4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 856
гр. София, 02.12. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи декември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Бонка Йонкова
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 785/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК във вр. с чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „П. Х.” АД – гр. Варна, допълнена с молба от 01.09.2010 г., срещу определение № 362 от 10.08.2010 г. по ч. гр. д. № 425/2010 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от дружеството частна жалба вх. № 3430/22.07.2010 г. против определение № 2178 от 16.07.2008 г. по ч. т. д. № 1175/2010 г. на Варненски окръжен съд и е прекратено производството по делото. С първоинстанционното определение, по молба на М. И. С., е спряно на основание чл.536, ал.1, т.1 от ГПК във вр. с чл.19, ал.5 от ЗТР производството пред Агенция по вписванията във връзка със заявления за обявяване на всички обстоятелства, заявени по партидата на „П. Х.” АД, касаещи проведено на 28.06.2010 г. общо събрание на акционерите на дружеството, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на т. д. № 1179/2008 г. по описа на Варненски окръжен съд.
В частната жалба се излагат подробни съображения за нищожност, недопустимост и неправилност на атакуваното определение като се прави искане за прогласяване на неговата нищожност, алтернативно – за обезсилването му.
Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в което са обосновани основания по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на определението до касационно обжалване, но същите не следва да се обсъждат. Предмет на обжалване с частната жалба е определение на въззивен съд по чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, което подлежи на обжалване при условията на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК, т. е. допустимостта на обжалването не е обвързана с предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
Ответникът по частната жалба М. И. С. от гр. Варна оспорва жалбата по съображения в писмен отговор от 10.09.2010 г., допълнен с молба от 21.09.2010 г. Изразява становище, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгл. чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК. Доводите на частния жалбоподател за нищожност на определението касаят неговата законосъобразност, а не валидност, и не обосновават извод, че същото е нищожно на сочените в жалбата основания.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната жалба на „П. Х.” АД и да прекрати образуваното във връзка с нея производство, Варненски апелативен съд е приел, че жалбата е недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт – определение на Варненски окръжен съд, с което е разпоредено спиране на производството пред Агенция по вписванията, инициирано със заявления за вписване на обстоятелства по партидата на дружеството – частен жалбоподател, касаещи проведено на 28.06.2010 г. общо събрание на акционерите. Въззивният съд е изложил съображения, че след като първоинстанционното определение е постановено в самостоятелно производство по чл.536 от ГПК във вр. с чл.19, ал.5 от ЗТР, в което е извършена преценка за наличие на основанието по чл.536, ал.1, т.1 от ГПК и регистърното производство е спряно до приключване на спора по т. д. № 1179/2010 г. на Варненски окръжен съд, образувано по предявен от молителя М. С. иск с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на „П. Х.” АД от 28.06.2010 г., неговата обжалваемост е подчинена на изричните правила относно охранителното производство. Съобразявайки отсъствието на предвидена в процесуалния закон възможност за обжалване на определението за спиране на охранителното производство на посочените в чл.536, ал.1 от ГПК основания, съдът е направил извод, че определението е извън подлежащите на инстанционен контрол съдебни актове и подадената срещу него частна жалба е процесуално недопустима. Недопустимостта на жалбата е аргументирана и с подаването й от нелегитимирано лице, което не е вписано като изпълнителен директор на „П. Х.” АД в търговския регистър.
Изводът на въззивния съд за недопустимост на частната жалба и на образуваното по повод на нея производство поради необжалваемост на атакувания съдебен акт е правилен – обоснован и законосъобразен.
Съгласно чл.19, ал.5 от ЗТР, регистърното производство пред Агенцията по вписвания се спира въз основа на акт на съда на основание чл.536 от ГПК. Нормата на чл.536 от ГПК не съдържа изрично разпореждане за обжалване на определението, с което съдът се произнася по искане за спиране на охранителното производство на визираните в т.1 и т.2 основания, вкл. когато спирането е постановено във връзка с чл.19, ал.5 от ЗТР. Изрична или препращаща норма, регламентираща обжалваемост на посочения съдебен акт, не е предвидена и в останалата част на Глава четиридесет и девета „Общи правила” на Част шеста „Охранителни производства” от приетия през 2007 г. Граждански процесуален кодекс. Възможност за обжалване е уредена единствено по отношение на определението за прекратяване на охранителното производство – чл.539 от ГПК, което се различава съществено по правните си последици от определението за спиране на производството по чл.536 от ГПК. Независимо от препращането в чл.540 от ГПК към общите правила на Гражданския процесуален кодекс, не би могло да се приеме, че определението по чл.536 от ГПК може да бъде обжалвано с частна жалба по силата на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като цитираната разпоредба е относима към обжалването на определенията, с които се прегражда развитието на спорния исков процес, не и към постановените в охранителното производство актове, проверката за чиято законосъобразност е предмет на самостоятелна правна регламентация. Убедителен е аргументът на Варненски апелативен съд, че като е предоставил с чл.19, ал.5 от ЗТР компетентност на съда да се произнесе относно предпоставките за спиране на производството по вписване в търговския регистър, законодателят е счел съдебната намеса за достатъчна гаранция за законосъобразност на спирането и именно заради това не е предвидил възможност за извършване на нова преценка относно обстоятелствата по чл.536 от ГПК посредством обжалване на постановеното определение пред по-горен по степен съд.
Отсъствието на законово регламентиран процесуален ред за осъществяване на инстанционен контрол за законосъобразност на съдебните определения от категорията на обжалваното пред Варненски апелативен съд определение обуславя извод за недопустимост на частната жалба, с която е бил сезиран този съд, и на образуваното по повод на същата производство. Поради това определението, с което жалбата е оставена без разглеждане и е прекратено производството по нея, е правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид правилността на възприетите от въззивния съд изводи за необжалваемост на постановеното от първоинстанционния съд определение по чл.536 от ГПК, не следва да се обсъждат релевираните пред настоящата инстанция доводи за недопустимост на искането за спиране на регистърното производство и за отсъствие на предвидените в закона основания за спиране, които са от значение за законосъобразността на неподлежащия на обжалване съдебен акт.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 362 от 10.08.2010 г. по ч. гр. д. № 425/2010 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от „П. Х.” АД – гр. Варна частна жалба вх. № 3430/22.07.2010 г. против определение № 2178 от 16.07.2008 г. по ч. т. д. № 1175/2010 г. на Варненски окръжен съд и е прекратено производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :