О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 857
гр.София 26.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети юни двехиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от председателя /съдията/ СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.д. N 831 по описа за 2010 год.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Б. М. С. от гр. Б. чрез адвокат А срещу решение № 60 от 15.01.2010 г. по гр.д. № 2364/2007 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, четвърти състав в частта, с която е отменено решението на Софийски градски съд, първо отделение, 6 състав, постановено на 13.08.2007 г. по гр.д. № 3903/2006 г. в частта, с която искът на М. на о. е отхвърлен за сумата 21982.82 лв. и вместо него е постановено друго, с което е осъден Б. М. С. да заплати на М. на о. сумата 21982.82 лв. по акт за начет вх. № Ф – 638/22.04.2002 г., ведно със законната лихва, увеличена с 10 пункта, начислявана от 01.01.1997 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 450 лв., както и в частта, с която Б. М. С. е осъден да заплати по сметка на Софийски апелативен съд 879.31 лв. държавна такса.
Ответникът по касация – М. на о. не е взел становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с обжалваем интерес над 1000 лв. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК поради следните съображения:
Софийският апелативен съд е приел, че Б. С. е заемал длъжността „завеждащ склад горивно – строителни материали” в поделение 26400 – Благоевград за процесния период от 05.06.1995 г. до 24.01.1997 г., като в качеството си на длъжностно лице, по смисъла на чл.24 ЗДФК /отм./ е получавал, съхранявал, раздавал и отчитал различни видове бензин, дизелови и корабни горива и смазочни масла. Съставът на въззивната инстанция е приел още, че е установено нанасянето на щета на М. на о. и е развил доводи за това, че обстоятелството, че не само С. , но и други длъжностни лица от поделението са се разпореждали с горивата не може да го освободи от отговорност. Съдът се е позовал на чл.53 ЗЗД, както и на чл. 12, ал.1 ЗЗД относно наличието на солидарна отговорност и е констатирал, че обезщетението може да се претендира от всяко едно от солидарно отговорните лица. Развит е довод, че с оглед презумпцията за истинност установена в чл.21, ал.2 ЗДФК /отм./ е необходимо да се опровергаят констатациите с установяване на други факти, различни от установените, обясняващи произхода на липсите в конкретен обем и стойност, като е направен извод, че фактическите констатации по акта за начет не са опровергани за сумата 21982.82 лв. За същата сума искът е приет за основателен.
Допускането на обжалваното решение до касационен контрол е в зависимост от наличието на основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Касаторът не обосновава доводи за наличие на основания по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК /посочен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/. Въпросите, поставени от него са въведени общо и без връзка с произнасянето на апелативния съд по предмета на спора, с оглед на което искът по чл.27 ЗДФК /отм./ е уважен до размер на сумата 21982.82 лв. Изявлението в споменатото изложение, че съдебният състав се е произнесъл „по съществени процесуално правни и материално правни въпроси” с възпроизвеждане на нормативния текст на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК не съставлява изложение на общи основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение произнасянето, по който е в противоречие с възприетото по приложените влезли в сила съдебни актове /ТР на ВКС, № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГКТК, т. 1/. Жалбоподателят поддържа оплакване, определено от него като оплакване което е „в пряка връзка със съществения именно материално – правен интерес в конкретния случай, а именно ангажирането на отговорността по акт за начет, приемане за установени фактически констатации по акта за начет, когато не са оспорени, както и установяване на липси и щети в това особено производство”. Така изложеното оплакване обаче няма относимост към предмета на производството по чл.288 ГПК – наличието или липсата на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, а е относимо към основанията по чл.281 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е посочено, че „от съществен материалноправен интерес е именно изследването на въпроса относно тежестта на доказване в това производство, изследване на длъжностното качество и такова на материалноотговорно лице, когато липсва изричен договор или заповед за назначаване, изследвани в духа на законовите изисквания, които отчитат и обсъждането на всички писмени и гласни доказателства затова”. Изброените въпроси не са съобразени със изискването за ясна и точна формулировка на правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, като при поставянето им касаторът не е посочил конкретно въпросите от значение за изхода на делото, по които при разглеждане на акта за начет Софийският апелативен съд се е отклонил от казуалната практика на ВКС, ВС или от практиката на гражданските съдилища от съответните инстанции – първа, въззивна, както и правните разрешения на въззивната инстанция, влизащи в противоречие с възприетото по приложените влезли в сила съдебни актове. Касаторът не е разгледал решенията, които е приложил и в тази връзка не е посочил, как с тях се отговаря на въпросите от значение за изхода на спора. В контекста на изложеното следва да се има предвид, че неоснователно е позоваването, в смисъл на прилагане /както се отрази по-горе тези съдебни актове не са обсъдени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/ на решение № 1* от 10.02.2008 г. по гр.д. № 4447/2007 г. на ВКС, ІІ г.о., тъй като съставът на касационната инстанция се е произнесъл по спор, нямащ фактически идентитет между разрешените правни спорове с обжалваното въззивно решение, поради което не може да се формира противоречиво произнасяне по правни въпроси. Неоснователно е и позоваването на решение № 1* от 28.12.2001 г. по адм.д. № 5247/2001 г. на състав на Върховния административен съд /ВАС/, І отделение. Съставът на ВАС се е произнесъл по жалба против решение от 05.04.2001 г. по адм.д. № 1205/2000 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалба на едноличен търговец против данъчен ревизионен акт № 1* от 31.08.2000 г. на ръководител екип в Териториална данъчна дирекция и потвърждаващото го решение № 669/18.10.2000 г. на Регионален данъчен директор-гр. Варна. Понятието „практика на съдилищата” по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК не включва практиката на административните съдилища /ТР на ВКС, № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГКТК, т. 3/. Същите съображения следва да се имат предвид и за решение № 4* от 07.05.2002 г. по адм.д. № 38/2002 г. на петчленен състав на ВАС, по което съставът е разгледал спор за отмяна на дисциплинарно уволнение по Закона за о. и въоръжените сили. Касаторът не е обосновал и установил наличие на общи и допълнителни основания за допускане на касационно обжалване и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Основанието по посочения текст предполага обосноваване от страната, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на това тълкуване и за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни и противоречиви, като приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – ТР на ВКС, № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГКТК, т.4. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на цитираната разпоредба. Възпроизвеждането на нормативния текст на основанието не е такъв довод.
Не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 60 от 15.01.2010 г. по гр.д. № 2364/2007 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, четвърти състав в частта, с която е отменено решението на Софийски градски съд, първо отделение, 6 състав, постановено на 13.08.2007 г. по гр.д. № 3903/2006 г. в частта, с която искът на М. на о. е отхвърлен за сумата 21982.82 лв. и вместо него е постановено друго, с което е осъден Б. М. С. да заплати на М. на о. сумата 21982.82 лв. по акт за начет вх. № Ф – 638/22.04.2002 г., ведно със законната лихва, увеличена с 10 пункта, начислявана от 01.01.1997 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 450 лв., както и в частта, с която Б. М. С. е осъден да заплати по сметка на Софийски апелативен съд 879.31 лв. държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: