3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 857
С.,02.11.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. ч. т. д. № 692/2011година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Профилактика, рехабилитация и отдих” /„ПРО”/ ЕАД – [населено място], срещу определение № 139 от 21.06.2011 г., постановено по т. д. № 636/2011 г. от тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение. Определението е обжалвано в частта, с която е прекратено производството по делото поради недопустимост на подадената от [фирма] касационна жалба против решение от 31.03.2011 г. по гр. д. № 8889/2010 г. на Софийски градски съд.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение по съображения за неговата неправилност. Поддържа, че тричленният състав е тълкувал неправилно разпоредбата на § 25 от ПЗР на ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., и е придал обратно действие на изменението на чл.280, ал.2 ГПК като е приел, че с оглед цената на предявените искове подадената след влизане в сила на цитирания ЗИДГПК касационна жалба е процесуално недопустима.
Ответникът [фирма] със седалище в [населено място] не заявява становище по частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните в жалбата доводи, приема следното :
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.
За да прекрати производството по т. д. № 636/2011 г., образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решението по гр. д. № 8889/2010 г. на Софийски градски съд, тричленният състав на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС е приел, че жалбата е недопустима, тъй като обжалваното с нея въззивно решение е изключено от обхвата на касационния контрол по силата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията, въведена със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г. Процесуалната недопустимост на касационната жалба е мотивирана с цената на всеки от предявените по делото обективно съединени искове, която е под предвидения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване на въззивни решения по търговски дела – 10 000 лв., и с датата на постъпване на жалбата в регистратурата на администриращия въззивен съд – 04.05.2011 г., от когато е настъпила висящността на производството пред Върховния касационен съд. Прието е, че с оглед момента на подаване на жалбата не са налице предпоставки за прилагане на разпоредбата на § 25 от ПЗР на ЗИДГПК и допустимостта на касационната жалба следва да се преценява съобразно новата редакция на чл.280, ал.2 ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г.
Определението е правилно.
Изводът на първия тричленен състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, за недопустимост на касационната жалба е законосъобразен и кореспондира с разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК в приложимата редакция, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г. С цитираната разпоредба са изключени от касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Атакуваното с касационната жалба въззивно решение е постановено по търговско дело с цена на всеки от обективно съединените искове под 10 000 лв., поради което по изрично разпореждане на закона – чл.280, ал.2 ГПК, не подлежи на касационен контрол.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател за допустимост на инициираното от него касационно производство на основание § 25 ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./. Преходната разпоредба на § 25 предвижда производствата, висящи към датата на влизане в сила на ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г. – 21.12.2010 г. /§ 26 от същия закон/, да се разглеждат по действащия преди посоченото законодателно изменение процесуален ред. Под „висящо производство” законодателят е имал предвид производство по делото, висящо пред съответната инстанция, от което следва, че нормата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията от ДВ бр.100/21.12.2010 г. е приложима за всички касационни производства, образувани по постъпили след датата на влизане в сила на ЗИДГПК – 21.12.2010 г., касационни жалби. Правилото на § 25 от ПЗР на ЗИДГП не може да намери приложение в конкретния случай, тъй като касационната жалба е подадена на 03.05.2011 г., от когато делото е висящо пред Върховния касационен съд. Поради това правилно е изразеното от тричленния състав становище, че допустимостта на жалбата следва да се преценява съобразно въведените с изменението на чл.280, ал.2 ГПК процесуални правила, а не според действащите до 21.12.2010 г. правила за касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, определението по т. д. № 636/2011 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 139 от 21.06.2011 г. по т. д. № 636/2011 г., постановено от тричленен състав на Второ отделение при Търговска колегия на Върховен касационен съд, в частта, с която е прекратено производството по делото поради недопустимост на подадената от [фирма] касационна жалба против решение от 31.03.2011 г. по гр. д. № 8889/2010 г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :