6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 855
С.,31.10.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия К. Е. ч. т. д. № 600/2011 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение от 07.04.2011 г. по гр. д. № 156/2011 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Кюстендилски районен съд разпореждане от 20.12.2010 г. по ч. гр. д. № 4628/2010 г.
С първоинстанционния акт е отхвърлено подаденото от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата 463 300 лв., като част от вземане, дължимо за неплатени лизингови вноски, неустойка за забавено плащане и подлежащи на възстановяване разходи по договор за финансов лизинг № 005232-001/04.04.2008 г. и договор за финансов лизинг № 005232-002/04.04.2008 г., ведно с лихва 1% на ден върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й плащане.
Частният касатор поддържа, че въззивното определение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че съдът необосновано е преценил подаденото от него заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение като заявление по чл. 417, т. 3 ГПК, вместо по чл. 417, т. 6 ГПК, в резултат на което е съобразявал неотносими към това основание обстоятелства. Изразено е несъгласие и с извода на въззивния съд за липса на достатъчна конкретизация на претендираното вземане, както и за липса на доказателства за настъпване на предсрочна изискуемост на същото.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е аргументирано наличието на всички основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване, като се твърди, че обжалваното определение съдържа произнасяне по следните значими за делото въпроси: 1. Дали ипотечният акт е документ, въз основа на който може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, различен от останалите нотариални актове; 2. Дали е необходимо и в ипотечния акт, когато същият се представя като документ по чл. 417 ГПК, да „се съдържа” задължението, изпълнение на което се иска, по смисъла, който се влага в този термин в чл. 417, т. 3 ГПК, за да може да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист или е достатъчно ипотечният акт да установява съществуването на такова задължение; 3. За обсега на съдебната проверка относно предпоставките по чл. 417, т. 6 ГПК – може ли съдът при разглеждане на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение да извършва проверка на изисквания, непосочени в тази разпоредба и 4. Дали е необходимо установяването на предсрочна изискуемост с документ по чл. 418, ал. 3 ГПК при претендиране на обезпечени вземания, чиито падеж е настъпил и без да е обявена такава изискуемост и по-специално поради изтичане на уговорения срок за изпълнението им.
Ответниците по частната касационна жалба – Евростилл” Е., [населено място] и [фирма], [населено място] – не заявяват становище по същата.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна, в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и срещу подлежащ на обжалване акт.
За да потвърди първоинстанционното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението на [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата 463 300 лв., въззивният съд е приел, че не са изпълнени изискванията на чл. 417, т. 3 ГПК, на който се позовава заявителят, а именно – нотариалният акт да съдържа в себе си задължението за заплащане на съответната парична сума; това задължение да е индивидуализирано и да са представени доказателства за настъпване изискуемостта на претендираното вземане към датата на подаване на заявлението. Според решаващия състав, в представения по делото нотариален акт не са конкретизирани паричните суми, за които се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и не е ясно какъв е техният произход, респ. какъв е размерът на непогасените лизингови вноски, включват ли се неустойки и какъв е техният размер. Наред с това, съдът е счел, че не е изпълнено и изискването на чл. 418, ал. 3 ГПК, предвид липсата на документ, от който да се установява, че лизингодателят се е възползвал от предвидената в лизинговите договори възможност и е обявил вземанията си за предсрочно изискуеми.
С оглед мотивите на атакуваното определение, настоящият състав намира, че значим за изхода на конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е само въпросът за обсега на съдебната проверка относно предпоставките по чл. 417, т. 6 ГПК, т. е. може ли съдът при разглеждане на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение да извършва проверка на изисквания, непосочени в тази разпоредба. По отношение на този въпрос е осъществено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като същият е решен в отклонение от практиката на ВКС – определение № 490 от 02.07.2010 г. по ч. т. д. № 298/2010 г. на ВКС, ІІ т. о. Всички останали въпроси касаят правилността на обжалвания акт и поради това по отношение на тях не следва да се преценява наличието на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
По основателността на частната касационна жалба:
Настоящият състав намира, че обжалваното определение е неправилно.
В депозираното от [фирма], [населено място] заявление за издаване на заповед за изпълнение /т. 12/ е посочено изрично, че документът, от който произтича вземането, е нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 188, том І, рег. № 2782, дело № 336/2008 г. на Нотариус Е. П., с район на действие Кюстендилски районен съд. На учредената с този нотариален акт договорна ипотека заявителят се е позовал и в т. 14 от заявлението, където е дадена подробна информация относно произхода и размера на поетото от двамата солидарни длъжници задължение. С оглед на тези данни, искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение, с което е сезиран Кюстендилски районен съд, следва да бъде квалифицирано като искане по чл. 417, т. 6 ГПК, а не по чл. 417, т. 3 ГПК, както неправилно е приела въззивната инстанция. Поради това, преценката на основателността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да се извърши единствено с оглед изискванията на чл. 417, т. 6 ГПК, т. е. налице ли е редовен от външна страна ипотечен акт, установяващ подлежащо на изпълнение вземане на заявителя срещу ответника по заявлението.
В случая посочените изисквания са осъществени. Ипотечният акт, на който се позовава дружеството-заявител – нотариален акт № 188, том І, рег. № 2782, дело № 336/2008 г. на Нотариус Е. П., с район на действие Кюстендилски районен съд – установява съществуването на вземане на [фирма], [населено място] по договор за финансов лизинг № 005232-001/04.04.2008 г. за сумата 1 264 800 евро /главница с включен ДДС/ и по договор за финансов лизинг № 005232-002/04.04.2008 г. за сумата 391 600 евро /главница с включен ДДС/, дължими солидарно от двамата длъжници [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], както и че за обезпечаване на част от задълженията по тези договори в размер на сумата 463 300 лева, заедно с лихвите, неустойките, комисионните, таксите, разноски и ДДС върху тях, длъжникът [фирма] е учредил в полза на лизингодателя договорна ипотека върху свой имот /подробно описан в акта/. С оглед на това и предвид данните, съдържащи се в представените със заявлението погасителни планове към процесните договори за финансов лизинг за настъпила изискуемост на част от лизинговите вноски и по-конкретно на вноските с падеж от 10.11.2009 г. до 10.11.2010 г., чийто общ размер надхвърля значително сумата на обезпечението 463 300 лв., следва да се приеме, че са налице предпоставките по чл. 417, т. 6 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за тази сума.
Настоящият състав счита за неправилно изразеното от въззивния съд разбиране за липса на индивидуализация на задължението. В т. 14 от заявлението е дадена подробна информация относно размера на дълга по всеки от двата договора – както на непогасената част от лизинговите вноски /брой, падеж и общ размер/, така и относно акцесорните задължения за неустойка и подлежащи на възстановяване разходи /данъци, такси и др./. Следователно, заявлението отговаря на изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1 ГПК и подлежи на разглеждане по същество.
Не може да бъде споделен и изводът на решаващата инстанция за неоснователност на подаденото от [фирма] заявление поради липсата на доказателства за обявяване на задълженията по процесните договори за предсрочно изискуеми. Същият е резултат от тълкуването на уговорката между страните по т. ІІІ.1. от нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека в противоречие с изискванията на чл. 20 ЗЗД. Неправилно въззивният съд е обвързал удоволетворяването на лизингодателя-кредитор от принудителната продажба на ипотекирания имот с обявяването на предсрочна изискуемост на задълженията по двата договора. Логическото тълкуване на посочената клауза от нотариалния акт сочи категорично, че обявяването на предсрочна изискуемост на задълженията е само една възможност за кредитора, а не е предпоставка за публичната продажба на ипотекирания имот. За реализирането на ипотеката е напълно достатъчно неплащането и нарушаването на сроковете за издължаване на която и да е от сумите по всеки от договорите и неизпълнението на което и да е от задълженията по тях от страна на лизингополучателя. И тъй като в случая за плащането на лизинговите вноски е уговорен конкретен падеж, то със самото настъпване на същия настъпва и изискуемостта на вземането за съответната вноска. Поради това, че погасителни планове, в които са посочени падежите на лизинговите вноски, са подписани от двамата солидарни длъжници, същите следва да се преценяват като изходящи от тях документи, установяващи изискуемостта на вземането по смисъла на ч. 418, ал. 3 ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав приема, че са осъществени изискуемите по чл. 418, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 417, т. 6 ГПК предпоставки за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата 463 300 лв. Предвид изричното искане на заявителя, върху дължимата сума следва да бъде начислена също уговорената от страните във всеки от двата процесни договора неустойка за забава в размер на 0.1% на ден, считано от датата на подаване на заявлението 17.12.2010 г. до окончателното й изплащане, както и да бъдат присъдени направените от заявителя разноски по делото в размер на сумата 9 266 лв. – платена държавна такса и 6 099.60 лв. – адвокатско възнаграждение по договор за предоставяне на правни услуги от 30.05.2009 г., платено с фактура № 1063 от 15.12.1010 г.
По изложените съображения въззивното определение е неправилно и подлежи на отмяна.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 417, т. 6 и чл. 418, ал. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 07.04.2011 г. по гр. д. № 156/2011 г. на Кюстендилски окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], гр. К., [улица], и [фирма], ЕИК[ЕИК], гр. К., [улица], [жилищен адрес] да заплатят солидарно на [фирма], ЕИК[ЕИК], гр. С., [улица], сумата 463 300 /четиристотин шестдесет и три хиляди и триста/ лева, представляваща част от вземане, дължимо за неплатени лизингови вноски, неустойка за забавено плащане и подлежащи на възстановяване разходи по договор за финансов лизинг № 005232-001/04.04.2008 г. и договор за финансов лизинг № 005232-002/04.04.2008 г., ведно с лихва 1% на ден върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението 17.12.2010 г. до окончателното й плащане, както и разноски по делото в размер на сумата 9 266 /девет хиляди двеста шестдесет и шест/ лева – платена държавна такса и сумата 6 099.60 лв. /шест хиляди деветдесет и девет лева и шестдесет стотинки/ – адвокатско възнаграждение.
ПОСТАНОВЯВА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ и ИЗДАВАНЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ за посоченото вземане.
ВРЪЩА делото на Кюстендилски районен съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: