О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 856
София, 06.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3045/2018 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№5461/16.7.2018 г., подадена от адв. К. С. – процесуален представител на ответниците по исковата молба Т. В. А. и М. Р. А., и двамата от [населено място], против въззивно решение №117/28.5.2018 г. по гр.д.№347/2017 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, г.к., с което е потвърдено решение №345/26.5.2017 г. по гр.д.№2215/2015 г. на Кюстендилския районен съд, г.к., VI състав, с което е е уважен иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД, предявен от А. Б. А. и Ф. Б. А., и двамата от [населено място], против Т. В. А. и М. Р. А., и двамата от [населено място].
Въззивната инстанция е приела, че „Установената по делото фактическа обстановка обуславя извод, че от страна на ответниците е налице пълно неизпълнение на задълженията за полагане на грижи за праводателите по процесния договор от момента на изчезването на приобретателя по договора, включително и след подаване на исковата молба.
След обявяване смъртта на приобретателя задълженията да полагат грижи в изпълнение на задължението за това произтичащо от процесния договор е следвало да бъде поето и изпълнявано от наследниците на приобретателя като осигуряват пълноценно грижи за добър живот на праводателите.
Съгласно възприетото със задължителната съдебна практика установена с ТР № 31/1981 г. на ВС и решения постановени по реда на чл. 290 от ГПК при смърт на приобретателя съгласно чл.60 ЗН наследниците му ще отговарят пред прехвърлителя до размера на наследствения им дял и под страх от евентуално прекратяване на договора поради неизпълнение от тяхна страна като правоприемници, следва да обезпечат издръжката и грижите.
От събраните по делото доказателства се установява, че в случая ответниците са се дистанцирали от ищците, почти не са поддържали контакт с тях, а за полагане на грижи изобщо и не е ставало въпрос. От момента, в който ответниците са се установили да живеят съответно в друга държава, друг град е несъмнено, че грижи не са полагани, тъй като ответниците нито са поддържали твърдения, нито пък по делото съществуват данни задължението за гледане – полагане на нужните грижи да са изпълнявани от трето лице вместо ответниците. Сочените в показанията на разпитаните по искане на ответниците свидетели полагани грижи – инцидентно посещение в дома на праводателите, само почистване или еднократно пазаруване не е равнозначно на престиране на задължението гледане в смисъла, който носи това понятие.
Както се сочи във въззивната жалба задължението за осигуряване на издръжка е под условие – доколкото средствата на праводателите не стигат за това. С исковата молба не се поддържа твърдение за необходимост от постоянно престиране на задължението за издръжка. В съответствие с изложението в исковата молба и въз основа на събраните доказателства е прието за установено, че и това задължение не е изпълнявано, тъй като не са давани нужните средства при необходимост от това.
Поради естеството на задължението всяка форма на неизпълнение – частично, забавено или неточно, се приравнява на пълно неизпълнение и е достатъчна за развалянето му. В случая е налице пълно неизпълнение през продължителен период от време, което обосновава уважаването на иска. Дори да се приеме за правилно застъпеното във въззивната жалба становище, че престация на задълженията се дължи от момента на връчване на исковата молба на ответниците, то следва същия извод за пълно неизпълнение, тъй като от този момент е изминал немалък период от време и не е последвало точно изпълнение на задълженията по договора.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, се твърди, че постановеното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК. Сочи се практика на ВКС по чл.290 ГПК като се излагат съображения по фактическия състав на правната норма на чл.87, ал.3 ЗЗД.
Ответниците по касационната жалба А. Б. А. и Ф. Б. А., посредством процесуалния си представител – адв. Т., са депозирали отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответниците по касация намира следното:
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението не представлява дори опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, макар, че се сочи, че такива са налице. Въпросите по смисъла на визираната правна норма следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с изложеното в обжалваното решение. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Изложението съдържа само описание на съдебни актове на ВКС по чл.290 ГПК и съображения относно фактическия състав на правната норма на чл.87, ал.3 ЗЗД. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода от спора касационните жалбоподатели следва да заплатят на ответниците по касация деловодни разноски за касационното производство в размер на 500 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №117/28.5.2018 г. по гр.д.№347/2017 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, г.к.
ОСЪЖДА Т. В. А., ЕГН – [ЕГН], и М. Р. А., ЕГН – [ЕГН], и двамата от [населено място], [улица], да заплатят на А. Б. А., ЕГН – [ЕГН], и на Ф. Б. А., ЕГН – [ЕГН], и двамата от [населено място], [улица], деловодни разноски в размер на 500/петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: