О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 854
София, 21.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 388 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. С. Р. от гр. С., чрез процесуалния му представител адв. Х, против въззивното решение без номер от 19 септември 2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на Софийския градски съд за 2006 г., в частта му, с която е отменено решение без номер от 7 юли 2003 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. С. за 2002 г. и вместо него по отношение на И. Р. Р. от гр. С. е обявен за недействителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 2000 г., сключен между А. К. К., Х. Ц. К. и М. С. Р.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на процесуалните правила и необоснованост, защото съдът не е преценил, че апартаментът, предмет на сделката, чиято отмяна се иска, е единственият притежаван от първия ответник недвижим имот – съпружеска имуществена общност с неговата съпруга, поради което той е несеквестируем и атакуваната сделка не уврежда интересите на кредитора, тъй като принудителното изпълнение не може да се насочи спрямо този имот; от договора за заем не може да се направи извод за наличие на облигационни отношения между ищците и ответникът К. преди 28 декември 2000 г., а атакуваната сделка е осъществена преди това; с влязло в сила решение между страните не се установява, че с договора за заем от 28 декември 2000 г. страните са оформили вече съществуващи помежду им отношения и въззивният съд няма право повторно да обсъжда обстоятелствата по тези взаимоотношения, тъй като те са установени с влязло в сила решение; съдът е ценил неправилно доказателствата по делото. В изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че се иска допускане до касационен контрол на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 и 3 от ГПК по въпроса, макар и не дословно формулиран, може ли съдът да обяви за недействителна цялата сделка по реда на чл. 135 от ЗЗД, ако имотът е бил в режим на съпружеска имуществена общност, а задължението е само на единия от съпрузите; съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не е зачел силата на пресъдено нещо между страните относно подписването на договора за заем и получаването на парите, а и са кредитирани писмени обяснения на ответника К, дадени в друг вид производство. Представя се решение № 655 от 5 юли 2007 г. по гр.д. № 573 по описа на ІІ ГО за 2006 г.
Ответникът И. Р. Р. от гр. С., чрез процесуалния му представите адв. А, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК сочи, че жалбата не съдържа адрес на страната; няма противоречие между решението и практиката на ВКС, защото липсват данни, че заемът не е бил за задоволяване на нуждите на семейството на прехвърлителя К. ; К. е направил извънсъдебно признание за дължимостта на задължението; твърденията за допуснати нарушения на съдопроизводството са неоснователни.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че ищецът Р е предоставил в заем на К. сума още през 1998 г., която по-късно била закрепена като част от заема в писмения договор от 28 декември 2000г., като е обсъдено признание на К. в жалба до прокуратурата; продажбата на апартамента от К. на касатора е увредила ищците в качеството им на кредитори, защото е затруднила удовлетворяването им; К. и касаторът са знаели за паричното задължение на К. спрямо И. Р.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол по първия поставен въпрос се иска на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК. Поставеният въпрос е много важен по принцип, но не е предпоставка за разглеждането на конкретния спор в същинско касационно производство. Това е така, защото посоченият проблем не е бил поставян за разрешаване от съда и в мотивите на атакуваното решение липсва подобно разрешение, което да бъде преценено с оглед трайната практика на ВКС. Затова, след като касаторът е пропуснал да наведе това си възражение в разглеждането на спора и съдът не се е произнасял по него, то няма допуснато нарушение на практиката на касационния съд, каквото се твърди.
Неоснователно е и искането за допускане до касационен контрол на решението при условията на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК. По естеството си поставените въпроси представляват оплакване срещу правилността на атакуваното решение във връзка с оценката на доказателствата по спора. Неправилността на решението обаче не е основание за допускането му до касационен контрол, а е такова по смисъла на чл. 281 т. 3 от ГПК
Ответникът И. Р. не претендира заплащане на разноски по реда на чл. 78 ал. 3 от ГПК, а и доказателства за сторени такива пред касационния съд не са представени, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение без номер от 19 септември 2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на Софийския градски съд за 2006 г., в обжалваната му част, с която е отменено решение без номер от 7 юли 2003 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. С. за 2002 г. и вместо него по отношение на И. Р. Р. от гр. С. е обявен за недействителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 2000 г., сключен между А. К. К., Х. Ц. К. и М. С. Р.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: