от него доказателства твърденията за претърпени имуществени вреди. За този извод във въззивното решение касационният жалбоподател не е поставил въпрос в изложението си.
С оглед изхода от спора в настоящото производство касационният жалбоподател следва да заплати на ответницата по касация деловодни разноски в размер на 1900 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №61/30.3.2018 г. по гр.д.№45/2018 г. по описа Ловешкия окръжен съд, г.к.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], [улица], ет.5, ап.8, да заплати на Д. П. Г., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.4, ап.7, деловодни разноски в размер на 1900/хиляда и деветстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: