3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 858
гр. София, 27.12.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 683 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от Х. Д. Л. и М. И. Л. – двамата от [населено място], чрез процесуалните им представители адв. М. С. и М. Д., против определение № 956 от 26 април 2012 г., постановено по ч.гр.д. № 1518 по описа на апелативния съд в гр. София за 2012 г., с което е отменено определение № 1157 от 21 декември 2011 г., постановено по ч.гр.д. № 232 по описа на окръжния съд в гр. Кюстендил за 2011 г. за отмяна на допусната обезпечителна мярка „възбрана” на основание чл. 24, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.) и чл. 402, ал. 2 ГПК върху четири имота по плана на [населено място].
В жалбата се сочи, че обжалваното определение е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, защото във въззивното производство съдът не може да се произнася и позовава на аргументи и основания извън поисканите от страната; единственият аргумент в жалбата на К., е придобиване на имота на занижена цена, което обаче не е доказано от К.; съдът е добавил и друг аргумент – за незаконен произход на средствата на добросъвестния приобретател [фирма], но събрани доказателства в подкрепа за твърдението за недоказан произход на средствата няма; неправилно са били интерпретирани норми на ЗДДФЛ; пренебрегвайки приложени доказателства съдът не е направил логичен извод за добросъвестност на дружеството; възбраната е в нарушение на чл. 22, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), защото недобросъвестността на приобретателя се обосновава само със занижена придобивна цена; твърдението за занижена придобивна цена е недоказано, напротив – цената е шесткратно по-висока от данъчната оценка и неколкократно по-висока от придобивните цени за подобни имоти в същия регион по същото време; твърдението на комисията е злоупотреба с право и умишлено заблуждава съда, а въззивният съд е разрешил К. да черпи права от собствено неправомерно поведение. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следва да се даде отговор на въпросите: дали въззивният съд в обезпечителното производство е ограничен в произнасянето си от мотивите и искането на молителя, или може да излезе извън диспозитивното начало и да „помага” (plus petitum) на искащия обезпечението; ще следва ли да се цени представеното пред въззивния съд възражение от ответника и да се събират и преценяват доказателства, представени от него.
Срещу същото определение е постъпила и частна жалба от [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя С. А. Г., приподписана от адв. М. С..
В частната жалба се излагат същите съображения, както в жалбата на Л., като е добавено, че не е съобразен договор за заем на частния жалбоподател и взето решение на общото събрание на съдружниците за внасяне на допълнителна парична вноска от С. А., но съдът е приел, че тези доказателства не установяват законен произход, без да изтъкне аргументи. Изложението на основанията за допускане на касационното обжалване изцяло преповтаря изложението към жалбата на Л..
Ответникът К., чрез процесуалния си представител инспектор-юрист Р. С., в отговори по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК поддържа неоснователност на жалбите.
Частните жалби са подадени в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението си въззивният съд приема, че датата на придобиване на имота от страна на дружеството предхожда налагането на обезпечителна мярка; продажната цена, посочена в нотариалния акт, е значително по-ниска от реалната цена на имотите, поради което може да се направи извод, че е налице уговорка между страните по сделката с оглед укриване или прикриване на имущество, придобито от престъпна дейност с цел прикриване на незаконния му произход – чл. 7, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.); представените доказателства от дружеството не установяват наличието на средства, които да са придобити по законен начин, тъй като няма доказателства, че средствата по договора за заем са върнати, а няма данни заемът да е бил деклариран съгласно чл. 50, ал. 1, т. 5 ЗДДФЛ; представените от третото лице доказателства не са убедителни и не доказват по безспорен начин източниците на средства за придобиването на имуществото.
К. съд приема, че поставените в изложенията на частните жалбоподатели правни въпроси не обосновават допускане на касационното обжалване.
Първият поставен процесуалноправен въпрос който по същината си е въпросът за приложението на чл. 269 ГПК, не е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайно установената съдебна практика и смисъла, вложен в сочената разпоредба. Това е така, защото при въведен довод от страна на К.(л. 3 от въззивната жалба) за наличие на хипотезата на чл. 7, т. 2 ЗОПДИППД (отм.) и уговорка между страните във връзка с цената на сделката, значително под пазарната стойност според данните по нотариалните актове, с оглед осуетяване на евентуалното отнемане на имотите в полза на държавата, съдът е изложил съображения именно по този довод. Съображението за произнасяне свръх поисканото не се оправдава от фактическа страна, поради което и не е налице твърдяното обуславящо разбиране, че съдът не се е съобразил с твърденията на жалбоподателя и така му е „помогнал” да промени резултата в производството.
Вторият процесуалноправен въпрос също не обосновава наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Отговорът на този въпрос е очевидно положителен, но съдът е дал съображения защо приема съответното разрешение и въз основа на кои данни. Обстоятелството, че частните жалбоподатели не са съгласни с изводите на въззивния съд, не води до необходимостта касационното обжалване да бъде допуснато.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 956 от 26 април 2012 г., постановено по ч.гр.д. № 1518 по описа на апелативния съд в гр. София за 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: