4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 858
София, 20.11.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1175/2011г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Василева М. от [населено място] срещу решение № 203 от 08.07.2011 г. по в. гр. д. № 257/2011 г. на Старозагорски окръжен съд, с което, след отмяна на постановеното от Старозагорски районен съд решение № 261 от 14.03.2011 г. по гр. д. № 2757/2010 г., е уважен предявеният от В. Г. Ж. от [населено място] срещу касаторката положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземане в размер на сумата 13 000 лв., произтичащо от запис на заповед от 11.02.2008 г., с присъждане на законна лихва върху тази сума, считано от 03.02.2010 г., предмет на заповед за незабавно изпълнение № 549 от 04.02.2010 г., издадена по ч. гр. д. № 819/2010 г. на Старозагорски районен съд.
Касаторката поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на процесуалните правила. Изразява несъгласие с извода, че подписаният от нея запис на заповед е за обезпечаване дълг на съпруга й, като твърди, че този извод е направен единствено въз основа на дадените от нея обяснения в процеса, без обаче същите да са подкрепени от други доказателства за получаване на процесната сума като заем от съпруга й и за встъпването й в това задължение.
Именно с процесуалноправния въпрос – може ли единствено с обясненията на страната да бъде установено встъпване в дълг по чл. 101 ЗЗД, обезпечен със запис на заповед – е обосновано и допускането на касационния контрол, като по отношение на същия се поддържа, че поради липса на съдебна практика, решаването му е от значение за развитието на правото.
Ответницата по касация – В. Г. Ж. от [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за дължимост на сумата 13 000 лв. по заповед за незабавно изпълнение от 04.02.2010 г., издадена по ч. гр. д. № 819/2010 г. на Старозагорски районен съд по реда на чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на запис на заповед от 11.02.2008 г., въззивният съд е приел за доказано съществуването на вземане за посочената сума в полза на В. Г. Ж. от [населено място] срещу Г. Василева М. от същия град като издател на записа на заповед. Решаващият състав е приел, че по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърдението на ищцата за сключен между нея и съпруга на ответницата договор за заем. Тъй като обаче самата ответница, в обясненията й, дадени в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, е признала, че между съпруга й и ищцата съществуват отношения по повод размяна на стоки и че с тяхно съгласие тя е встъпила в задължението на съпруга си към ищцата за сумата 13 000 лв., е направен извод за доказаност на връзката между задължението по записа на заповед и задължението на ответницата по каузалната сделка.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Безспорно, поставеният от касаторката въпрос има характер на такъв, който е обусловил изхода на конкретното дело. Независимо от това, обаче, касационното обжалване не може да бъде допуснато.
От една страна, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е надлежно заявено. Съгласно задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото формират едно общо основание за допускане на касационния контрол, докато в случая в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че „въпросът е от значение само за развитието на правото, т. е. налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3, пр. 2 ГПК”.
От друга страна, дори и да се приеме, че е надлежно заявено, посоченото основание не е налице. Освен, че разпоредбата на чл. 175 от сега действащия ГПК /която е идентична с разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от отменения ГПК/ е напълно ясна и не поражда необходимост от тълкуване с цел изясняване на съдържанието й, по приложението на същата е налице и достатъчно съдебна практика, в т. ч. и такава по чл. 290 ГПК, имаща задължителен характер /решение № 249 от 27.12.2011 г. по гр. д. № 1037/2010 г- на ВКС, ІІ г. о., решение № 475 от 08.06.2010 г. по гр. д. № 1311/2009 г. на ІІІ г. о. и др./. Според цитираната практика, направеното от страната признание на факт не налага неговото доказване с други доказателствени средства, но като елемент от доказателствения материал по делото, признанието следва да се цени от съда в рамките на всички събрани доказателства. В случая, въззивното решение не е в отклонение от цитираната практика. Обстоятелството, че по делото не са ангажирани други доказателства, подкрепящи направеното от ответницата признание, не може да обоснове автоматично извод за недоказаност на признатия факт. Направената в тази връзка преценка от въззивния съд касае изцяло правилността на постановения от него акт и поради това не може да бъде обсъждана в настоящото производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 203 от 08.07.2011 г. по в. гр. д. № 257/2011 г. на Старозагорски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: