Определение №858 от 11.7.2013 по гр. дело №2582/2582 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 858

гр. София, 11.07.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и пети април двехиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 2582/2013 година.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез адвокат Г. Д. срещу решение № 1767 от 26.11.2012 г. по гр. дело № 2911/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, читиринадесети граждански състав.
Ответницата Е. П. П. не е подала отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия /ГК/, състав на трето отделение /ІІІ о./ намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускането на касационното обжалване ВКС, ГК, състав на ІІІ отделение, взе предвид следното:
Пловдивски окръжен съд, четиринадесети граждански състав е потвърдил с цитирания съдебен акт решение № 130 от 27.03.2012 г. по гр. дело № 1218/2011 г. на Карловски районен съд в обжалваната част, с която са уважени исковете, предявени от Е. П. П. против въззивника по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, по чл. 128 КТ, по чл. 86 ЗЗД, по чл. 224, ал. 1 КТ. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че въззивникът не е доказал основанието за уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ, тъй като в трудовия договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ не е описана работата, която е следвало да изпълнява ищцата по вид, характер и количество, а в заповед № 2/24.06.2011 г. за прекратяване на трудовото правоотношение не е отразено за какво количество и вид работа е била наета Е. П.. В мотивите е констатирано, че от длъжностната характеристика за длъжността „продавач” и вътрешните правила на дружеството не може да се извлече за каква точно работа по обем е била наета П.. При тези обстоятелства е прието, че възникналото трудовото правоотношение между страните е с безсрочен характер. Направени са изводи за доказаност на акцесорния иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и на останалите претенции.
По чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са поставени правни въпроси. В приложението касаторът излага какво обстоятелство не са приели съдилищата, а именно, че мястото, където работила ищцата било освободено от дружеството, наемател, както и други твърдения: трудовия договор бил обвързан с извършване на определена работа в магазина; след прекратяване на трудовото правоотношение между страните нямало възникнало друго такова с друг работник; въззивният съд следвало да обсъди тези обстоятелства. По – нататък в приложението се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено е при неправилно възприета фактическа обстановка, при липса на обсъждане на доказателствата. Твърди се от касатора, че дружеството не дължи суми на ищцата, че твърденията й са голословни. В приложението е цитирано решение № 22 от 31.01.2012 г. по гр. дело № 450/2011 г. на ВКС, ГК, ІІІ о. и е посочено приетото от касационния съд, че при липса конкретизация на работата, за извършването, на която е нает съответният работник или служител, трудовия договор за завършване на определена работа се смята сключен за неопределено време. Излагането на твърдения за неправилност на въззивното решение формира основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК, а в производство по чл. 290 ГПК, когато е допуснато касационно обжалване. Поради това с тях не се поставят правни въпроси. Съдържанието на правния въпрос, като общо основание за допускане на касационен контрол е разяснено с ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1, като в случая касаторът не е съобразил правните разрешения в него и не е въвел и обосновал общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съображенията в приложението не съставляват точно и мотивирано изложение на общите и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно цитираното по – горе тълкувателно решение на ОСГКТК, касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, а непосочването на правния въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Възпроизвеждането на текста на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК също така не съставлява обосноваване на този фактически състав, който изисква страната да посочи неправилна или неактуална съдебна практика, когато поддържа, че въззивният съд се е произнесла по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, респективно да отрази насоката, в която счита, че следва да се развива съдебната практика, когато е настъпила промяна в обществените условия или да посочи конкретните норми, които намира за непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде практика по прилагането им. При липсата на въведено общо основание, както е в разглеждания случай не може да се обоснове и допълнително основание, тъй като правният въпрос /общото основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК/ се развива в конкретна хипотеза на чл. 280, ал. 1 ГПК, формираща допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК, съгласно разясненията в посоченото тълкувателно решение на ОСГКТК. Въззивното решение не съдържа разрешения в отклонение от касационното решение, на което се позовава касаторът. С оглед на тези съображения следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, което има за последица недопускането на касационно обжалване на въззивното решение. За това ВКС в настоящия си състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1767 от 26.11.2012 г. по гр. дело № 2911/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, читиринадесети граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top