О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 855
гр. София, 29.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 2024/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Й. Р. К. срещу решение № 406 от 15.01.2015 г. по гр. дело № 6090/2014 г. на Софийски градски съд, ВО, ІІ А състав.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] поддържа становище за липсата на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето гражданско отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение състав на Софийски градски съд /СГС/ е отменил решение № ІІ – 64 – 303 от 17.01.2014 г. по гр. дело № 27370/2013 г. на Софийски районен съд /СРС/, 64 състав в частта, с която първостепенният съд е уважил предявения иск по чл. 200 КТ от настоящия касатор против [фирма] за разликата между 13000 лв. и присъдените от СРС 20000 лв. и по същество е отхвърлил иска в отменената част, потвърдил е решението в останалата му част, с която е бил отхвърлен искът по чл. 200 КТ до пълния му предявен размер от 30000 лв. Коригирал е решението на СРС в частта му за разноските съобразно отменената му част. Предмет на настоящата касационна жалба е това въззивно решение в отхвърлителните му части. За да постанови обжалвания резултат СГС е приел, че са налице предпоставките по чл. 200 КТ за ангажиране отговорността на работодателя за репариране на неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, но е мотивирал и наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, като е обосновал разбиране, че ищецът е действал при груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ с оглед установеност на това, че работникът е нарушил създадените от работодателя правила за безопасност на труда въпреки инструктажите и професионалния си опит. Така е обосновал извод, че обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва да се редуцира до 13000 лв.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът чрез пълномощника си адвокат Н. е възпроизвел напълно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК, заявил е че в случая прави възражение за неправилното приложение на чл. 52 ЗЗД, като е направил извод за това, че съдът „съобразил в недостатъчна степен”, съдържащите в ППВС № 4/1968 г. разяснения относно критериите за приложимост на чл. 52 ЗЗД, което обуславяло според него приложимост на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Интерпретирани са мотивите на цитираното ППВС и са направени оплаквания, свързани с търпените от касатора болки и страдания, от което е изведено и оплакване за заниженост на присъденото обезщетение. Жалбоподателят е развил и разбирането си за това, че законодателят е възложил на ВКС уеднаквяване на практиката, от което е извел задължение за тази инстанция да допуска касационно обжалване. Изложени са съображения и за нарушаване на чл. 5 ГПК. К. е направил и „възражение „ за „неправилното прилагане„ на чл. 201, ал. 2 КТ по отношение, на което е възпроизвел дословно доводите, изложени в касационната жалба, свързани с оплаквания за неправилност на изводите на съда за съпричиняване на вредоносния резултат.
К. не обосновава доводи за наличие на предпоставки за допускане на касационен контрол. Той не е поставил материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който се дефинира като такъв, свързан с правните изводи на въззивния съд, обусловили обжалвания правен резултат. В тази връзка общо посоченото „възражение за неправилното прилагане на чл. 52 от ЗЗД” не обосновава извод за наличие на общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като освен че очертава предмета на спора съдържа в себе си и оплакване за неправилност на акта, което по принцип е ирелевантно за производството по чл. 288 ГПК. Липсата на правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение. За пълнота на настоящите мотиви следва да се изложи и това, че касаторът не е развил и никакви доводи, относими към някои от основанията, лимитивно изброени в чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК. Възпроизвеждане на текста на тези основания не съставлява довод за наличието им. Като такъв довод не съставляват и общите оплаквания за неправилност на акта, които се разглеждат само, ако бъде допуснато касационно обжалване, тъй като се квалифицират по чл. 281, т. 3 ГПК.
При така въведено от касатора изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 406 от 15.01.2015 г. по гр. дело № 6090/2014 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
П.:
ЧЛЕНОВЕ: