ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 855
София, 21.07. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 472 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат С като служебен процесуален представител на М. Н. М. от гр. З. срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд от 21. Х.2008г. по в.гр.д. № 18/2008г.
Ответникът по касационната жалба ЦДГ “С” гр. З. е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивните решение и определение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Великотърновският окръжен съд след връщането на делото за ново разглеждане от ВКС на РБ е оставил в сила решението на Е. РС от 10.ІІ.2006г. по гр.д. № 154/2005г., с което са отхвърлени предявените от М. Н. М. срещу ЦДГ “С” искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 4 от КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжността “д. учителка” със заповед № 31/27.ІV.2005г. е законно. От събраните по делото доказателства е установено по несъмнен начин, че тя е извършила вмененото й дисциплинарно нарушение – неявяване на работа от 28.ІІІ. до 27.ІV.2005г. Въз основа на преценка на показанията на разпитаните свидетели съдът е приел, че не е доказано през този период ищцата да не е била допускана от работодателя до работното й място. Процедурата по налагане на наказанието е законно проведена при спазване на изискванията на чл.189 ал.1, чл.193 ал.1 и чл.195 ал.1 от КТ и уволнителният акт е връчен на ищцата по пощата.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК по допускането на касационно обжалване на решението касаторката сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени процесуалноправни въпроси, изразяващи се в незаконосъобразно връчване на заповедта за уволнение и в неразглеждане на въпроса с недопускането на работа, в която насока имало противоречива практика, както и по материалноправния въпрос недопускането до работното място на служител следва ли да се счита неявяване на работа, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение.
По силата на посочената разпоредба на касационно обжалване подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправни или процесуалноправни въпроси от значение за спора по делото, които са от значение за точното прилагане на закона или за развитие на правото. Разрешеният въпрос е основание за допускане на обжалване по т.3, когато по него липсва съдебна практика, или тази практика не съответства на закона и поради това следва да бъде променена, или когато законът е неясен и непълен и се нуждае от тълкуване.
В разглеждания случай въпросът относно връчването на заповедта за уволнение е бил предмет на разглеждане и разрешаване с касационното решение на Великотърновския апелативен съд от 28. ХІІ.2007г. по гр.д. № 31/2007г., с оглед на което той е преклудиран и не може да бъде пререшаван. Ето защо касационно обжалване по него не следва да бъде допускано.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по втория процесуалноправен въпрос. Въззивният съд е подложил на обстойна преценка показанията на многобройните разпитани по делото свидетели в тази насока и по отношение на всеки е посочил причината, поради която кредитира или не кредитира съобщените от тях обстоятелства. Освен това изложението не съдържа никаква обосновка защо според касаторката този въпрос е разрешен в противоречие със закона и, респективно, е от значение за точното прилагане на закона.
Не е обосновано по никакъв начин, включително и чрез посочването и представянето на съдебни решения, и твърдението за наличие на противоречива съдебна практика по въпроса за недопускането на работното място. А и тъй като решаващият извод на въззивния съд е, че такова недопускане не е установено, по материалноправният въпрос “недопускането следва ли да се счита за неявяване на работното място” няма произнасяне в атакувания съдебен акт, следователно не е налице основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка за допускането на касационно обжалване.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се допуска.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд от 21. Х.2008г. по гр.д. № 18/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: